Арман Бабикян: И Кадиев, и Фандъкова, не са кандидати за кмет на София

<p><strong>Г-н Бабикян, частичните избори за кмет на София са само след шест дни, а кампания няма. Защо?</strong></p> <p>Кампания няма, защото сериозните кандидатури не са за кмет. Тези, които теоретично имат по-сериозен шанс за този пост &ndash; г-н Георги Кадиев и г-жа Йорданка Фандъкова, не са кандидати за кмет на София.</p> <p><strong>За какво тогава са кандидати?</strong></p> <p>Г-н Кадиев, по един или по друг начин, е кандидат за по-висок пост в рамките на собствената си партия. Неговата номинация за кмет на София е свързана преди всичко с това, а не с реално желание да се занимава с проблемите на столицата. При г-жа Фандъкова нещата са малко по-различни, но тя пак не е кандидат за кмет на София, а по-скоро за кметски наместник. Нито тя, нито нейният началник, крият как ще бъде управляван градът &ndash; кмет отново ще бъде г-н Бойко Борисов, а пълноправният мениджър с качества, който трябва да е плод на свободният и демократичен избор, няма да се състои.</p> <p><strong>Усещат ли това гласоподавателите в столицата и как ще реагират?</strong></p> <p>Да и знак за това е активността, която имахме на предишните частични избори &ndash; в район &bdquo;Илинден&ldquo;. Видяхте колко хора въобще решиха да&nbsp; отидат да гласуват. Гражданите съзнателно или несъзнателно разбират, че интрига в момента няма, а техният вот няма да е за кмет на града им.</p> <p><strong>Ниската активност би ли довела до някакви изненади &ndash; например в понеделник внезапно г-н Кадиев да се събуди столичен кмет?</strong></p> <p>Изненади винаги са възможни, не съм аз този, който ще се опитва да гадае. Но ще Ви припомня една много сигурна победа на президента Петър Стоянов, която всички смятаха за гарантирана, а изведнъж се оказа, че Георги Първанов е президент на страната. Не казвам, че ще се случи точно това, но да не се изненада някой, ако Георги Кадиев е на балотаж, както всички очакват победа на ГЕРБ на първи тур.</p> <p><strong>Какво ще се случи в БСП, ако Кадиев стигне до балотаж?</strong></p> <p>Ако Георги Кадиев отиде на балотаж, ще има интересно разместване на пластовете, първо в столичната организация на БСП, и интересни заявки в социалистическата партия напролет. Той ще е първият, който би доказал, че след голямата загуба на БСП има други сили, които могат да донесат победа.</p> <p><strong>Кадиев е остър критик на бившия премиер Сергей Станишев. Пренареждането на картите в БСП ще бъде ли позитивно за партията, а и за държавата, или ще е поредният дворцов преврат?</strong></p> <p>Доколкото г-н Кадиев съвсем неприкрито е функция на г-н Румен Овчаров, едва ли може да говорим за позитивно развитие в правилна посока и нормализация в БСП. По-скоро ще се официализира бизнес настройката на тази партия, ще се изнесе от лявото пространство, като го освободи за други субекти.</p> <p><strong>Ще се стигне ли до дълго чаканото разцепление на БСП на лява и на бизнес формации?</strong></p> <p>Да, може да се случи нещо подобно.</p> <p><strong>Бойко Борисов съзнава ли, че рискува твърде много, като издига за кмет на столицата човек, който откровено признава, че ще се съобразява с него?</strong></p> <p>Вероятно на г-н Борисов е все едно коя кандидатура ще предложи. В началото на мандата си той разказа, цитирам по памет: &bdquo;Удобно е, работим като екип, какво значи дали работим като един &ndash; просто имаш един телефон с различни&nbsp; бутони, натискаш ги и привикваш отделните министри&ldquo;. Не съм сигурен, че цитирам точно, но това бе смисълът. Той гледа на бъдещия кмет на София така, както гледа на своите министри.<br />&nbsp;<br /><strong>В момента Борисов се радва на изключително голямо доверие от обществото, докога ще може да си позволи лукса на подобно поведение?</strong></p> <p>Доколкото цялото управление е съсредоточено в неговите ръце, всяка негова грешка ще се отразява изцяло и върху държавата,&nbsp; и върху правителството, и върху столичното кметство. Монополизирането на управлението носи рискове за цялата снага на партията ГЕРБ, на изпълнителната и законодателната власт. Няма да забравя как в един от първите дни на своето управление той каза как ще привика при себе си на отчет г-жа Цецка Цачева. Ако сме република с парламентарно управление, както пише в Конституцията, председателят на Народното събрание не е човекът, който може да бъде привикван по този начин. Но ми прави впечатление, че тези неща вече спряха да имат значение в България. Това ме води на мисълта, че всяка грешка на Борисов ще става грешка на всички и всички ще се оправдават с него.</p> <p><strong>Имате предвид всички от ГЕРБ?</strong></p> <p>Да. В момента се случва нещо много интересно при подмяната на кадри, която тече в цялата страна. Там, където има неблагополучия, местните хора живеят с чувството, че някакви местни ръководители и партийни секретари са се объркали и г-н Борисов не знае, защото ако знае, никога не би допуснал подобна несправедливост. Отново сме в онази митология за добрия цар, който е обграден с лоши пажове и видите ли, когато той научи, световната правда ще възтържествува.</p> <p><strong>Как оценявате поредната схватка между премиера и президента за отзоваването на посланиците и повдигнатите обвинение срещу Станишев и Масларова?</strong></p> <p>Критиките на президента в някаква степен са основателни, в някаква степен не са. Ако трябва да сме обективни, г-н Борисов беше доста по-дипломатичен от външната си министърка по отношение на информацията, която президентът трябва да има при отзоваването на посланиците в Турция и в САЩ &ndash; страни, които са наши сериозни партньори в НАТО.&nbsp; Не е нормално на базата на половин лист хартия да се освобождават посланици точно в тези две страни. И ако държавният глава, независимо отношението към него, не е бил добре информиран, би трябвало да бъде. Затова реакцията на Борисов беше по-адекватна за разлика от невротичната и припряна реакция на външния министър. Г-н Борисов каза, че ще предостави всички аргументи и президентът ще се съгласи с правителството.</p> <p><strong>Какво мислите за обвиненията, свързани с мафията?</strong></p> <p>Ако имаше имена в критиката на г-н Първанов, ако беше отправена конкретно към някого, може би щеше да тежи повече. Не е присъщо на държавен глава да казва &bdquo;някои хора, някои кръгове&ldquo; както журналисти, които се опитват евфемистично да посочат определен център на властта. Един президент трябва да се казва какво точно има предвид. Организираната престъпност не е новина. Сравнението, което той прави за скоростта на обвиненията срещу един бивш министър-председател заради преместването на две папки и срещу мафиотските босове, е донякъде некоректно. Темата за мафиотските босове беше точно толкова актуална и при управлението на Сергей Станишев, а не беше поета с такава острота от президента. Ако сме обективни, ще припомним, че Борисов и целият му екип изнесоха цялата си кампания на гърба на антикорупционната реторика. Че той знае как да пречупи гръбнака на престъпността. Хората свързваха очакванията си за справедливост със способността на екипа около Борисов да се пребори с организираната престъпност. Но точно това не се случи &ndash; през тези сто дни сме свидетели повече на водевилни разкрития. Едва ли е най-голямото престъпление е връщането или не връщането на две папки. А колкото до обвиненията срещу бившия министър Масларова &ndash; сигналите за нея бяха подадени още в предишния парламент от депутати от други парламентарни групи.</p> <p><strong>Ще продължи ли войната между институциите?</strong></p> <p>Аз на този вид двубой не вярвам, той ще продължи, докато е интересен на публиката. За мен сериозна война между институциите няма. Ако се спазва буквата на закона, ако щете и несъвършенствата на Конституцията, властите биха могли да функционират много добре. За тези сто дни имаше няколко ясни знака, които показват, че между институционалния диалог не върви много гладко, наблюдава се един назидателен тон, очаква се премиерът да нарежда на всички власти, включително и на прокуратурата. Опитът да се възпроизведем като премиерска република, за разлика от парламентарната, не е най-добрият знак за демокрацията в България. Както казват мнозина &ndash;вероятно до там сме се докарали. Но изглежда, че на хората в България това им харесва. До каква степен свободата и демокрацията са ценностите, които трябва да защитаваме за сметка на&nbsp; реда и борбата с корупцията, е избор, който на българите им предстои да направят далеч след тези сто дни.</p> <p><strong>Може би на 40-та годишнина от падането на Берлинската стена...</strong></p> <p>Да се надяваме, че ще е малко по-скоро...</p>