Изборите във Франция: загадъчната френска пролет

"Свободата води народа", Йожен Дьолакроа

1. Необходим увод – началото на Републиката

 Въпреки установената като аксиома датировка, френската революция започва фактически през 1787 година. През месец август на тази година парламентът на Париж /според нашата съвременна терминология – общинският съвет/ отказва да регистрира решението на крал Луи XVI за създаване на нови данъци.

През 1788 г. има множество народни вълнения в Рен, По, Гренобъл. За успокояване на духовете кралят се съгласява да свика Генералните щати, което не се е случвало от 175 години.

В обстановка на нарастващо напрежение и несигурност сесията е открита на 5 май 1789 г., като в нея вземат участие общо 1139 представители /270 от благородниците – „първо съсловие”; 291 от духовенството – „второ съсловие”, и 578 от буржоазията и свободните професии – „трето съсловие”/.

Техният избор е без прецедент в историята на държавата, тъй като всеки данъкоплатец на възраст над двадесет и пет години е имал право на вот.

Само два месеца по-късно представителите на третото съсловие, към които се присъединяват и 148 от тези на духовенството, създават Учредителното национално събрание на 9 юли 1789 година.

Превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. има символно значение не защото е израз на спонтанната и масова реакция на народа – такива реакции, при това с нееднозначни лозунги и последици има достатъчно много в историята на човечеството. Важно е друго – с разрушаването на един затвор започва нова епоха.

Превземането на Бастилията.

На 21 септември 1792 г. е отменена монархията, а четири дни по-късно е обявена „единна и неделима Република”.

Първата република във Франция преминава през няколко основни етапа:

- Национален конвент /1792–1795 г./

- Директория /1795–1799 г./

- Консулат /1799–1804 г./.

Първата френска конституция е от 1791 г., а последната /с много изменения/ от 1958 година. Тази от 1791 г. е приета от Националното събрание и ратифицирана от краля; конституционният закон е представен на френския народ от Конвента през 1793 г.; конституцията от 1795 г. създава Директорията, както и своеобразна двустепенна парламентарна система; с конституцията от 1800 г. е учреден Консулатът от трима души, който да осъществява изпълнителната власт.

Измененията на Конституцията от август 1802 г. въвеждат неограничен мандат на първия консул Наполеон Бонапарт, както и наследяването на неговата длъжност от децата му. Оттук до сбогуването с републиканските ценности пътят е кратък. Поредната конституционна промяна от 18 май 1804 г. по един филигранен начин решава дисбаланса, като поверява управлението на първия консул, наричан „император на французите”, т.е. хем остатъчна република, хем нова монархия!!!

1. Втора република, която бързо се превръща във втора империя

Един от приоритетите на Луи XVIII през 1814 г. е „да дари” на френския народ Конституционна харта. В нея няма нищо ново научено, нищо старо – забравено. Така си вървят режимите и при „краля гражданин” Луи Филип.

От време на време в Париж вдигат барикади, но както през 1830 г., така и през 1832 г. резултатите от изразеното народно недоволство са незначителни. Трябва да дойде 1848 г., която разтърсва почти цяла Европа.

Франция, 1848 г.

На 24 февруари същата година е провъзгласена Втората република, като временното правителство въвежда всеобщото избирателно право, забраната на робството във всичките му форми, свободата на словото и печата и на масовите обществени прояви.

Изборите на 23 април 1848 г. вадят на показ някои от клопките на бързата демократизация. На мястото на дотогавашните 250 000 избиратели са вече цели девет милиона, но освен че за първи път влизат в процеса на гласуване, те са силно повлияни от местни интереси и политически предразсъдъци.

Конституцията от 1848 г. освен въвеждането на всеобщото избирателно право за мъжете, навършили 21 години, предвижда и четиригодишен мандат за президента, който няма правомощията да разпуска Националното събрание.

Кой е най-подходящ за президент в новата обстановка? Такъв е носителят на историческата традиция от епохата на Наполеон Бонапарт и негов племенник /син на брат му Луи/. На 10 декември 1848 г. той вече е президент. От там нататък ръцете му ще бъдат все по-развързани.

Изборите от 13 май 1849 г. водят до смазващо мнозинство на консервативните републиканци /500 депутати срещу 180 за останалите партии/.

На 31 май 1850 година консерваторите въвеждат изискването за три години постоянно пребиваване на гласоподавателя в съответния избирателен район /т.н. ценз за уседналост/, като само с това изменение общият брой на участниците в изборите е редуциран от 9 милиона до 3 милиона души.

Всичко това става под благосклонния поглед на президента. Републиката вече е „бременна” с империя.

На 2 декември 1851 – годишнина както от коронясването на Наполеон Бонапарт за император /1804/, така и от знаменитата победа при Аустерлиц /1805/, президентът издава декрет за разпускане на Националното събрание и великодушно връща всеобщото избирателно право.

През януари 1852 г. е приета нова конституция

Получил благодарността на нацията, вследствие на плебисцит през ноември 1852 г., с осем милиона „за” и около два милиона „въздържали се” /в официалните статистики няма данни за гласували „против”/ Шарл Луи Наполеон Бонапарт става император и на 2 декември, преминавайки на кон по Шанз-Елизе, за да стигне до двореца Тюйлери.

"Коронацията на Наполеон", Жак Луи Давид

Негови съвременници го определят като „сексуален палавник” и на тези страни от живота му са посветени фрагменти от романи на класиците на епохата. Историците също го определят като палавник, но не отричат, че в началото на кариерата му той постига няколко добри резултата /участието в Кримската война, съюзът с Пиемонт срещу Австрия и връщането на областите Савой и Ница в територията на Франция, кампаниите за установяване на френско влияние в Индокитай/.

Явно тези успехи замъгляват погледа на императора и той се впуска в американска авантюра, решавайки, че е подходящо инсталирането в Мексиканската република на неговото лично протеже Максимилиан Хабсбург в качеството му на император. След пет години т.нар. император е изоставен от покровителя си и през 1867 г. е арестуван и разстрелян от верните на президента Хуарес Гарсия военни части. Този удар явно не е достатъчен и идва ред на най-унизителната за Франция война в периода 15 юли – 2 септември 1870 г. Наполеон III е принуден да се откаже от императорската титла. Последните две години от живота му преминават в изгнание в Обединеното кралство.

За неговата епоха вече никой не съжалява, но какво следва по-нататък?

Следва продължение

----------------

Маргарит Ганев е роден през 1959 г. в гр. Попово. От 1991 г. е главен секретар на Българската асоциация по международно право, а от 2010 г. член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон. Заместник-председател на Националния организационен комитет на Седемдесет и петата световна конференция по международно право в София – 2012 година. От 2004 г. е член на българската национална група в най-стария международен правораздавателен орган – Постоянния арбитражен съд в Хага. Съставител на издадения през 1995 г. сборник с политически мисли и афоризми „Изречено-останало”. Автор на поредица и за американските избори, която бе публикувана в "Гласове".