Революцията, която потресе света

Какво означават тези американски избори, които затъмниха глобалните проблеми, разрушавайки изключително много очаквания и прогнози? Ето някои от резултатите на процеса, който до такава степен напрегна световната общественост.

1. Фактът, че в продължение на години американските президентски избори са главна световна новина, говори за това, че Америка си остава единствената свръхдържава. И всички, в това число и опонентите на САЩ, разбират, че всяко кихване на Америка може да предизвика глобална хрема: с едно издишване тази страна е в състояние да срива пазари и да променя вектора на световното развитие.

2. За американското общество изборите се превърнаха в бутон срещу истаблишмънта и приватизирането на системите на финансово-олигархичните кланове. Така сработи демокрацията в Америка; но резултатите й бяха програмирани от политиката на управляващата класа.

3. Иронията е в това, че новият президент Доналд Тръмп, носител на „новите ценности“ с изумителна безпринципност, се превърна в инструмент на общественото възмездие против лъжата и лицемерието на държавните институции и онези, които ги обслужват. Сега обаче парализираната политическа класа трябва да се консолидира на принципна основа и да не позволи на Тръмп да демонтира механизма на проверките и балансите. Та нали именно републиканците държат монопола в изпълнителната и представителната власт и възниква заплахата Тръмп да узурпира този монопол…

4. Тръмп е терминатор и манипулатор, но не и реформатор. Просто не е в природата на новия президент да успее да успокои американското общество. Пребиваването му в Белия дом по-скоро ще доведе до задълбочаване на социалното и политическо противопоставяне в Америка. Така че да бъдем готови за продължаване на турбулентността.

5. Истината е, че Тръмп очевидно ще бъде президент един мандат. Което означава, че подготовката за новите избори започва от момента на неговото влизане в Овалния кабинет. Елитите ще търсят нови лидери и ще работят за нова визия на Америка, ако искат да избегнат пореден бунт.

6. Външната политика бе една от основните теми в американските избори. И тук има парадокс: американците искат от своя президент да се съсредоточи върху вътрешните проблеми. Искат обаче да видят и величието на Америка, което не може да се осъществи чрез изолационизъм.
7. Влизането на Тръмп в Белия дом заплашва да обърка световния ред, който бездруго губи устойчивостта си. Проблемът дори не се свежда до това, че редът, чийто лост е Америка, има опасност да се разпадне. Проблемът е, че един американски президент с нарцистични наклонности и без политически опит може да доведе света до конвулсии. Ще си изпатят не само съюзниците на Америка, но и антилибералният интернационал! Всичко зависи от устойчивостта на американската система на балансиране и ще може ли тя да бъде коректив на поведението на новия стопанин на Белия дом.

8. В американските избори „руският фактор“ бе използван и от двамата кандидати, не само създавайки прецедент за САЩ, но и подлагайки на изкушение Кремъл да потренира на нови „площадки“. Смешно е обаче, ако някой в Русия очаква от Тръмп компенсации. Тръмп е известен с това, че не връща дълговете си!

9. Може ли да се очаква сближаване на Русия с Белия дом на Тръмп? Дори Тръмп да продължи да показва симпатии към Владимир Путин, ново „рестартиране“ на отношенията между Русия и Америка е съмнително. Защото самият Тръмп е жаден за величие националист, който е неспособен да бъде последователен в своите симпатии. Защото в Америка има сили, изпитващи напълно разбираема подозрителност към Кремъл. Но най-сериозните препятствия по пътя към нормализиране на отношенията между Русия и САЩ ще бъдат свързани с готовността на Тръмп да нарушава правилата на играта: когато лидерите и на двете страни правят това, очаквайте проблеми! Още повече, ако електоратите и на двамата лидери очакват от тях демонстрация на сила.

10. Тръмпизмът е отражение на смекчаването на американските норми и табута. Само че на злорадстващата по повод американските избори руска аудитория следва да се напомни, че за Русия е важно Америка да бъде предсказуема. В противен случай Кремъл, който е готов да събаря шахматните дъски, може да срещне отговор, базиран на асиметрията на ресурсите, какъвто Вашингтон не е допускал до този момент.

11. Призивите, които изплуваха по време на американските избори, в различна степен са характерни и за другите западни демокрации. Изборите в Германия и Франция през 2017 г. трябва да покажат доколко Европа се е поучила от американския опит и дали е готова да предотврати повторението му на собствената си територия.

12. Стремежът на Москва да използва приключването на политическите цикли във водещите западни държави за шантаж и ултиматуми заплашва да доведе до по-твърд антируски курс на страните, които не могат да си позволят да изглеждат уязвими.

13. И последно: новият американски президент с противоречивия си дневен ред – едновременно да направи Америка велика и да се откаже от задълженията на Америка в световен мащаб – открива нова епоха. Тя ще бъде сложна, в това число и за Русия. Нека не забравяме, че със своята биография Тръмп е доказал, че не уважава партньори с по-малък ресурс от неговия (а и това чувство по принцип му е чуждо!).

Остава надеждата, че традициите на американската демокрация са живи и самата Америка, както и целият свят, няма да бъдат принудени да плащат висока цена за обучението на новия президент да овладее изкуството на политиката.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Източник: Блогът на Лилия Шевцова