Калоян Косоров при Явор Дачков: Европа дава трилиони на Китай за батерии и ВЕИ и купува руски газ през посредници. Зеленият преход е безумие

От десетилетия ЕС подарява на Китай точната карта на бъдещата си енергийна политика. Брюксел предварително разписва в директиви и регулации какво ще купува Европа. Пекин използва това и изгражда пълна вертикална интеграция в производството на батерии, фотоволтаици и преработката на критични суровини. Сега ЕС налива трилиони в зелен преход, а Китай прибира колосални печалби. Отказахме се от руския газ, но придобихме нова технологична и суровинна зависимост от Пекин. Разговорът е записан на 14 август 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

Над 90% от оборудването и суровините, необходими за батериите, ВЕИ и свързаната с тях инфраструктура, идват от Китай. Според най-авторитетните източници кумулативните инвестиции за преносни и разпределителни мрежи, батерии и съхранение и възобновяеми енергийни източници в ЕС до 2050 г. за постигане на Net Zero се оценяват в диапазона 4–8+ трилиона евро. Значителна част от тези инвестиции - приблизително 40-60% от разходите за оборудване, компоненти и суровини – отива директно към китайски доставчици. Пекин осигурява 90–98% от вноса на слънчеви панели в ЕС, 80–88% от литиево-йонните батерии и висок дял при рафинирането на критични суровини като графит, редкоземни елементи и други. Това се равнява приблизително на между 20 и 40% от целия годишен БВП на ЕС за една година.

Още акценти: 

България трябва да заложи на това, с което разполага - местни ресурси, въглища, ядрена енергетика и критични суровини. Страната не може просто да излезе от европейския енергиен модел, защото борсовото ценообразуване, пазарните обединения и системните оператори са свързани на европейско ниво. Реалната задача е националният интерес да бъде защитен максимално вътре в тази рамка. Колкото по-голяма част от веригата - добив, преработка, производство и технологии – остава в България и Европа, толкова по-малко капитал, БВП и индустриален капацитет ще изтичат навън.

„Марица изток 2“ не може да бъде оценявана само по това дали в конкретния момент излиза на печалба на борсата. Това е единствената централа у нас, присъединена едновременно към мрежите на 110, 220 и 400 kV, и работи с изцяло местен ресурс. При различно натоварване въглищата в Маришкия басейн могат да стигнат за 100–200 години, ако бъдат използвани за тази мощност. При тежък срив на електроенергийната система централата има и ключова роля за възстановяването ѝ чрез подаване от близките ВЕЦ.

АЕЦ „Козлодуй“ се оказва косвена жертва на масовото навлизане на ВЕИ. Като базова мощност централата не може рязко да намалява и увеличава производството си според часовите колебания на слънчевата и вятърната енергия. Когато ВЕИ свалят борсовата цена до нула или под нулата, АЕЦ „Козлодуй“ може да бъде принудена да продава под собствената си себестойност и да трупа загуби. В същото време част от печалбата ѝ се изземва чрез механизмите за „свръхпечалба“ и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, откъдето после се плащат компенсации за високите цени към бизнеса и бита.

Net Zero означава много повече от лозунга за „нулеви емисии“. Политиката предполага постепенно извеждане на въглищните и газовите централи, масово внедряване на възобновяеми източници и използване на въглеродните квоти като основен правно-финансов механизъм. Количеството разрешителни за емисии се намалява по предварително зададен график, известен на всички пазарни участници. Така ТЕЦ-овете формално изглеждат неконкурентоспособни, но върху себестойността им предварително е наложен регулаторен разход, който не произтича от свободния пазар.

Европейската политика с ВЕИ създава парадокс: нулевите и отрицателните цени се представят като успех, въпреки че показват, че системата няма нужда от произведения ток в този момент. После се налага да се плаща за батерии, нови и по-силни мрежи, балансиране и резервни мощности, за да може този ток изобщо да бъде използван. Големите ВЕИ проекти допълнително защитават възвръщаемостта си чрез договори за разлики, премии или други механизми. Затова ниската цена на борсата в отделен час няма нищо общо с пълната системна цена, която в крайна сметка плаща потребителят.

Батериите не премахват проблема с непостоянството на ВЕИ, а го преместват във времето. Идеята е излишният ток през деня да бъде съхранен и продаден вечер при по-висока цена, но типичните системи могат да отдават енергия само за няколко часа. Реалният им експлоатационен живот при толкова масово внедряване тепърва ще се доказва. След извеждането им от употреба остава въпросът дали Европа ще купува нови батерии от същия външен доставчик и няма ли така да попадне в своеобразен „параграф 22“ на постоянна суровинно-материална зависимост.

ЕС е „отворена книга“ за Китай. При почти всяка батерия, за която има практически наблюдения, се викат китайски специалисти, които присъстват при пускането и конфигурират системата. Това вече поражда въпроси за достъпа до софтуера и киберсигурността на критична енергийна инфраструктура. След 5-10 години ЕС може би ще започне да пише нови правила как да се предпази от китайската зависимост, която сам е допуснал - нещо от рода на „Energy Security Act“ или „Zero Security“.

Отказът от руския газ не премахна ролята на природния газ в европейската енергетика. За България тръбният газ чисто географски остава по-рентабилен от втечнения, който носи допълнителни разходи за транспорт, регазификация и резервиране на капацитет. Европа може да потребява по-малко газ, но това не означава да плаща по-малко – примерът е вместо 100 единици по 50 долара да се купуват 50 единици по 100 долара. Освен това непостоянните ВЕИ продължават да се нуждаят от газови централи за балансиране, което прави системата още по-податлива на ценовата волатилност.