„Моето страдание е скучно”, жалва се един датски философ, известен с неособено почтителното си отношение към журналистите. И баба ми не ги долюбва много представителите на четвъртата власт. Новинарските емисии я докарват до изстъпление.  „Какво да им гледам  – ядосва се тя, – много шум за нищо, върти се безконечно една и съща интрига, като в сапунен сериал”.  Баба ми харесва Киркегор. Повтаря поучително изтърканата му фраза за журналистите и най-ниската степен, до която може да изпадне човек пред лицето на Бог. Е, сигурно не е много висока степен това да търчиш от сутрин до вечер по жълтите павета и да гониш главните герои и участниците в интригата, за да информираш аудиторията за фабулните завръзки и развръзки. При това с пълното съзнание за недопустимостта на истинските развръзки. По дефиниция  всеки епизод на сапунената опера трябва да завършва завързано, без развръзка. Така се задържа будно вниманието на зрителите. Затова са позволени само мънички псевдоразвръзчици. От време на време.
Опасни повторения

Всъщност нека се поровим в пластовете на  новинарския сюжет. „У нас в политиката не се поддържа ежедневен ред, а се работи кампанийно с гигантски интервали. Отначало каквито и безобразия да стават, всички си остават по постовете. После изведнъж по незнайна причина се разкарват всички предишни началници, слагат се нови и нещата потеглят в стария цикъл”. Една от прословутите „долни истини” на Андрей Кончаловски за неговата родна Русия. Звучи познато, макар и заимствано. Точно този филм гледаме от години.

Най-новите „началници” у нас сега говорят за необходимостта от промяна, за греховете на предишните и за възцаряването на законността и справедливостта. От няколко дни се сипят данни за далавери, нелепи проекти, заменки, приятелски фирми, прескъпи ремонти и безсмислени подслушвания.
Сега вече знаем, че бившият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов е ремонтирал ведомството си за 42 млн. лв. Сключеният договор е на двойни цени спрямо пазарните, обяви неговият наследник Росен Плевнелиев и увери аудиторията, че сделката е дадена на прокурор.

Новата екоминистърка Нона Караджова призна, че предшественикът й Джевдет Чакъров е действал безотговорно и обеща да подаде сигнал в прокуратурата за налетите пари в родното село на Ахмед Доган, както и за финансирането по няколко пъти на едни и същи проекти в едни и същи села.

От наследника на Емилия Масларова научихме, че прокуратурата е сезирана и ще проверява някои от сделките за базите на министерството в страната. Най-скандална се оказа обществената поръчка за ремонт на Центъра за комплексни социални услуги в Стара Загора, спечелена от фирма, косвено свързана със съпруга на бившата социална министърка. "Само за информационни табели по вратите е бил сключен договор за 35 хил. лв.”, заяви Тотю Младенов, а медийното ехо повтори думите му многократно.
Междувременно най-изтъкнатият новинар в републиката произведе за пореден път изключително важна новина. Даже две. От страниците на в. „Телеграф” Бареков оповести гръмко, че през последните две години БСП е преяла с власт. И по-важното - още с първите си стъпки новият министър-председател Борисов, когото Бареков нарича Генерала,  „решително и светкавично отряза и двете все още мърдащи ръце на убитата от него триглава ламя”.  Да, тук май наистина има новина! Даже две. Първо, не знаехме, че ламята е доубита. И второ, не очаквахме да ни го съобщи тъкмо в. „Телеграф”. Та нали тъкмо клетата ламя създаде прословутата медийна империя, към която принадлежи и това издание.

Изобщо научихме доста неща. Но като се замисля, повечето от тях май си ги знаехме и преди. А и не за първи път се случва новата власт да изобличава старата. И докато новинарите търчат подир най-свежото попълнение на жълтите павета, екзалтирани от обещанията, че ще има осъдени бивши министри, добре ще е да се огледаме за симптоми и знаци, издаващи опасността „нещата да потеглят в стария цикъл”.

Първо, не е вярно, че Гагаузов мълчи и не отговаря на обвиненията. При това съвсем не звучи като изплашен човекът. „Аз винаги съм знаел, че всяко действие потенциално е предмет на проверка на всички контролни органи, така че не се притеснявам от проверка", заяви бившият министър на регионалното развитие. Как ли да тълкуваме този самоуверен тон? И още въпроси. Ясно е, че топката е в ръцете на прокуратурата. Независимо от интересните пресконференции на новите министри, прокурорите и съдиите са тези, които ще решават дали изнесените факти имат доказателствена стойност. Дали не забелязваме вече лек отбой от страна на обвинителите? Защо ли окръжният прокурор на Бургас Ангел Ангелов първо заяви, че прокуратурата е започнала проверка срещу депутата от ДПС и бивш кмет на Руен Дурхан Мустафа, а по-късно се отрече от думите си с уточнението, че се извършват проверки не срещу Мустафа, а срещу „съответните длъжностни лица в община Руен”?

Същото уточнение направи и заместник градският прокурор на София и любимец на журналистите Борислав Джамбазов.  По думите му досъдебното производство за ремонта на сградата на социалното министерство се води срещу виновни длъжностни лица на отговорно служебно положение. Той не пожела да уточни дали то стига до ниво министър, но обясни, че при подобни сделки работят цели екипи и затова трябва да се изясни отговорността на всеки.  Така или иначе стана ясно, че бившият шеф на Държавната агенция по горите Стефан Юруков е единственият висш чиновник, срещу когото има повдигнато обвинение. Безспорно езикът на юристите се различава от този на политиците. Имаме обаче достатъчно основания да се съмняваме в подобни конструкции. И един последен въпрос. Докато обществото очаква разсекретяването на скандалното дело „Галерия”, бе пребит още един журналист, също Огнян. Малко след като съобщи, че прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за побоя над Бояджиев, Борислав Джамбазов ни информира за спирането на делото за побоя над главния редактор на Фрогнюз Огнян Стефанов поради неизвестен извършител. Има ли някаква връзка това с циклите и повторенията?

Логиката на сапунената опера изисква всеки епизод  да завършва без развръзка. Затова обикновено извършителят остава неизвестен и неразкрит. Но пък сериалът продължава. Единият Огнян слиза от сцената, за да се качи другият... Безкрайно завъртане на една и съща интрига, поредица от повторения. Казват, че най-дълго излъчваната сапунена опера в света е продължила съществуването си 72 години. Вероятно и нашият филм ще свърши някой ден. Какъв ли ще е финалът му? Що се отнася до Киркегор, май не е бил съвсем прав по отношение на журналистите. Не е лесно да робуваш всекидневно на нескончаемата повторяемост на вездесъщата интрига? Че това си е цяло страдание, г-н  Киркегор, при това скучно страдание.




Още от категорията

1 коментар/a

Antonia на 24.07.2010 в 21:49
Zashto li i deset godini po-kasno razni vsekidnevni BG detaili mi napomniat natrapchivia privkus na onazi stara kartinka, v koiato gorkata mi rodina prilicha na shemetno ustremena po-jaltite paveta karuchka, obuta s nedoiznoseni avtomobilni gumi, i aha, aha da ripne ot ploshtatcheto na tzar Osvoboditel i da se sabudi v Evropa. Eh, Kirkegor, eh…

Напиши коментар