Току-що сте приключили с плащането на данъци върху доходите си, но успяхте ли да разберете за какво плащате всъщност? Ако отговорът е да, явно не сте разбрали какво сте пропуснали да разберете. Данъчното законодателство е станало толкова обширно, комплексно, противоречиво и лишено от здрав разум, че едва ли ще се намери човек, който напълно да го разбира – като това включва и данъчните експерти, и данъчните служби. Как могат многоуважаемите персони с чиста съвест да измъчват, глобяват и дори затварят свои съграждани за предполагаемо нарушаване на закони и регулации, които самите те не разбират напълно? Но това е тема за друг коментар. Данъчните специалисти отдавна твърдят, че подоходното облагане в Съединените щати е чудовищно – и напълно ненужно – и нанася тежки загуби на икономиката.
Данъчна несправедливост

Очевидната загуба на пари и време от страна на бизнеса и хората в опита им да изпълнят задълженията си към данъчната система – като оставим настрана скъпо струващата армия от над 100 хил. бюрократи в данъчните служби със задача да ги администрира – се изчислява на стотици милиарди долари. Тази загуба на ценен ресурс със сигурност свива икономическия растеж и спъва процеса по създаването на работни места. Главна причина за тази несправедливост остават малцината законотворци и създатели на данъчните правила, които не се интересуват от последиците от своите действия или пък изобщо не ги е грижа.

Има един човек, който наистина мисли задълбочено върху данъчните и други финансови проблеми, в това число и за морала в данъчното законодателство, и това е предприемачът от Калифорния, финансовият анализатор Кип Агопян. Г-н Агопян публикува навременна и провокативна статия в априлския брой на списание „Полиси Ривю” (издание на Институт „Хувър” и Станфордския университет), озаглавена „Несправедливостта на прогресивното данъчно облагане”. В Съединените щати съществува прогресивно данъчно облагане (при което облагането расте с нарастването на дохода) от самото начало на съществуването на данъчното облагане, положено през 1913.

Прогресивното данъчно облагане се струва честно  и справедливо на много хора. Но дали е така? Г-н Агопян твърди, че ако хората помислят сериозно върху проблема, вероятно ще стигнат до доста различни изводи от първоначалните.

Изследователите на данъчното облагане спорят за плюсовете и минусите на данъчните системи от векове.

Годишните разходи за данъци – които хората реално не вкарват в икономиката – общо взето вредят по-малко от данъците върху труда и капитала, който вече е вложен в икономиката. Г-н Агопян отбелязва, че има общо казано четири основни системи на данъчно облагане, описани в литературата:

На „калпак”, или индивидуални данъци, които определят дела на всеки човек от правителствените разходи.

Пропорционални или „плоски” данъци, които облагат всеки долар от доходите с еднаква данъчна ставка, с малки изключения.

Регресивни данъци, при които се облагат пропорционално само доходите от и до определен праг, а другите се освобождават от данъци. Освободените от данъци доходи правят системата прогресивна, но доста по-мека от системата на прогресивното подоходно облагане.

Прогресивно подоходно данъчно облагане, при което данъкът нараства с нарастването на дохода, т.е. нараства процентът на взетия данък с нарастването на дохода.

Съединените щати имат една от най-прогресивните данъчни системи в света. Най-богатите данъкоплатци, съставляващи един процент от населението, плащат 38% от всички данъчни приходи в хазната, въпреки че акумулират едва 20% от доходите в страната. Най-богатите данъкоплатци, съставляващи 10% от населението, плащат 70% от данъчните приходи в хазната, като в същото време акумулират едва 46% от дохода. От друга страна, онези на дъното, съставляващи 50% от данъкоплатците, плащат едва 2,7% от данъчните приходи в хазната, докато акумулират 13% от доходите.

Подоходното облагане е станало далеч по-прогресивно през последните 30 години, в резултат на което едно относително малцинство от данъкоплатците плаща огромната маса от данъците, докато по-голямата част от американците плаща или много малка част или не плаща никакви данъци върху доходите си. Това създава нарастващо несъответствие между предоставяните от правителството услуги и платеното от гражданите за тях. Резултатът е силна поляризация на политиката, при която мнозинството от гражданите на страната получават все по-голям дял от правителствените разходи, а едновременно с това искат някой друг да плаща сметката.

Шведите бяха тръгнали по този разрушителен път, но успяха да обърнат посоката през последните двадесет години и да направят данъчната си система далеч по-малко прогресивна, макар че данъчните ставки на всички нива на доходите са по-високи от тези в Съединените щати. В резултат се получи равномерно разпределение на правителствените разходи, като хората от всички нива на подоходната пирамида разбраха, че всеки ще плаща за предоставяните от правителството услуги, а не само митичните „богати” хора. Ползата от това е, че Швеция, в резултат на данъчните и други реформи, сега постигна икономически ръст, който е един от най-високите в света.

Г-н Агопян внимателно е изложил плюсовете и минусите на всяка система и е стигнал до безпристрастното заключение, че: „Откакто съществува данъчно облагане, не е измислена напълно справедлива данъчна система, затова целта е да се изработи такава, която да е възможно най-малко несправедлива”. Неговото мнение е, че регресивната система е най-малко несправедливата. Много е трудно да бъдат обобщени аргументите на г-н Агопян за и против всяка една данъчна система в една вестникарска колонка, затова няма да се опитвам да правя невъзможното. Но моля онези, които мислят, че прогресивната система е справедлива, да ми обяснят дали е справедливо да се облага човек, който работи извънредно, за да осигури на себе си и на семейството си по-добър живот, с възможно най-високите данъчни ставки, докато в същото време данъчното облагане на безотговорните и мързеливите е далеч по-ниско.

*Ричард Ран е американски икономист, познат и в България. Старши научен сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономически растеж.

Превод: Георги Киряков

Още от категорията

1 коментар/a

? на 20.04.2011 в 05:13
О, ще плачи Ран и как ще плаче! Те беднините са мързеливи и безотговорни, а честните богаташи мили и добрички- сън не спят, хляб не ядат, само работа и работа!И защо - да плащат на готованците!Същите дето им работят за единия хляб.

Напиши коментар