- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 430
- 10
Започвам тази поредица с най-великия според мен оркестър – Берлинската филхармония. Едва ли има оркестър в света с по-богата и противоречива история. За 130 години оттам са минали едва 10 диригенти, но ярка следа са оставили само половината от тях.
<p>Нека започнем с Артур Никиш. Той наследява легендарния Ханс фон Бюлов и превръща Берлинската филхармония в световно признат оркестър още преди 101 години, когато осъществява първия пълен запис на Бетовен – 5-а симфония. За щастие записът е оцелял и можем да му се насладим:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Gn7Wk5w25oM?wmode=transparent&jqoemcache=21vvc" width="425"></iframe></div>
<p>След Никиш идва може би най-добрият диригент в историята на Берлинската филхармония – легендарният Вилхелм Фуртвенглер. През март ще имам специална статия за Фуртвенглер, тук само ще спомена, че едва ли има по-коментиран изпълнител в историята на музиката – като човек, музикант и композитор. Предлагам ви да видите едно рядко видео от 20 април 1942 г., рождения ден на Хитлер. Тук Фуртвенглер дирижира 9-а симфония на Бетовен:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/2itdv1aEpG4?wmode=transparent&jqoemcache=2PHSA" width="425"></iframe></div>
<p>След войната Фуртвенглер е в немилост по обясними причини и тук се намърдва напористият румънец Серджу Челибидаке. Аз имам особено мнение за този диригент поради ред причини, но заради историята на Берлинската филхармония е редно да го спомена. Челибидаке не издържа дълго като главен диригент и след реабилитацията си Фуртвенглер се завръща триумфално и дирижира до смъртта си през 1954 година. След него идва и втората (последна) легенда в Берлин – титанът Херберт фон Караян, направил музикална империя от оркестъра. Той е записал почти всичко, което е композирано в историята на музиката,щедро подпомаган от Deutsche Grammophon. Караян прави от оркестъра една добре смазана машина, която помита всички световни концертни зали с триумфален успех, за който сегашните диригенти могат само да си мечтаят. Предлагам ви един запис от 1966 г. на последната част от симфония „Из новия свят”, Дворжак. Вижте тези оркестранти, те свирят сякаш за последно:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/CQmsesSde-o?wmode=transparent&jqoemcache=8WDZo" width="425"></iframe></div>
<p>След смъртта на Караян през 1989 година нещата с добре смазаната Берлинска филхармония сякаш се разклащат. За поста кандидатстват евреинът Баренбойм и италианецът Абадо. Малко известен факт е, че първият, който получава официална покана за главен диригент, е... Карлос Клайбер. Той отказва светкавично и Клаудио Абадо поема нещата в свои ръце. В интерес на истината, Абадо прави много силни концерти за тези 12 години начело на оркестъра. Скептиците са се отдръпнали и са дали път на харизматичния италианец. Ето едно прекрасно видео – Недовършената на Шуберт, запис от 1989 година:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/cdhBumzco8g?wmode=transparent&jqoemcache=ZVA25" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>След доброволното оттегляне на Абадо през 2002 г. поради здравословни причини за вакантния пост изненадващо избират британец – Саймън Ратъл, направил революция в Бирмингам, където от един провинциален оркестър сътворява чудо. Но Бирмингам не е Берлин и Ратъл усеща много скоро това. В началото критиците са безмилостни. Мануел Бруг, мастит музикален критик от Die Welt, нарича Ратъл „най-лошия диригент в историята на Берлинската филхармония”. Но постепенно нещата се уталожват и Ратъл остава на поста до ден днешен. </p>
<p>Ето вижте Europakonzert 2013 с Ратъл, съвсем прясно видео отпреди 9 месеца, и преценете дали Мануел Бруг е прав:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/IaO0963mbsk?wmode=transparent&jqoemcache=aavFS" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>В заключение искам да ви препоръчам и един документален филм от 2001 г., който проследява цялата история на тази велика филхармония: <em>The Berlin Philharmonic Story. Die Geschichte eines großen Orchesters.</em> Dokumentarfilm, 2001, 60 Min., Режисьор: Günter Atteln, EuroArts/Naxos. Има и една прекрасна книга (на немски и английски), която успях да си взема и също горещо препоръчвам: Annemarie Kleinert: <em>Berliner Philharmoniker. Von Karajan bis Rattle</em>. Jaron, Berlin 2005 / Annemarie Kleinert: <em>Music at its Best: The Berlin Philharmonic. From Karajan to Rattle</em>, BoD Publishing Company, 2005.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
