Ердоган е диктатор, подкрепян от Европа

Основната цел на проваленото нападение – президентът Реджеп Ердоган, се възползва от създаденото положение и открито отправя закани, че ще прочисти всички институции от „вируса“, отговорен за опита за преврат в Турция. Тези действия на „демократичния“ държавен глава демонстрират намеренията му не да запази демокрацията в републиката (както той пропагандира), а да увеличи властта си. Нещо повече, замаскирайки собствената си воля зад волята на народа, Ердоган е на път да върне смъртното наказание – акт, който ще потъпче и сега слабо пазените турски човешки права. Четиридесет и осем часа след опита за преврат е сигурно едно – основната му жертва стана демокрацията в Турция.

Докато мислещото европейско общество все още анализира реалния ефект на случилото се, лидерите избързаха с реакциите си в подкрепа на турския глава. За разлика от американския си колега Обама, който предпочете да не излиза със светкавична реакция и постави Джон Кери да изрази солидарност към случващото се в Турция, европейските държавници бяха мигновени в подкрепата си. Довчера диктатор, газещ човешките права, днес Ердоган се превърна в глава на най-важната институция на турската демокрация... поне според първите коментари на най-важните европолитици и медии, в това число и българските. Но нека да не забравяме истинското му лице, най-малко за пред България – човек, използващ всякакви методи, за да прокара вижданията си не само в собствената си страна, но и при нас. Неговото име нееднократно е спрягано за водеща сила за редица политически процеси, а тези процеси не могат да се определят с понятието „демократични“.

Нека в стремежа си да запазим европейските принципи да не отхвърляме с лека ръка факта, че само за няколко часа Ердоган успя да прецеди 2700 нечестиви съдии – може би списък, прилежно подготвен отдавна? Също така соченият за основен организатор на преврата Фетхуллах Гюлен отрича каквато и да е връзка с него – обстоятелства, които не би трябвало да игнорираме и които водят към идеята за евентуален инсцениран преврат. Все пак той даде възможност на Ердоган да прочисти армията от неудобните генерали, а и реакцията на самия него, когато възкликна, щом кацна на летището в Истанбул: „Това е подарък от Аллаха“, е показателна.

Нещо става с Европа и нейните лидери. Днес носят на ръце Ердоган, подкрепяйки диктаторския му режим в името на демократичните ценности. А вчера, с добре познато, но зле отиграно движение, допингираха „Ислямска държава“ с рутинното обяснение, че атентатът в Ница е дело на нейно камикадзе – неочакван подарък за терористите, които дори ги досрамя да си признаят както трябва.