- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 241
- 17
Но не за това ще ни е думата сега – десетки пъти сме определяли по подобен начин действащите лица на режима в София. Един малък израз в статията на „Форбс” обаче може да е останал незабелязан, та да го подчертаем ни се щеше и да го поразясним, понеже е неточен исторически; на Запад често обичат да показват невъзмутимо историческото си невежество дори в сериозни научни съчинения.
Мелик Кайлан, сп. „Форбс”: „Първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малка, древна България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно чак от пристигането на българите по сегашните им земи на коне от Централна Азия ... България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света”.
Вярно, статията на Кайлан има съвсем друга насока, с която няма как да не се съгласим впрочем, но си струва да се спрем съвсем накратко върху историческите неточности в нея; заради нас самите. България в своята 1335-годишна история се е случвало „да блести” и друг път на световната сцена, при това неведнъж; и ослепително ярко.
Кханасюбиги Крум (801/802–814) пръв възражда, разработва детайлно и прилага усърдно българската имперска теория, която възниква още в преддържавния ни период у господаря Кубрат, а по-сетне първи разработки по темата прави внукът му Тервел (700–721). На рисунката: владетелят Крум е представен във военния си лагер на 45 км северно от Одрин през късната пролет на 813 г., непосредствено преди битката за града с византийската войска, предвождана от император Михаил І Рангаве (811–813); част от рисунка на л. 11 в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица; Национална библиотека – Мадрид
Занимавал ни е въпросът за българското участие в световните работи (вж. накратко в Успоредици/Свързани текстове), не е като да ни е за пръв път. На границата на VІІІ и ІХ в. владетелите Кардам (777–801/802) и Крум възраждат стародавната българска имперска теория. Вероятно пръв господарят Кубрат още в преддържавния ни период – като владетел на „степната империя” Старата Велика България – създава първите предпоставки за изграждане на българската имперска теория под персийско и византийско влияние. Внукът му Тервел – вторият владетел на Дунавска България – и под въздействието на събитията – доизгражда някои елементи на тази теория. Военните успехи на българската войска по времето на господаря Кардам спомагат за възраждането на спомена за българската имперска идея.
Именно при великия господар Крум тази идея е пречупена през призмата на неговата съвременност, възродена е с пълна сила и редица нейни елементи са претворени в дела; Българската империя при кханасюбиги Крум е вече факт. Тогава за пръв път България, заедно с Византия и с Франкската империя, участва дейно в реденето на световните работи – при това съвсем реално; десетки страни и народи в нашата част от света е трябвало да се съобразяват с мнението на владетелите в Плиска и във Велики Преслав, да молят за тяхното благоволение.
Печат на цар Симеон Велики (893–927); злато, лазурит; Национален археологически институт с музей – София
Не може да има съмнение, че до нови висоти българската имперска идея е въздигната по време на цар Симеон Велики, който превръща България в – на практика – единствен хегемон в нашата част от света.
Единствената запазена до наши дни българска владетелска корона е въплъщение на политическата теория на Имперска България. Възстановката на диадемата от Преславското съкровище (по Т.Тотев, 1982) отчита както откритите части от паметника, така и подобни нему успоредици от втората половина на Х в. Диадемата се е състояла от общо 9 плочки, като в съкровището са открити само 5. Плочки 2 и 4 (от дясно наляво) са повторение на симетричните им, те не са открити при проучванията, но съществуването им не се подлага на съмнение. Плочки 1 и 9, които би трябвало да затварят кръга на венеца с дължина около 40 см, също не са открити, наличието им се предполага по други подобни паметници. В средата на композицията е плочката със сцената „Възнесението на Александър Македонски към небето”, епизод от любим фантастичен средновековен разказ за живота и подвизите на Александър Велики. Симетрично на главната сцена са разположени последователно по двойки крилати лъвове, сенмурви (кучета-птици) и орелоглави грифони.
Възстановката на автора
Българската империя съществува като световна велика сила почти до самия си край през 1018 г. А през следващите векове – чак до втората половина на ХІV в. – българските владетели с по-голям или с по-малък успех се стремят да следват имперските завети на предшествениците си.
* * *
Младият Димитров. Снимка на Националния музей „Георги Димитров” – София; Вдясно – Къща музей „Георги Димитров” – София, източна фасада към двора. Построена през 1888 г. Семейство Димитрови обитават всъщност само северната половина на сградата – приземен и първи етаж
Дори и в по-ново време България има представител в световния политически елит. През 1935 г. героят от Лайпцигския процес Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна – една от най-мощните световни организации чак до избухването на Втората световна война. Несъмнено е, че именно Димитров, особено след Лайпцигския процес, е най-известният българин; избирането му начело на Коминтерна го превръща в един от най-важните политически фактори на световната сцена.
* * *
Ето защо няма да можем да се съгласим напълно с Кайлан; дори съвсем кратък преглед ни показа неточностите в неговото изложение. Избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО я превърна в българката, която зае най-високият международен пост след Георги Димитров – и това става веднъж на сто години, а не веднъж на хилядолетие. Може пък от тук насетне да сме свидетели на ускоряването на българското представяне на голямата международна политическа сцена; кой знае.
____________
Предвидената за днес втора част на текста за историята и перспективите на Балканската федерация ще оставим по принуда за друг път, когато няма да има нужда от спешна историко-политическа реакция по някой злободневен въпрос.
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/44562-po-studenata-vojna
(По-студената война)
http://glasove.com/komentari/45210-istoricheski-usporedici-
(Исторически успоредици)
