- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 467
- 5
Винаги ми е трудно да пиша за този енигматичен диригент. Целият му живот е обвит с мистерия и всяко твърдение е спорно, това твърди и официалният му биограф Александер Вернер. Карлос Клайбер приживе бе забранил да се издава книга за него, беше ауторизирал твърде малко записи – не повече от 10. Неговият личен живот беше пазен маниакално, а до ден днешен никой от наследниците му не е отронил и дума за него. Сякаш не е съществувал!
Имах привилегията да отида на гроба му в едно планинско словенско селце. Там се видях и с един негов роднина по линия на съпругата му – словенската балерина Станка Брезовар. Той ми разказа интересни неща – как на 13 юли 2004 сутринта Клайбер се качва на своето ауди и абсолютно сам отива в семейната вила в Словения. Няколко часа по-късно той не е между живите. Една от версиите е инфаркт, друга – самоубийство. Факт е, че след смъртта на Станка половин година по-рано (на Коледа 2003) Карлос изпада в дълбока депресия и е абсолютно отделен от външния свят. Последният му концерт е 5 години по-рано – през 1999 в Италия, с програма от Бетовен. Общо Клайбер има не повече от 100 инструментални концерта в кариерата си – от 1959 до 1999. За 40 години да направиш едва 100 концерта оставям без коментар. Само ще спомена, че диригенти като Тосканини, Караян или Бърнстайн правят тази цифра само за 1 година!
Искам да спомена и някои от записите му. Според всеобщото мнение всеки негов запис е крайъгълен камък за произведението, което интерпретира. Да започнем с Бетовен, 5-а и 7-а симфонии. Те са записани преди 40 години, но и досега са №1 като интерпретации. Всеки нов звукозапис неизменно се сравнява с тях. Ето аудиолинк на 5-а симфония (първа част) с Виенската филхармония:
Непременно вижте и последната част на 7-а симфония с оркестър Концертгебау – Амстердам, от 1983 г.:
„Дойче Грамофон” е лейбълът, с който Клайбер се обвързва, но... само за 7 години – от 1973 до 1980, когато напуска със скандал студиото в Дрезден в края на записа на „Тристан и Изолда”. Плочата е била пред провал, но за щастие, тонрежисьорът е записвал и репетициите. Така след много мъки операта е сглобена парче по парче – заедно с репетициите. Клайбер първоначално не дава ауторизацията си, но е склонен след тежки преговори чак след 2 години – 1982. Ето линк и от този многострадален, но гениален запис – Клайбер с Щатскапеле Дрезден:
Накрая, не бива да забравяме и легендарните видеопродукции, които Клайбер осъществява за „Дойче Грамофон” – 2 записа на „Кавалерът на розата” – единият от 1979 с Баварската опера и от 1994 с Виенската опера – линк от последния:
Пълен списък на аудио- и видеозаписите на Карлос Клайбер можете да видите в английската Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Carlos_Kleiber
Официалната му страница във ФБ има над 30 000 почитатели.
В дните около Коледа се мъчих отново да се свържа със сина му – Марко Клайбер – безрезултатно, както винаги. Явно енигмата на баща му ще продължи да живее вечно...
