Данъчна несправедливост

<p>Очевидната загуба на пари и време от страна на бизнеса и хората в опита им да изпълнят задълженията си към данъчната система &ndash; като оставим настрана скъпо струващата армия от над 100 хил. бюрократи в данъчните служби със задача да ги администрира &ndash; се изчислява на стотици милиарди долари. Тази загуба на ценен ресурс със сигурност свива икономическия растеж и спъва процеса по създаването на работни места. Главна причина за тази несправедливост остават малцината законотворци и създатели на данъчните правила, които не се интересуват от последиците от своите действия или пък изобщо не ги е грижа.</p> <p>Има един човек, който наистина мисли задълбочено върху данъчните и други финансови проблеми, в това число и за морала в данъчното законодателство, и това е предприемачът от Калифорния, финансовият анализатор Кип Агопян. Г-н Агопян публикува навременна и провокативна статия в априлския брой на списание &bdquo;Полиси Ривю&rdquo; (издание на Институт &bdquo;Хувър&rdquo; и Станфордския университет), озаглавена &bdquo;Несправедливостта на прогресивното данъчно облагане&rdquo;. В Съединените щати съществува прогресивно данъчно облагане (при което облагането расте с нарастването на дохода) от самото начало на съществуването на данъчното облагане, положено през 1913.</p> <p>Прогресивното данъчно облагане се струва честно&nbsp; и справедливо на много хора. Но дали е така? Г-н Агопян твърди, че ако хората помислят сериозно върху проблема, вероятно ще стигнат до доста различни изводи от първоначалните.</p> <p>Изследователите на данъчното облагане спорят за плюсовете и минусите на данъчните системи от векове.</p> <p>Годишните разходи за данъци &ndash; които хората реално не вкарват в икономиката &ndash; общо взето вредят по-малко от данъците върху труда и капитала, който вече е вложен в икономиката. Г-н Агопян отбелязва, че има общо казано четири основни системи на данъчно облагане, описани в литературата:</p> <p>На &bdquo;калпак&rdquo;, или индивидуални данъци, които определят дела на всеки човек от правителствените разходи.</p> <p>Пропорционални или &bdquo;плоски&rdquo; данъци, които облагат всеки долар от доходите с еднаква данъчна ставка, с малки изключения.</p> <p>Регресивни данъци, при които се облагат пропорционално само доходите от и до определен праг, а другите се освобождават от данъци. Освободените от данъци доходи правят системата прогресивна, но доста по-мека от системата на прогресивното подоходно облагане.</p> <p>Прогресивно подоходно данъчно облагане, при което данъкът нараства с нарастването на дохода, т.е. нараства процентът на взетия данък с нарастването на дохода.</p> <p>Съединените щати имат една от най-прогресивните данъчни системи в света. Най-богатите данъкоплатци, съставляващи един процент от населението, плащат 38% от всички данъчни приходи в хазната, въпреки че акумулират едва 20% от доходите в страната. Най-богатите данъкоплатци, съставляващи 10% от населението, плащат 70% от данъчните приходи в хазната, като в същото време акумулират едва 46% от дохода. От друга страна, онези на дъното, съставляващи 50% от данъкоплатците, плащат едва 2,7% от данъчните приходи в хазната, докато акумулират 13% от доходите.</p> <p>Подоходното облагане е станало далеч по-прогресивно през последните 30 години, в резултат на което едно относително малцинство от данъкоплатците плаща огромната маса от данъците, докато по-голямата част от американците плаща или много малка част или не плаща никакви данъци върху доходите си. Това създава нарастващо несъответствие между предоставяните от правителството услуги и платеното от гражданите за тях. Резултатът е силна поляризация на политиката, при която мнозинството от гражданите на страната получават все по-голям дял от правителствените разходи, а едновременно с това искат някой друг да плаща сметката.</p> <p>Шведите бяха тръгнали по този разрушителен път, но успяха да обърнат посоката през последните двадесет години и да направят данъчната си система далеч по-малко прогресивна, макар че данъчните ставки на всички нива на доходите са по-високи от тези в Съединените щати. В резултат се получи равномерно разпределение на правителствените разходи, като хората от всички нива на подоходната пирамида разбраха, че всеки ще плаща за предоставяните от правителството услуги, а не само митичните &bdquo;богати&rdquo; хора. Ползата от това е, че Швеция, в резултат на данъчните и други реформи, сега постигна икономически ръст, който е един от най-високите в света.</p> <p>Г-н Агопян внимателно е изложил плюсовете и минусите на всяка система и е стигнал до безпристрастното заключение, че: &bdquo;Откакто съществува данъчно облагане, не е измислена напълно справедлива данъчна система, затова целта е да се изработи такава, която да е възможно най-малко несправедлива&rdquo;. Неговото мнение е, че регресивната система е най-малко несправедливата. Много е трудно да бъдат обобщени аргументите на г-н Агопян за и против всяка една данъчна система в една вестникарска колонка, затова няма да се опитвам да правя невъзможното. Но моля онези, които мислят, че прогресивната система е справедлива, да ми обяснят дали е справедливо да се облага човек, който работи извънредно, за да осигури на себе си и на семейството си по-добър живот, с възможно най-високите данъчни ставки, докато в същото време данъчното облагане на безотговорните и мързеливите е далеч по-ниско.</p> <p><em>*Ричард Ран е американски икономист, познат и в България. Старши научен сътрудник е в Институт &bdquo;Като&rdquo; и е председател на Института за глобален икономически растеж.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>