А междувременно
А междувременно точно когато светът благочестиво сбърчи нос от Тръмповата пръдня, между 5 и 8 януари 2017 г. в няколко по-малко четени и преписвани сайта, като например The Fiscal Times, Business Insider, Chicago Tribune се появи знаковата новина, че новият президент на САЩ предвижда невиждано от времето на Студената война увеличаване на американския военен флот. Съгласно плановете на Тръмп флотът трябва да бъде увеличен до 355 кораба в сравнение със сегашните 272, което прави ръст от 30% като абсолютен брой. Проектът залага построяването на още един самолетоносач, на нови 16 големи бойни кораба, на нови 18 атакуващи подводници и на други единици. Тези дългосрочни планове предвиждат в следващите 30 г. допълнителни разходи за новото корабостроене от порядъка на 5–5,5 млрд. долара годишно. На фона на целия американски военен бюджет от 600 млрд. на година сумата не е колосална. Знаково е обаче направлението, в което тя се изразходва – флотът. Според декларациите целта на засилването на флота е посрещането на заплахи от страна на Русия, Иран и Китай. Но този флот, това е ясно, няма да е насочен към Русия с нейния димящ като печката на Емелюшка Глупака единствен самолетоносач или към Иран с неговите 7 подводници, 3 фрегати, 2 корвети и още петнадесетина други малки единици. Истинската цел е Китай.
В края на ноември 2016 г. написах тук, че съвременната ситуация между САЩ и Китай силно наподобява тази между Британия и Германия преди век. Към 1900 г. Германия стига до извода, че огромната й презокеанска търговия с целия свят при един конфликт с Лондон винаги може да бъде изложена на ударите на британския флот. Затова между 1900 и 1912 г. Райхстагът гласува серия от програми за засилено строителство на военни кораби, способни да неутрализират британските дори и в съотношение на броя им 2:3 в полза на Лондон. Немското корабно строителство в края на краищата довежда до военноморска надпревара с англичаните и влизането на Британия в Първата световна война на страната на германските врагове Франция и Русия. По подобен път на отправяне на предизвикателство на глобалната американска мощ, но по-предпазливо, е тръгнал днес и Китай, тревожещ се от уязвимостта на петролните си и други суровинни доставки по море и на уязвимостта на износа си по море. От началото на XXI век Китайската военноморска доктрина се преориентира към развиване на потенциала на китайския военен флот от операции в крайбрежни води към възможността да действа на далечни разстояния. Китайските планове за военноморско въоръжаване предвиждат към 2020 г. страната да има 4 самолетоносача (срещу 10 на САЩ), което ще я превърне във втората военноморска сила в света и на практика ще я въвлече в морско съперничество със САЩ, аналогично на германското предизвикателство спрямо Британия век по-рано (за подробности вж. Глобалният капитал от Константинопол до Ню Йорк: www.glasove.com/categories/komentari/news/globalniyat-kapital-ot-konstantinopol-do-nyu-jork-chast-i)
Ако плановете за увеличаване с близо 60% на американските военноморски сили бъдат задействани, това ще е знак, че новата администрация в Белия дом ще заложи на военноморското съперничество с Китай по подобие на британско-германския антагонизъм век по-рано. Ще означава и пренасочване на акцента на американската външна политика от Европа към Далечния изток и Индийския океан. Което би имало непредвидими последици не само за САЩ и Китай, но и за целия свят.
Kleta Majka Somalia
Едва-що световната и родна прогресивна медийна общественост си пое дъх от богоугодното занимание благочестиво да се възмущава от Тръмповите безчинства по адрес на Мерил Стрийп, и новият американски президент отново успя да разръчка гнездото с осите. Този път със заповедта си, забраняваща временно приема в САЩ на граждани от Иран, Ирак, Либия, Сомалия, Судан, Сирия и Йемен. Новото цунами, надигнало се против Тръмповата заповед, беше като супа борш или плодова салата – от всичко по малко (или много), но общият лайтмотив целеше внушение, че архизлодеят Тръмп, този Калигула, този Тамерлан на американския небосклон, ще унищожи великите евроатлантически ценности, ограничавайки достъпа на емигранти от гореизброените седем страни. В цялата гласовита атака се включиха и технологични гиганти като Apple, Google и Microsoft, оставяйки ошашавения читател с впечатлението, че техният персонал бъка от блестящи софтуерни специалисти и инженери, дипломирани в престижните технически университети на Судан, Сомалия, Либия и Йемен, тези фарове на планетарния научен напредък, дали безчет стивджобсовци, билгейтовци и сергейбриновци на света. И докато на световния и родния мат’риял в продължение на две седмици му се внушаваше необходимостта от съпричастност със софтуерните инженери от Kleta Majka Somalia, се случиха някои много по-важни неща.
На 7 февруари агенция „Ройтерс” (от която иначе превеждат усилено поне половината български сайтове) в едно кратко известие съобщи за проведени отделни телефонни разговори между новия американски държавен секретар Рекс Тилърсън с Австралия, Южна Корея и Япония, в които той успокоил тези стари съюзници на САЩ, че могат да разчитат на американската подкрепа във връзка с усложнената обстановка в Източнокитайско и Южнокитайско море и срещу провокативните действия на Северна Корея. Във връзка с тези разговори говорителят на американския Държавен департамент Марк Тонър е препотвърдил намерението на американската администрация да засили своите военни съюзи, икономическо партньорство и дипломатическо сътрудничество с тези три страни. Отново на 7 февруари японският външен министър Фимио Кишида направи изявление, че Тилърсън е потвърдил готовността на САЩ да защитава японския суверенитет върху островите Сенкаку, за които претендира и Китай.
Всичко това, преведено от дипломатически език, значи започване на политика по затягане на обръч около Пекин и за осъществяването на тези планове САЩ ще разчитат на старите си съюзници Япония, Южна Корея и Австралия. Което, ако се свърже с оповестените в началото на януари от президента Тръмп планове за засилване на американския флот, говори, че подобно на старите римляни във Вашингтон, вместо да плащат злато като данък спокойствие, са решили с него да купят желязо за изковаване на мечове.
По същото време обаче у нас бяхме денонощно облъчвани с глупости от рода на още кой се бил изказал против новия американски президент, кой бил съдията, опънал се на забраната за допускане на емигранти от седемте държави, дали главният стратег на Тръмп, Стивън Банън, бил ленинист и нацист и дори дали е имало скрити послания в изпълнението на певицата Лейди Гага на Супербоул. И така до пълно видиотяване на бг мат’рияла.