- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 508
- 10
През 1970 г. Ото Щрасер, тогавашен председател на Виенската филхармония, пише в своите мемоари: „Не приемам за правилно, че в наши дни кандидатстващите свирят зад параван; това разпореждане дойде вследствие на Втората световна война, за да подсигури обективните критерии. Аз продължително се борих срещу това, особено когато станах председател на Филхармонията, защото съм убеден, че към музиканта принадлежи и човекът и той не само трябва да бъде чут, но също и видян, така че да може да се прецени цялата негова личност. Дори гротескната ситуация, която се случи след моето оттегляне, не успя да промени нещата. Кандидат се представи най-добре и когато параванът беше вдигнат, пред смаяното жури стоеше... японец. Той обаче не беше нает, защото неговото лице не пасва с „Пицикато полка”, която се изпълнява на новогодишния концерт...”.
Чак през 1997 г. се приема първата жена в оркестъра – тя е арфистка. През 2001 г. за първи път приемат цигулар, който е наполовина азиатец. Ето и една интересна статистика – към днешна дата във Виенската филхармония има едва 7% женско присъствие, за сравнение – в Берлинската процентът е двоен. Тук имаме поводи за гордост – през 2008 г. след проведен конкурс за помощник-концертмайстор на Виенската филхармония е приета българската цигуларка Албена Данаилова, пост, който заема и до днес.
Виенската филхармония няма главни диригенти. Всяка година нейните членове избират музиканти да дирижират всички концерти от съответния сезон във виенската „Музикферайн“. Тези диригенти до 1933 г. са наричани абонаментни (abonnementdirigenten), защото, както е било прието, те дирижирали всички концерти, включени в общ абонамент за филхармонията в „Музикферайн“. Някои от тези избори се подновявали за много години, други оставали такива само за няколко. В същото време Виенската филхармония работи и със съвсем други диригенти, например на фестивала в Залцбург, също така за звукозаписи или при специални случаи, като виенските балове. След 1933 г. се канят само гост-диригенти вече 81 години.
Дотук с факти и статистика, преминавам към вече традиционните линкове от youtube.
Започвам с едно мое любимо и рядко видео на Рихард Щраус. Един от най-великите диригенти в историята – Карл Бьом – репетира и дирижира симфоничната поема „Дон Жуан”:
Емблематичен звукозапис на Бетовен 5-а и 7-а симфонии има Карлос Клайбер за Deutsche Grammophon от 1975/76 г. Ето 1 част на 5-а симфония, която се сочи почти във всички класации като най-добрата интерпретация на това произведение:
Също с Карлос Клайбер са най-известните два новогодишни концерта на Виенската филхармония – 1989 и 1992 г., които нямат нищо общо с последните 2–3 халтураджийски изстъпления на първия ден от годината. Това са и най-продаваните концерти до ден днешен. Ето линкове и към двата – 1989 –
и 1992 –
– това са целите концерти.
И за десерт ето и едно видео, което открих съвсем скоро. Вероятно помните, че преди 8 години музикалният свят отрази обширно 250 години от рождението на Моцарт. Тук можете да видите официалното честване на гения в родния му град Залцбург. Виенската филхармония с младия британец Даниъл Хардинг и първокласни солисти – запис от 2006 г.
