Широко прокламираната от официалните лица и институции в Киев патриотична риторика не е нищо повече от медийна пушилка. Целяща да прикрие очевидния факт, че украинците са водени много повече от порива да избягат от страната си, отколкото да я защитават. Защото това очевидно не е тяхната война. И наистина, колко случая в историята има, когато хора от нападнатата страна бягат в страната агресор. А близо милион и половина украинци са направили точно това.

 

Три години след „революцията на достойнството” Украина продължава да се намира в процес на деградация, от който не се вижда никакъв изход. Вече и войната в Донбас не е в състояние да отвлече вниманието на хората от икономическата рецесия, политическата нестабилност и корупцията. А на тази основа се усилват и регионалните различия, под които се крие цялостна етническа дезинтеграция. 

 

Факт е, че украинският народ не е в състояние да сформира единна визия за своето бъдеще. Перспективата за евроинтеграция така и не може да пусне своите корени в южните и източните области на страната, по подобен начин там се проваля и опитът Русия да бъде изобразена като агресор. Според изследванията на Киевски международен институт по социология (КМИС ) за половин година положителното отношение към Русия се е увеличило на юг от 58 до 65%, а на изток - от 47 до 63%. Обратното, в западните области броят на „русофилите” е намалял от 26 на 16%, а в централните - от 35 на 31%.

 

В допълнение на изток и юг мнозинството от хората продължават да определят случилото се преди 3 години като въоръжен преврат, което предполага наличието не просто на протестна, а на сепаратистка среда. Която дори и без външна намеса, поради своята масовост ще търси пътища да се организира по някакъв начин. Ако в нещо украинците са все пак единни, то е в своето недоволство. Три четвърти от тях определят изминалата година като неблагоприятна, а две трети желаят да емигрират. А това е практически цялото работоспособно население. Също две трети смятат, че войната в Донбас се води на първо място в угода на политиците и олигарсите.

 

Което ще рече, че широко прокламираната от официалните лица и институции в Киев патриотична риторика не е нищо повече от медийна пушилка. Целяща да прикрие очевидния факт, че украинците са водени много повече от порива да избягат от страната си, отколкото да я защитават. Защото това очевидно не е тяхната война.

 

И наистина, колко случая в историята има, когато хора от нападнатата страна бягат в страната агресор. А близо милион и половина украинци са направили точно това. И как президентът Порошенко ще влезе в ролята на ефективен лидер по време на (необявена) война, ако развива бизнес на територията на своя противник. Може ли да си представи някой Чърчил по времето на Битката за Англия да има шоколадена фабрика в нацистка Германия и да си получава регулярно дивидентите си в райхсмарки. А в Украйна това се случва. Вече трета година. Е, чудно ли е тогава, че доверието към днешния президент е едва 14%.

 

Порошенко обаче продължава да се опитва да съсредоточи все по-голяма власт в ръцете си. Не за да въведе някакъв ред, а за да елиминира политическите си конкуренти и за да заздрави икономическите си позиции. С което самият той или по-точно казано - неговата неспособност да артикулира с цялата власт, с която разполага, се превръща в основен риск за страната. Защото управлението му добива очертанията на водеил и фарс и единственият начин то да се съхрани е, ако влива огромни дози насилие и корупция в обществото.

 

Което безвъзвратно ще руши самата дъжавност. Всъщност процесът вече тече. Представители на националистическите батальони се стрелят един в друг в Харков, а в Суми крадец на банкомати, ранил тежко полицай, се оказва сътудник на Службата за сигурност. Представители на десни политически сили решиха самоволно да прекъснат транспортните връзки с Донбас, без да се съобразяват, че това първо ще удари по родната им енергетика. А властта гледа безпомощно отстрани и чертае графици за режим на тока. 

 

Национално-радикалните сили, ползващи се с нищожна обществена подкрепа, постепенно се превръщат в единствената алтернатива на днешното статукво. Те са единствените субекти, на които е предоставена възможността да атакуват свободно властта. Последната предполага, че по този начин тя може поне да изиграе ролата на „по-малкото зло”. Не само във вътрешен, но и във външен план.

 

Сметка, която едва ли ще излезе вярна. Да се контролира задкулисно поведението на радикалите е практически невъзможно. Те не могат да стоят мирни, при положение че напрежението в обществото расте. Усещането е, че предстои „Третият Майдан”. Който наистина може да се окаже последен. 

 

Украйна явно не е способна да излезе сама от омагьсаният кръг, в който се намира в момента. Единственият ѝ шанс за спасение е предоставянето на масирана външна помощ. Която далеч не трябва да се изчерпва само с щедро финансиране. Необходимо е упражняване на натиск за корекция във вътрешната ѝ политика.

 

Западът трябва да си даде ясна сметка, че наличието на една русофобска Украйна, раздирана от вътрешни вражди, е позитив за Русия и пасив за самия Запад. Тя ще бъде източник не само на открита конфронтация и бежански потоци, но и ще индуцира напрежение вътре в евроатлантическата общност. Защото все по-трудно ще става да се отстояват позиции, които подкрепят днешното статукво в страната.

 

Налице е определена умора от Украйна в Европа и САЩ, която тепърва ще се задълбочава. Само преди няколко дни Путин подписа указ за признаването на паспортите на ДНР и ЛНР, което е неофициално признаване на суверенитета на сепаратистките републики. Във Вашингтон и Брюксел предпочетоха да неглижират факта.

 

Всъщност в момента се намираме в края на периода, когато Западът може и иска да направлява властите в Киев. Този времеви период трябва да бъде използван максимално интензивно, за да може да се измени сегашният курс на Украйна. Той трябва да се изрази в две направления. Първото е стопиране на бойните действия в Донбас, защото те са хранителната среда, на която виреят националистическите формирования. И второто е сегрегацията, задушаването на самите тези групи. С цената на всичко, за да не се изправи страната пред ливански сценарий, когато всяка партия разполага с въоръжени сили.

 

Без да се изпълнят горните две условия, никакви „нормандски формати” и програми за помощ няма да прорабоятат. Напротив, циреят ще продължава да нараства. 

 

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/ukrajna-nachin-na-upotreba

http://glasove.com/komentari/40157-eskalaciq-bez-kraj

http://glasove.com/komentari/41035-naj-malko-loshiqt-scenarij

http://glasove.com/categories/komentari/news/izgubenata-ukrajna-2

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

факт на 26.02.2017 в 13:45
Най-сетне и автор като Г.Г. узря за очевидното - Украйна е една изкуствена държава, състояща се от непримирими части, с различна история, манталитет, национални герои - която Западът, начело с Германия и САЩ, престъпно докара до гражданска война с подкрепата си за държавния преврат (извършен с помощта на про-нацистки екстремисти), само и само, за да я откъсне икономически и политически от Русия. Жертвите вече са над 10 000, икономиката - срината, само безродни олигарси се напечелиха на кръвта на хората... Само, че авторът е малко наивен - предстои разпродаването на последните активи на страната - земята - ЕС е дал ултиматум да вдигнат мораториума за продажба на чужденци. Чак тогава бандитите от т.н. "демокрации" може да се заемат с решаване на проблема.
Някога моята прабаба, на 26.02.2017 в 14:14
когато видяла на една вечеринка как младото поколение се е разделило по двойки и танцуват танго (което тогава било новата мода на епохата), поклатила глава и промърморила: „Ох, горкичките! Защо се мъчите прави, та не идете някъде да си легнете, бабините ми!“ Е, същата работа е и при „тангото на Украина със Запада“! Когато се уединят, съвсем ясно ще е КОЙ КОГО…
Муйо на 26.02.2017 в 18:04
Е-ех, като се сетя за Виктория "Майната му на ЕС!" Нуланд и курабийките, дето ги раздаваше на Майдана! А идиотите скачат ли, скачат! "Кой не скача, е червен!" Опа, грешка, това беше по-преди, на Майдана беше друго - "Кой не скача, е московчанин". Авторът бърка, като твърди, че "Да се контролира задкулисно поведението на радикалите е практически невъзможно" - това не е необходимо, поведението на радикалите се контролира явно и неприкрито от техните водачи, чиито цели съвпадат с тези на Порошенко и Гройсман. Само Коломойски и Ярош са малко встрани, но те не вземат активно участие в събитията. Та така.
Изсвинете на 26.02.2017 в 21:05
Не може ли без реклама за агресори и ако обичате не казвайте на украинците, или на когото и да било друг, какви точно са. Те самите знаят това по-добре от всеки друг. За пропаганда на войната, която руските варвари водят в Украйна и каквато не биха се поколебали да водят и у нас носите пълна отговорност. На долнопробните и изтъркани руски подметки всеки гледа с отвращение.
Моля, моля на 26.02.2017 в 21:28
Защо тези милион и половина украинци не избягаха другаде, а точно в "лошата" Русия? Защо останалите не искат да се бият за страната си? Защо донякояврието към Русия се е качило с 20%? Въпроси, въпроси...
това е решението на 26.02.2017 в 21:49
Да се върне "Украйна" в състава на Руската федерация и всички проблеми се решават автоматично.
Моторист на 27.02.2017 в 01:14
Посолството на фашистката киевска хунта в София и тук се е представило.Нали така, Изсвинете?
Моторист на 27.02.2017 в 01:15
"Да се върне "Украйна" в състава на Руската федерация и всички проблеми се решават автоматично." Май не е далече това време :)
пулитолог на 27.02.2017 в 09:39
Защо ми се струва,че Украйна сега напомня какво може да се случи в д-вата Македония. Зап.Украйна или Галиция част от Австроунгария = Албания и албанците и предвид скорошното изхвърляне на някакъв конгресмен от САЩ,който явно не е сам. Чудя им се на украинците,руските македонци, не поумняха ли , а вървят по стъпките какво се случи на приятелска България за 25-26г., а там признаците са налице само за 2-3г. Превратите и майданите им викат революция! Порошенко прилича на ген. Пиночет макар и не генерал, а шоколадов крал и продължава да краде. Но явно и той е хванат натясно от "приятелите " му отвъд Океана.
Изсвинен сте! на 27.02.2017 в 12:57
Ацки ми е интересно - какво са мислили "украинците" за себе си преди 1896 година, когато австроунгарският генерален щаб изобретява украинската нация и украинския език? Официален национален герой на Украйна е хауптщурмфюрерът от СС Степан Бандера. Цивилизован европеец, не като руските варвари. СУГС!
Репей на 27.02.2017 в 15:07
До автора. На Порошенко му затвориха наскоро фабриката за шоколад в Русия.
Репей - работи си фабриката на 27.02.2017 в 19:24
https://strana.ua/articles/analysis/51217-pochemu-poroshenko-vse-taki-reshilsya-zakryt-lipeckij-roshen.html
Сароян на 27.02.2017 в 20:35
току що Ностоящее Время съобщи, че руснаците в щатите са лобирали вчера и са успели да извоюват кръщаването на улица във Уошингтън на името на Борис Немцов, тя ще бъде пресечка на улица Владимир Сахаров и ще бъде паралелна на булевард Ана Политковская - все загинали от ръкъта на Путин вова
http://www.currenttime.tv/a/28323123.html на 27.02.2017 в 22:38
http://www.currenttime.tv/a/28323123.html
observer на 02.03.2017 в 03:10
За курса на Путин е целесъобразно Украйна да е провалена държава. Каквото му трябваше си го присъедини по волята на народа. Каквото не, му помогна да въстане. В Донбас също имаше референдум. Не му обърнаха внимание, пратиха им Гиркин, Моторола, Гиви и др. Западът беше изигран. Народът на Украйна от Галиция до Донбас също.

Напиши коментар