Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Юрий Темирканов

 Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Юрий Темирканов
Един от най-видните руски съвременни диригенти – Юрий Темирканов – е роден в Северен Кавказ. Композиторът Трувор Шайблер (ученик на Глазунов) го въвежда в преддверието на музикалното тайнство. Учи го да свири на цигулка и по негова препоръка, Юрий заминава за Санкт Петербург. През 1956 г. постъпва в класа по виола на Григорий Гинзбург. Не пропуска обаче концертите на Мравински и това окончателно накланя везните в полза на диригентския занаят. Занаят, чиито тънкости усвоява при Рабинович и Иля Мусин. „Първото незабравимо впечатление за мен бе Ленинградската филхармония”, спомня си Темирканов. „Впрочем там в града на р. Нева за първи път видях симфоничен оркестър и… трамвай. Невъобразим възторг изпитах, когато прекрачих прага на блестящата зала. Слушах изпълненията на забележителния оркестър на филхармонията. За момчето, дошло „от гората”, това бе невъобразимо изживяване. По цяла нощ сме стояли на опашка за билети. Оттогава филхармонията стана моят дом и семейство”, разкрива своите пристрастия Юрий Темирканов.
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Започвам с Чайковски &ndash; Увертюра 1812, с младия Темирканов, запис от 1990 г.:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/N6D4gE3gdLs?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Ze6Bc" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>През 1965 г. е дебютът на Темирканов в оперния &bdquo;Малий театър&rdquo; с &bdquo;Травиата&rdquo;. Следват &bdquo;Любовен еликсир&rdquo; и &bdquo;Порги и Бес&rdquo;. Година по-късно, когато е на 28 г., Темирканов печели Всесъюзния конкурс за диригенти в Москва. &bdquo;Имах шанса да стъпя в професията, окрилен от увереността на признанието. Спестени ми бяха (на този толкова ключов етап) закономерни колебания и плахост &ndash; обичайните спътници на всяко начало&rdquo;, споделя Юрий Темирканов.</p> <p><br /> Шанс, и то какъв, за младия диригент е участието му в турнетата на Московската филхармония с Кирил Кондрашин&nbsp;и Давид Ойстрах (за които писах преди време)&nbsp;почти веднага след конкурса. Следват триумфални турнета в Европа и САЩ&hellip; Казват, че особено ценни са импровизационните хрумвания на Юрий Темирканов по време на концерт, съчетани с артистична изтънченост и извънредно пъстра палитра от цветове и образи.&nbsp;Ето едно от възможните обяснения: &bdquo;Ако не бях музикант, със сигурност&nbsp;щях да съм художник. Първото ми съкровено желание! От дете рисувах с огромна охота. При това не лошо според познавачи. Мирисът на маслените бои сякаш ме омагьосваше, а обиколката из галериите на Русия и по света с годините се превърна в необходимост&rdquo;, споделя Темирканов.&nbsp;Предлагам ви да видите най-гледаното му видео в YouTube &ndash; гениалната му интерпретация на Патетичната симфония на Чайковски, с оркестъра на Ла Скала:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/yhhsTBQzw5k?wmode=transparent&amp;jqoemcache=0qgIJ" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>През 1968 се сбъдва една от мечтите му: става главен диригент на Академичния симфоничен оркестър на тогавашната Ленинградска филхармония. А от 1976 до 1988 година е художествен ръководител на Мариинския театър. &bdquo;Война&nbsp;и мир&rdquo; от Прокофиев, &bdquo;Мъртви души&rdquo; на Шчедрин, шедьоврите &bdquo;Евгений&nbsp;Онегин&rdquo;, &bdquo;Дама пика&rdquo;, &bdquo;Борис Годунов&rdquo; под палката на Юрий Темирканов са превръщат в събития с впечатляващ отзвук не само в Санкт Петербург. За първи път оркестърът на Мариинския театър, воден от своя шеф-диригент, има постоянни изяви и със симфонични опуси. &bdquo;Не зная къде по-ярко блести талантът на Темирканов &ndash; в театъра или на концерт. Самият диригент твърди, че по-сигурно се усеща в концертната зала. Може да изглежда парадоксално, но магическото въздействие на Юрий върху оркестъра и публиката се определя в голяма степен от това, че той по природа е театрал. Диригент &ndash; драматург! При това далеч от каквато и да била поза&rdquo;, думи на Андрей Петров, изречени за неговия приятел&nbsp;Юрий Темирканов. А от страниците на &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; допълват картината: &bdquo;Темирканов смайва не само с емоционалния градус и оригинални интерпретаторски идеи, но и с огромната сила на личността. С обаяние и авторитет, които буквално хипнотизират оркестъра и дошлите в залата. А жестовете му рисуват чудни графични платна&hellip;&rdquo;. Като доказателство на тези думи, вижте интересния руски документален филм за маестрото:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent">&nbsp;</div> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/QZvl00ZmQ08?wmode=transparent&amp;jqoemcache=dCpCn" width="425"></iframe></div> <p><br /> Юрий Темирканов шества победоносно по големите световни сцени вече няколко десетилетия (за щастие и в България). Изключително плодотворно е почти 20-годишното му сътрудничество с Лондонската&nbsp;филхармония. Със симфоничните оркестри на Филаделфия, Кливланд, Чикаго, Сан Франциско,&nbsp;с филхармониите на Ню Йорк, Берлин, Виена, Дрезден. Интересен факт е, че <span style="color:rgb(37, 37, 37); font-family:arial">Темирканов е първият руски диригент, на когото е разрешено да работи в САЩ, след като културните отношения със&nbsp;</span><span style="font-family:arial">СССР</span><span style="color:rgb(37, 37, 37); font-family:arial">&nbsp;се възстановяват през 1988 година, в края на войната между Съветския съюз и&nbsp;</span><span style="font-family:arial">Афганистан</span><span style="color:rgb(37, 37, 37); font-family:arial">. Сключва договор със звукозаписното студио &bdquo;BMG&rdquo; (1988).</span><br /> След смъртта на Евгений Мравински през 1988 г.&nbsp;Темирканов става главен художествен&nbsp;ръководител на&nbsp;Петербургската филхармония. &bdquo;Гордея се, че съм избран, а не назначен диригент! Това, струва ми се, е прецедент, когато оркестърът решава кой да го ръководи&rdquo;, припомня Юрий Темирканов. Завършвам с репетицията от гостуването на Санктпетербургската филхармония в Мариинския театър с програма от ХХ век:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/tKLr5q3qUcg?wmode=transparent&amp;jqoemcache=sfhaV" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи