- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 75
- 4
Снимка: Личният профил на Деница Сачева във фейсбук
Деница Сачева е започнала кариерата си в Министерството на труда и социалната политика и е един от първите десет служители на Националната здравноосигурителна каса, където работи като началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти”. Автор и сътрудник на "Гласове".
Приех поканата на Зорница Русинова да работим заедно. Познаваме се отдавна, поради което знам, че и при нея водещи са смисълът и действието. Тя така и започна – с отмяната на безсмислената поръчка на суперлуксозни коли за МТСП, пише в профила си във фейсбук Сачева.
За един безпартиен човек като мен решението е трудно, вероятно за някои и неприемливо, но обмислено. Приех защото ресорът, с който се ангажирам има нужда от много работа, която трябва да се свърши тук и сега и която не може да чака идеалната политическа ситуация. Работа, която засяга деца, социално подпомагане, социално включване, международно сътрудничество и представлява преобладаващата част от онова, което правя през всичките си 21 години трудов стаж. Работа, започнала някога точно в социалното министерство и останала в областта на хуманитаристиката независимо от промяната на работното място – в НЗОК, в МЗ, в гражданския сектор или в частния бизнес., споделя въ фейсбук новият заместник социален министър.
Ето и останалата част от поста ѝ:
Ангажиментът, който поемам е за изпълнението на определени социални политики, които съм представяла пред обществеността както в политически документи, така и в статии, и в коментари. Няма да правя нещо по-различно от това, което съм правила и досега, просто с повече инструменти.
Има решения, които трябва да се вземат, защото без промяна на най-същественото, всичко, което се прави ще прилича на наливане на вода в каца без дъно. Неучастието в управлението на хора, които могат и знаят, от страх да не се оцапат или да не бъдат оплюти и омаскарени, даде писта на политически хакери и лобисти, които превзеха територии, които не им принадлежат.
Дотук съм вземала следните решения - отказ да продължа в политиката, след края на мандата на ОДС през 2001 г., независимо от предложенията, които съм получавала(общо четири); защита на управлението 1997 – 2001г., което не само промени България, но е и в основата на най-съществената част от биографиите на хиляди хора, които впоследствие го отричаха и мачкаха; лична подкрепа за ДСБ, когато партията беше най-слаба; отказ да стана част от блок, в чието бъдеще и смисъл не вярвах; опозиция на политики, които смятам за обществено опасни или предвещаващи кризи.
Това можете да очаквате от мен и за в бъдеще – полезност, прозрачност на действията, противопоставяне на неприемливото. Защото няма никаква причина, ако 21 години правех това, да спра да го правя и за напред.
