- Г-н Касчиев, следите отблизо цялата сага „Белене“. Какво всъщност се случи през годините? Хората се объркаха кой е крив, кой прав; има ли България нужда от реализирането на този проект; защо бе спрян и защо се стигна до съд и до колосалната сума от 550 млн. евро, на която България бе осъдена.
- Подготвителните работи по изграждането на АЕЦ Белене започват през 1981 г., а строителството – през 1987 г. През 1990 г. при изграден до около 40% първи блок и изразходвани около 1,2 млн. долара работите са прекратени поради липса на средства и опасения за повишен сеизмичен риск на площадката.
През 1996 г. правителството на БСП подготвя рестарт на строителството, но събитията го изпреварват. Това става през 2002 г., когато на първия конгрес на НДСВ (помните ли, че имаше такава партия) без никакви анализи г-н Сакскобургготски обявява рестарта на Белене. През 2005 г. е прието правителствено решение за изграждане на нова ядрена мощност.
Основа за него са умишлено неверните прогнози на НЕК и нейните консултанти (виж следните фигури), че без АЕЦ „Белене“ след 2010 г. в страната ще има недостиг на електрическа енергия.
През следващата година започва огромното пилеене на пари, като с охота се плаща каквото е нужно за ненужни услуги. До спирането на проекта през март 2012 година основните разходи са около 250 млн. евро на консултантите от WorleyParsons и „Риск инженеринг“, над 260 млн. евро на „Росатом“, около 120 млн. евро за разрушаване на изграденото в „Белене“ и други – общо около 850 млн. евро. А след решението за спиране са извършени още дейности, за които са платени допълнително около 200 млн. евро.
През 2009 година, вероятно с цел да направи проектът необратим, правителството на тройната коалиция решава да поръча основното оборудване за двата блока и дава от бюджета 300 млн. лв. за авансово плащане.
Смятам, че това е престъпление, тъй като детайлният технически проект на централата не е минал регулаторен преглед (няма проект), няма никаква яснота за последващото финансиране и няма всеобхватен договор с „Росатом“. През 2009 г. правителството на ГЕРБ изпуска шанса да прекрати проекта след оттеглянето на избрания стратегически инвеститор и да минимализира загубите. Така агонията продължава, а след решението за спиране на проекта не са предприети бързи действия за прекратяване на дейностите и на контрактите.
От НЕК дори подписват допълнителни споразумения въпреки забраната на енергийния министър. За производството на поръчаното оборудване не се плаща и така се стига до завеждане на иск от „Росатом“ срещу НЕК в арбитражния съд.
В средата на юни тази година стана известно, че съдът е постановил, че НЕК трябва да заплати на „Росатом“ 550 млн. евро, както и 70 млн. евро за хонорари и такси.
За всеки просрочен ден НЕК трябва да плаща неустойка от 167 хил. евро, което съответства на почти 10% наказателна годишна лихва. Появи се информация (която не беше опровергана), че ако НЕК забави плащането със 100 дни, неустойките стават колкото присъдената от арбитража сума.
Нито една от страните не обжалва решението, което според някои експерти би било от полза за НЕК, тъй като може да забави изпълнението му.
От управляващите решението на съда бе представено като победа за нашата страна, макар че навремето същите твърдяха, че исковете на „Росатом” са необосновани (ще напляскаме руснаците). Според мен ги завари неподготвени, тъй като последваха хаотични предложения как да се излезе от създалата се ситуация, като нито едно от тях не казва как НЕК в кратък срок ще успее да изплати присъдената сума.
- В края на миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова бе на разговори в Москва с „Росатом“. След завръщането й бе съобщено, че се създава съвместна работна група, „която да разгледа възможните варианти по проекта „Белене“ след решението на международния арбитраж в Женева“. Предстояло експертите да започнат работа, „за да се стигне до изгодно и за двете страни решение в максимално кратки срокове“. Какво се крие зад тези обтекаеми, според мен поне, формулировки?
- Целта на българската делегация очевидно е била да се преговаря за продажбата на произведеното оборудване на Русия или съвместно на трета страна. „Росатом“ обаче е настоял преди всичко да се изпълни решението на Арбитражния съд. По-просто казано – първо парите, а възможните варианти за използване на оборудването ще се обсъждат само ако българската страна погаси дълга си в максимално кратък срок.
Относно съвместната работна група – мисля, че руските експерти ще настояват за решение в тази посока. Не знам какво ще правят българските експерти, тъй като за всички е ясно, че свръхзадлъжнялата НЕК няма как да погаси това ново задължение.
Другите възможни варианти (емисия облигации или банков заем за БЕХ, или държавна помощ) изискват доста време, а междувременно всеки 6 дни добавят лихви от един милион евро към задължението от 620 млн. евро.
Тема, която трябва да се обсъди, е собствеността върху оборудването за втория реактор и какви са вариантите за съвместното му използване.
- Самият вие имахте прогнози преди срещата на министър Петкова в Русия – не особено оптимистични, както стана ясно от предварителния ни разговор. Потвърдиха ли се те?
- Да, защото министър Петкова не е била приета от шефа на корпорацията г-н Кириенко, а от заместника му – г-н Кирил Комаров. Неговият ранг изобщо не съответства на ранга на министър Петкова, което демонстрира пренебрежително и унизително отношение на руската страна.
Това не би трябвало да е изненада поради некоректното поведение на НЕК, обтегнатите политически отношения между Русия и Българи и не на последно място, поради това, че сега около 70% от руснаците ни смятат за врагове и само 4% за приятели.
Аз прогнозирах такова развитие в интервю още на 20 юни (http://topnovini.bg/node/713466) и смятам, че на преговорите трябваше да замине шефът на НЕК, а не министър Петкова да бъде подлагана на това унижение.
- Всъщност какви са възможните варианти нашата страна да използва по някакъв начин това оборудване?
- Хипотетично най-добрият вариант е да се търси начин то да се продаде на Русия или на трета страна, която има планове да строи реактор по същия проект (Иран, Виетнам, Индия, Йордания).
НО!
Първо Русия няма планове да строи реактори по този проект.
Що се касае до другите страни, веднага трябва да се каже, че това може да стане само с одобрението на руската страна, която е главен проектант и изпълнител на тези проекти. Например достатъчно е тя да заяви, че проектът за дадената страна има модификации, които не позволяват използването на оборудването за „Белене“, или да намекне, че въвежда нови стандарти за качество, и всичко пропада.
Отделен е въпросът какъв интерес може да има „Росатом“ от такова договаряне. Освен политическите реалности, за които споменах, има и икономическа страна. Следвайки амбициозната си ядрена програма, Русия създаде индустриална база, която годишно може да произвежда 4–5 комплекта тежко оборудване за реактори. Сега обаче тя е натоварена само около 50% – един комплект за износ и един за вътрешни цели.
От тази гледна точка смятам, че интересът на Русия е да си получи парите за направеното вече оборудване за „Белене“ и да натовари мощностите си с нови поръчки (на по-високи цени), включително и да запази хиляди работни места. Най-малкото е в правото си да иска значителна компенсация при евентуални преговори за използване на вече произведеното оборудване за „Белене“.
- Как оценявате визитата на премиера Борисов в Техеран и виждате ли реални резултати от нея?
- Според мен именно поради причините, които изредих току-що, техеранската визита на премиера може да се окачестви като прибързана, недобре подготвена и в крайна сметка неуспешна. Ако по природа сте оптимистка, може да я считате за подготвителна…
- Подготвителна за какво?
- Трябва да се има предвид, че при евентуално договаряне с трета страна, която планира да строи реактори от същия проект – дори утре да започнат подготвителните работи на площадката (например на АЕЦ „Бушер” в Иран), монтирането на реактора и оборудването на първи контур ще започне поне след четири години.
През това време то ще трябва да се съхранява в специални помещения, да се консервира, след една година да се разконсервира, да се извършат нужните проверки и отново да се консервира. Възможно е да се предявят специални изисквания – например периодично вътрешнокорпусните устройства да се въртят на специален стенд, за да не загубят цилиндричната си форма и т.н. Когато дойде времето – и да се транспортира да площадката. Това са дейности, които струват милиони на година.
На всичко отгоре НЕК не е осъществявал никакъв контрол за качеството по време на няколкогодишния процес на производство на компонентите за реакторите. Счита се, че това е от съществено значение за качеството на изделията, което пък има пряка връзка с осъществяването на нужното ниво на безопасност при работа.
Например производството на основното оборудване за финландския реактор Olkiluoto 3 бе контролирано от регулативните органи на четири страни. По тази причина и немската компания RWE, която през 2008 г. бе избрана за стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене”, поиска да има независим контрол и намери такава фирма. Това предложение обаче бе посрещнато на нож от НЕК и руските му партньори, което допринесе за отрезвяването на RWE и оттеглянето й от проекта през 2009 г.
Вследствие на сбърканата си политика НЕК сега не е в състояние да отговори на никакви въпроси относно вложените метали, изковаването и заваряването на елементите, етапите на производство, какви тестове са направени и т.н. В НЕК дори не знаят какво оборудване точно е произведено.
Имайки предвид казаното по-горе, считам, че НЕК ще трябва по някакъв начин първо заплати 620 млн. евро плюс лихвите (и то бързо), тъй като освен бързото нарастване на общата сума (с един млн. евро всеки 6 дни) след определен срок „Росатом“ може да се обърне към български съд с искане да се запорират в негова полза активи на НЕК, например някои ВЕЦ-ове.
По-нататък, ако въобще се стигне до тристранна сделка „България – Русия – трета страна, със сигурност НЕК ще получи доста по-малко от 550 млн. евро не само поради изложените по-горе причини, но и поради трайните корупционни практики в тази компания.
Ще напомня примера с продажбата на оборудването за първия реактор на АЕЦ „Белене”, доставено през 1989 г. НЕК реши да не го използва (било за остарял проект!?!) и го обяви за продажба. Независима фирма го оцени на 305 млн. евро, НЕК го предложи на търг с начална цена 280 млн. евро и постигна договореност с руската страна за 210 млн. евро. Реално обаче бяха получени само около 90 млн. евро, тъй като шефовете му се съгласиха да дадат на руската страна десетки милиони евро за превоза му до Русия (НЕК вероятно може да кандидатства за рекорд на Гинес за най-скъпия жп превоз в света), както и да плати десетки милиони за контрола на състоянието му.
В крайна сметка това затвърди корупционния имидж на проекта, на компанията и на страната, а руснаците получиха за жълти стотинки оборудване за един реактор, построиха го и преди няколко години го въведоха в работа.
- Има ли кандидати, които биха уредили приемлива схема на плащането?
-О, да. Сигурен съм, че вече са се появили много кандидати, които обещават да уредят приемлива схема на плащането и въобще да подобрят отношенията с Русия. И ще почнат едни совалки, визити, многостранни срещи, контракти, консултанти, хонорари... и евентуалното уреждане на сделката ще се превърне в основен генератор на корупция.
- Изглежда, че план „Б“ на управляващите е оборудването да бъде използвано за строеж на АЕЦ „Белене” или на нов блок в АЕЦ „Козлодуй”…
- Определено. Председателят на енергийната комисия в парламента г-н Делян Добрев предложи целият проект „АЕЦ Белене“ да се предложи на търг през Агенцията за приватизация (АП), тъй като тя имала ясни процедури и всичко можело да стане бързо.
Спечелилият търга трябвало да плати на НЕК точно 1,409 млрд. евро плюс 550 млн. евро за оборудването на „Росатом“. Идеята за търг през АП не може да се реализира бързо, защото първо трябва да се промени закона за приватизация, което (ако въобще се случи) ще изисква няколко месеца след ваканцията на депутатите.
Исканата цена е напълно илюзорна, защото всеки инвеститор ще плати за реални активи, а не за безсмислено похарчени и разпилени по много джобове пари. Стойността на проекта се определя първо от активите на площадка „Белене“, които се стопиха от около 800 млн. лв. до под 200 млн. лв. (основната част бяха доставеното оборудване за първия реактор, което бе продадено и частично изграденото здание за него, което бе разрушено).
Втората компонента е документацията на проекта, която вероятно струва около 300 млн. лв. Доколкото техническият проект на централата не е одобрен, стойността й може значително да намалее. Затова е трудно да повярвам, че някой ще даде и една трета от исканите 1,409 млн. лева.
- На 10 юли премиерът заяви, че ако в срок от един месец не се намери решение за продажба на оборудването и/или на целия проект, той лично ще моли народните представители да отменят мораториума и да се започне изграждане на АЕЦ „Белене“. Вашият коментар?
- Не знам за какво ще моли парламента, тъй като там не е приеман мораториум, а просто подкрепа на решението на правителството за спиране изграждането на АЕЦ „Белене“.
По принцип изграждането на АЕЦ „Белене“ може да започне след решение на правителството, като съгласно чл. 45 (2) от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предложението трябва да се внесе от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с представяне на няколко доклада. И тук започват законовите изисквания пред тези идеи:
- Такъв министър в настоящото правителство няма, което означава, че след лятната ваканция депутатите трябва да се захванат и с изменение и на този закон (въобще много работа им се отваря на народните представители).
- Валидността на доклада за ОВОС за АЕЦ „Белене” отдавна изтече и трябва да се организира нова процедура за ОВОС, с обществено обсъждане в страната и в заинтересованите страни, която ще отнеме няколко години. Убеден съм, че след аварията във „Фукушима” идеята за изграждане на АЕЦ в район с повишен сеизмичен риск ще срещне силна съпротива от населението на района, неправителствените организации, гражданското общество и от други страни;
- Трябва да се изготви и приеме доклад за социално-икономическото значение от изграждането на нова АЕЦ. И двата доклада трябва да направят оценка за алтернативните варианти. Не знам как авторите ще успеят да обосноват изграждане на нови 2120 МВ базова мощност, при положение, че:
– У нас сега има около 30% повече инсталирани мощности, отколкото е необходимо за задоволяване на вътрешното потребление и на възможния износ;
– Брутното вътрешно потребление на ел. енергия в страната намалява – например през 2011 г. е 39,405 млрд кВч, а през 2015 г. вече е 37,882 млрд кВч;
– През последните години индустрията произвежда повече продукция, снижавайки потреблението на ел. енергия;
– Изнасяме ел. енергия за съседните страни (без Румъния) при почти максимално натоварване на преносните възможности, изнасяйки средно по 9,3 млрд кВч на година (2011 – 2015);
– За отбелязване е, че през първата половина на 2016 г. потреблението на ел. енергия у нас е спаднало с 2,4%, а износът – наполовина, в сравнение със съответния период на 2015 г.;
– Допускам, че и сега ще опитат да докажат необходимостта от нови мощности. Без съмнение най-лесният и евтин вариант обаче е модернизацията на 4-6 блок на ТЕЦ Варна, за което са нужни 120 млн. Евро (за 630 МВ). Тази ключова централа бе спряна в началото на 2015 г. поради липса на подкрепа от НЕК и МЕ;
- Разрешението за строеж е също с изтекла валидност;
- Необходимо е проектът да се съгласува отново с Европейската комисия, вече като член на ЕС, и с отчитане на приетите през изминалите години нови директиви в областта;
- Управляващите не трябва да забравят, че всички тези доклади и решения могат да бъдат обжалвани в съда и да отпаднат;
- Освен че няма нужда от такава огромна базова мощност, държавата няма и пари за изграждането й. Ситуацията прилича на сценка, в която някой си поръчал златно копче и иска с него да си ушие костюм „Армани”, но няма пари да плати дори и копчето, да не говорим за костюма, който всъщност не му и трябва.
-Колко все пак би струвало изграждането на АЕЦ „Белене”?
-Предполагам, всички си спомнят, как правителството на тройната коалиция (и на г-н Орешарски), НЕК и неговите консултанти (както и многото платени клакьори) повтаряха, че това щяло да струва само 3,997 млрд. евро. С оглед на оскъпяването, с неохота няколко пъти се спомена, че крайната цена може да стигне до 6,3 млрд. евро.
На базата на опита от изграждането на АЕЦ в други страни, от 2008 г. аз многократно съм писал, че този проект ще струва над 10 млрд. евро. Моите твърдения бяха отхвърляни с презрение от лобистите на проекта, но бяха потвърдени от изследването на ИПИ от 2011 г., както и от анализа на HSBC.
Изненадващо, след решението на арбитражния съд (както се казва ни лук яли, ни лук мирисали) вече всички казват, че АЕЦ „Белене” ще струва 10,5 млрд. евро (в това число шефът на „Росатом” – г-н Кириенко, шефът на „Риск инженеринг” – г-н Богомил Манчев). Не става ясно – от тук нататък, или с оглед на досегашните разходи.
Смятам, че всички нормално мислещи хора разбират, че продължаване изграждането на скъпия и ненужен проект ще е катастрофално за държавата, за икономиката ни, за цените на електроенергията и т.н.
При начални разходи от около 5000 евро на инсталиран кВе, моята прогноза е, че ел. енергията от АЕЦ „Белене” ще е много скъпа, вероятно ще е над 10 евроцента на кВч. Това се потвърждава от анализите на Института за пазарна икономика, Института по енергиен мениджмънт, както и от информацията за аналогични планирани проекти: ел. енергията от АЕЦ Akkuyu, Турция, която ще се строи от „Росатом“ (начални разходи 22 млрд. долара за 4800 MWе) ще се изкупува по средна цена 12,3 ам. цента за кВч; ел. енергията от АЕЦ Hinkley Point C, Англия, която ще се строи от EdF Франция (начални разходи 18 млрд GBP = 26,8 млрд. евро за 3200 МВе) ще се изкупува по средна цена 14,1 евроцента за кВч.
- Все пак министър Петкова няколко пъти загатна, че има интерес от потенциални инвеститори към проекта АЕЦ „Белене”.
- Напомням, че и в миналото имаше интерес от потенциални инвеститори, някои от които се оказаха обикновени мошеници, осъждани в други страни.
За „Белене“ не е нужен просто инвеститор, а това, което се нарича стратегически инвеститор – компания с опит в изграждането и експлоатацията на АЕ, в управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъзи и т.н. Интерес от компании, които просто имат налични пари, не би трябвало изобщо да се коментира.
В днешните условия считам, че нито една компания от ЕС с опит в ядрената сфера няма да прояви интерес към този проект. Русия без съмнение има голям интерес от изграждането на АЕЦ „Белене“, тъй като в следващите години би получила поръчки за милиарди, а след пускането на централата – ежегодно огромни суми за доставка на гориво, резервни части и инженерни услуги.
В условията на сегашната криза обаче едва ли може да предложи финансиране на проекта. Ако има въобще реални инвеститори, това най-вероятно са компании от страни извън ЕС, което носи сериозни рискове, тъй като те може да са без опит (например Турция) или с недостиг на опитни специалисти (например Китай). Не изключвам отново да се появят инвеститори със спекулативни интереси. Тук трябва да се напомни, че съгласно договора за Евратом участието на страни извън ЕС в изграждането и/или финансирането на ядрена мощност трябва да се съгласува с ЕК.
Има няколко причини, които могат да привлекат интереса на такива инвеститори:
- Преди всичко това е корупционният имидж на НЕК и на страната като цяло, т.е. възможността с пари да се купи съгласието на политици, хора от държавното управление, бизнеса и т.н. за действия в ущърб на гражданите. От значение е и слабата държава в сферата на контрола и защита интересите на потребителите;
- Гаранцията за покриване на щетите от ядрена авария в България е възможно най-ниската – 46 млн. евро. Това е 6–7 пъти по-малко от тази в бившите соцстрани, десетки пъти по-ниска от тази в западноевропейските страни и стотици пъти по-малка, отколкото в САЩ. Този размер е нищожен в сравнение с пълните щети при тежка авария с изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда. Макар да изкривява пазара, може би за някои хора донякъде е приемливо, че така или иначе държавата ще покрие пълните щети от авария в държавна АЕЦ. Тази логика обаче е невярна, тъй като българската държава няма как да отдели десетки или стотици милиарди евро за компенсиране на щетите и е съвършено неприемлива, ако АЕЦ „Белене” е чужда собственост. След тежка авария тази компания може да обяви фалит и многомилиардните разходи да останат за държавата, т.е. за данъкоплатците;
- Досегашната политика в областта на управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на АЕЦ оставя на нашите деца, внуци, правнуци и праправнуци задължението да намерят и осъществят трудни технически решения, които ще изискват средства от порядъка на 10 млрд. лв. по днешни оценки. Основно това са разходите за крайно (геоложко) хранилище за погребване на отработеното гориво или високоактивните отпадъци от преработката му (5–6 млрд лв), недостигащите по днешни оценки над 3 млрд. лв. за извеждане от работа на 1-6 блок на АЕЦ „Козлодуй”, разходите за управление на отработеното гориво, което ще остане на площадката на АЕЦ „Козлодуй” след спирането на последния блок (над 2 млрд. лв.) и разходите за управление на радиоактивните отпадъци в бъдеще.
Считам, че ако се говори за частно участие в АЕЦ „Белене“, парламентът трябва да направи нужните законови промени, за да защити адекватно интересите на гражданите.
Същевременно изобщо не вярвам, че това ще стане, тъй като нашите политици мислят не за следващите поколения, а за следващите избори. Решението е гражданите да не допуснат това опасно развитие, и преди всичко хората от Свищов, Никопол и околните села, които, ако се обединят, могат да откажат всеки мераклия да прави такъв опасен обект в район с повишен сеизмичен риск.
- Как стоят нещата около АЕЦ „Козлодуй“? Вариант ли е построяването на още един реактор там, икономически рентабилно ли е?
- Практически всичко, което бе казано по-горе, в пълна сила важи и за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Разликата е, че площадката в Козлодуй е с по-нисък сеизмичен риск и е надеждно свързана с енергийната система. Проектът за нов блок обаче ще трябва да се разработва от нула.
- В последна сметка вие какво бихте посъветвали управляващите?
- Да се откажат от нереалистичните и авантюристични идеи за изграждане на АЕЦ „Белене“ и да намерят начин бързо да осигурят нужните средства за изпълнение на решението на арбитражния съд.
Да продължат да търсят начин за използване на оборудването в трета страни, особено за втория реактор, който е обща собственост, като не хранят особени илюзии за цената, която може да се постигне, и да не допускат в този процес последници и корупционери.
Ако не се получи, да приберат „златното копче“ и да не опитват да поръчват „луксозния костюм“.
Привлекателна е идеята да се потърси отговорност на виновните за мегадалаверата „АЕЦ Белене“, разходите за която вероятно ще надхвърлят 3 млрд. лв., но не мисля, че това ще стане.
----------------------------------
Георги Касчиев е ядрен физик. Научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” в периода 1972–1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус”. Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.