Антон Тодоров: Джихадизмът и политическите убийства имат едни корени

На 23. 11. 2015 г. се навършиха девет години от убийството на Александър Литвиненко – един класически пример за политическо убийство в днешни времена. След него се разбра, че в услуга на поръчителите вече е нов наемен убиец – радиоактивният полоний-210. Какво последва от това и кои се оказаха следващите в черния списък?

Тероризмът в момента е тема номер едно в света: екстремисти срещу армии, джихадисти срещу нации, ислямизъм срещу цивилизация. Но има ли терорът противоположна физиономия – когато държавни режими ликвидират неудобните си противници, държавата срещу личността.

Това е темата на поредния епизод на рубриката "Денят разказва" на Емил Янев от Екип "Инфохолици", който разговаря с политолога Антон Тодоров.

- Какво е политическо убийство, защото често се преплитат конците – икономически, понякога дори и лични мотиви. Нека го дефинираме – какво е политическото убийство според днешните разбирания?

- Политическото убийство може да бъде на един, на стотици, на милиони. В този смисъл то не се различава по интерпретация от военните убийства. То постига политическа или бизнес цел с различни вариации на ефективност с използването на различни средства от хора, които са подготвени специално за това. Лесно говорим за тези неща, но не е лесно те да бъдат правени. Хората, които правят политическите убийства, са особена порода.

- Които ги замислят или които ги извършват?

- И които ги замислят, и които ги извършват. Тук трябва да кажем, че едни от най-големите вдъхновители на масови убийства, на идейни, "ценностни" убийства, са червените кхмери. Ако погледнете образователната степен на техните главатари, много от тях са завършили в Сорбоната, знаят френски, четат френска поезия. Тук искам да акцентирам на нещо много важно в обяснението как хората или режимите стигат до политически убийства. Това е идеята, че с инструментите на държавата, на репресивната машина може да бъде изграден нов тип личност и така да го кажем - да бъдат подстригани недостатъците на "новия" човек. И корените на тези политически убийства, колкото и да ми е трудно да го кажа в днешно време, са в основата на т. нар. Френска революция. Като човек, който познавам много добре и руската, и френската история, не съм на мнението на много българи, че Просвещението е само с позитивен характер. В самата Франция има много сериозна ревизионистична школа, която обяснява целия терор на ХХ век с корените в якобинизма. Видни представители на якобинското движение, като Гракх Бабьоф например, който в 1793 г. заявява, че трябва да бъдат избити 20 000 души и тогава ще се решат проблемите, но само няколко месеца по-късно вдигат „мизата“ на 200 000. Ако минем няколко века напред и стигнем до военния комунизъм след 1918 г., е имало квоти за избиването от болшевишкия режим на представители на бившия режим, които нашите комунисти наричаха „бивши хора“.

- Но нека влезем в темата – политическите убийства на третото хилядолетие – какви са спецификите, какви са практиките, какви са целите, какъв е ефектът от тях, и по-конкретно руската школа.

- Руската високотехнологична школа е наследник на много високотехнологичната съветска школа. Аркадий Ваксберг има една много интересна книга - „Отровите на Кремъл“, където той описва цялата логистика, която е стояла в някогашните тайни отдели в НКВД, лично подкрепяна от Лаврентий Берия и разбира се, и след него. И в един момент тя разгръща истинска терористична война в Западна Европа срещу бивши противници на съветския режим.

Виж цялото интервю във видеофайла: