Адв. Капка Гергинова*: Осъждането по непроверими доказателства е абсурдно

<p><strong>Да започнем разговора ни с по-общия въпрос налагаха ли се изобщо промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)?</strong></p> <p>Смятам, че това е материя, която следваше да бъде изменена, защото е доста тромава. Едно съвременно законодателство не може да борави с толкова ограничени институти. Но не мисля, че именно приетите на второ четене в НС изменения в НПК бяха най-спешните.</p> <p><strong>С какво по-точно не сте съгласна? Вярна ли е тезата, че тези изменения дават по-мощни инструменти на обвинението за сметка на защитата?</strong></p> <p>Тази теза, която придоби гражданственост, за съжаление е вярна. Справедливостта щеше да възтържествува, ако давайки по-сериозни правомощия на държавата, се даваха и по-големи възможности за защита срещу част от инструментите или поне срещу риска с тях да бъде злоупотребено.</p> <p><strong>Има ли регламентирани контролни механизми срещу евентуални злоупотреби на обвинението с тези инструменти?</strong></p> <p>Не, няма такива. Гледам доста критично на повечето изменения в НПК. Малко са позитивните от тях, защото все пак има такива.</p> <p><strong>Добре, кажете позитивните изменения.</strong></p> <p>Едно от важните неща например е, че на чужденците вече ще се връчват актове на техния език &ndash; това е уважително и европейско отношение. Но трябва да се приеме и за касационното решение, глупаво е да се спестяват средства за последната инстанция. Освен това има раздвижване в посока на ненужното формализиране на кореспонденцията на разследващите органи и прокуратурата. Преди имаше едни много тежки изисквания за заключителни постановления, които трябваше да се правят. И ако те изобщо се правеха в съответствие с НПК, затормозяваха. А в повечето случаи дори не се правеха. И тук си дойдохме на думата &ndash; премахнато бе ненужното формализиране в тази вътрешна кореспонденция. Оставам с впечатлението, че и честите доклади също отпадат. Ако е така, това също е положително, защото ще облекчи работещите в системата. Досега разследващите полицаи непрекъснато се оплакваха, че трябва да стоят при прокурорите, а прокурорите се оплакваха, че нямат време да четат делата заради докладите.</p> <p><strong>Да поговорим за негативните изменения. Първото, което искам да засегнем, е темата за &bdquo;запасния&rdquo; или &bdquo;резервния защитник&rdquo;.</strong></p> <p>За мен изцяло темата за защитника е решена трагично. &bdquo;Резервният защитник&rdquo; излезе на преден план, доколкото е нова фигура. Според мен в някакъв смисъл резервният защитник може да се приеме и като корекция на иначе трагичната ситуация със защитата, като някакъв опит да се закърпи липсата на защитник, каквато тотално се допуска в наказателното производство, особено при по-ниско наказуеми дела. Ако в даден момент упълномощеният адвокат не може да дойде и няма &bdquo;резервен&rdquo;, това не пречи делото да се гледа без защитник. Много силно се подценява фактът, че отсъствието на адвоката не е условие за отлагане. На практика конституционното право на защита се накърнява чрез някои невероятни парадокси, които НПК допуска в момента. Например, че се отменя задължителната защита пред Върховен касационен съд (ВКС). За мен това е страшно ретроградно и недемократично явление. Ще илюстрирам със следния факт. По наказателни дела защитата не е задължителна пред ВКС, по граждански дела Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) дори не допуска да влезе касационна жалба, ако не е преподписана от адвокат. Там, където става дума за имоти или пари, все пак нещо предметно, законът изисква защитник, там, където става дума за живот на човек, адвокатът е елиминиран като изискване. Да не говорим, че защитата пред ВКС предполага изключително висока професионална подготовка. Според закона за адвокатурата не всички адвокати могат да се явяват пред върховните съдилища, трябва да имат поне 5 години трудов стаж. В повечето случаи обвиняеми са хора със случайно или дори без никакво образование, хора, затруднени материално. И точно тях ги лишават от защита и ги хвърлят на лъвовете на последна инстанция, която е инстанцията по правото. Те не са в състояние да се защитят сами, все едно от един земеделец да поискаш да ти построи Айфеловата кула &ndash; високо специализирано инженерно съоръжение. Такова нещо е недопустимо. Като юрист не би трябвало да си позволявам да говоря преди публикуването на закона в &bdquo;Държавен вестник&rdquo;. Но тъй като не очаквам изменения, ще кажа, че съм ужасена от обстоятелството, че на практика наказателното производство става силно двуинстанционно. До Върховен съд ще могат при стриктно четене на закона да стигат само ефективни присъди, което е абсурдно. Тоест честни граждани, доказали себе си в живота, които виновно са допуснали единична грешка и са с приложен чл. 66 &ndash; условно осъждане, няма да имат достъп до&nbsp; върховен съд. Накърнява се принципът на триинстанционното производство. Затова казвам, че &bdquo;резервният защитник&rdquo; е най-малкият проблем на фона на цялостното ограничаване правото на защита. Имам разнородна и обемна практика в цялата страна. Особено тежко е това, което се случва в някои региони. И сега е безнадеждно, когато първият ти съд например е Кърджалийският районен, а вторият &ndash; Кърджалийският окръжен съд. И хората се надяваха, че като дойдат делата в София, ще се решат справедливо. Не защото съдът в София е нещо повече, а защото е извън региона и обективно ще гледа фактите.</p> <p><strong>Много се говори, че районните и окръжните съдилища в провинцията са феодализирани...</strong></p> <p>Абсолютно е така, особено на фона на силния натиск в момента от страна на полицията, която стана модерна институция и особено чувствителна, ако критикуват работата й. В провинцията свързаността на полицията с прокуратурата и съответния съд е страшна и хората направо са отчаяни.</p> <p><strong>Още нещо във връзка с &bdquo;резервния защитник&rdquo; трябва да се коментира. Преди по-малко от месец излезе тълкувателно решение на ВКС, според което ако човек получи осъдителна присъда, той е задължен да плати както на своя избран адвокат, така и на назначения &bdquo;резервен защитник&rdquo;. </strong></p> <p>Не съм чела това тълкувателно решение на ВКС, но звучи абсурдно обвиняем, дори и осъден, да плаща на защитник, когото не е избрал сам. И още нещо невероятно са приели, че този &bdquo;резервен защитник&rdquo; има правото без съгласието на своя &bdquo;наложен&rdquo; довереник да предприема процесуални действия. Това също противоречи на всякакви принципи на наказателното производство. Назначават ти защитник извън твоята воля, той може да предприема действия, без да те пита, и на всичкото отгоре си длъжен и да му платиш! Като цяло в НПК решението на въпроса със защитата е пагубен.</p> <p><strong>Сериозен дебат предизвика и изменението, че човек може да бъде осъден само по данни от СРС и показания на свидетел с анонимна самоличност. Но тъй като според мен обществото не е съвсем наясно с някои термини, моля да ги обясните. Има ли разлика между свидетелстващ агент под прикритие и свидетел с анонимна самоличност или защитен свидетел? За кого остава скрита съответната самоличност?</strong></p> <p>Добре е, че доразвиха в процесуалната уредба института &bdquo;агент под прикритие&rdquo;, така това понятие излиза от полицейските разработки и страните в процеса получават яснота какво означава.</p> <p><strong>Една скоба, известно ли ви е дело, по което до момента в България да е свидетелствал агент под прикритие?</strong></p> <p>Не, не съм чувала да има такова дело.</p> <p><strong>Вярно ли е, че и съдът може да не разбере самоличността на такъв свидетелстващ агент под прикритие?</strong></p> <p>В НПК е записано, че съдът може да поиска да се разкрие самоличността на агент, скрита зад неговия идентификационен номер. Но може да му бъде отказано от съответния ръководител или водещ офицер (лицето, което е одобрило внедряването и използването на офицер под прикритие &ndash; б.р.) със съображението, че има опасност за живота на агента. Тук имаме абсолютна липса на отговорност. Водещият офицер ни заявява, че има такъв човек, че има подписана от него декларация със съгласие, която обаче ние никога не виждаме. Тази декларация не подлежи на контрол от органа. Съдът и прокуратурата могат да поискат разкриване на самоличността на агента, но водещият офицер да откаже. И се оказва, както в много други случаи, че решаващият орган е не съдът, не прокуратурата, а водещият офицер. Той решава кого да ни достави, дали да ни каже името му и даже преценява дали декларацията отговаря или не на изискванията. За разлика от предишния текст в НПК сега декларацията дори не се предоставя. Това е невероятна възможност за манипулиране на правосъдието. Не казвам злоупотреби, защото едва ли измененията в НПК се прокарват в този вид заради всички случаи. Но е достатъчно да се знае, че в даден случай тези &bdquo;вратички&rdquo; може да се използват, и това вече създава риск за обществото. Тоест убедена съм, че вратичките са оставени за единични случаи, в които трябва да се &bdquo;помогне&rdquo; в нечии интереси.</p> <p><strong>Остана да изясните какво означава свидетел с анонимна самоличност и какво защитен свидетел?</strong></p> <p>Ясно трябва да се каже, че в правото говорим за три различни фигури. Защитен свидетел, анонимен свидетел, които все още не са едно и също, и третата категория &ndash; агент под прикритие. За него най-много са се загрижили, агентът под прикритие е най-сериозно пазената тайна в държавата. А той всъщност е единственият професионално ангажиран човек на страната на обвинението, който получава и заплата за тази своя дейност, тече му трудов стаж, докато е внедрен. И точно той е най-защитен, но подчертавам най-безконтролно защитен от всички свидетели, защото, както казах, може съдът и прокуратурата никога да не разберат самоличността му. Парадоксално! Другите свидетели за разлика от агента под прикритие са обикновени български граждани, поне това е обичайният случай &ndash; хора, попаднали случайно на дадено място и възприели случайно някакви факти и обстоятелства, които са значими за делото. Анонимният свидетел и защитеният свидетел по едно общо правило трябва да останат с анонимна самоличност. Но защитеният свидетел има и допълнителното качество, че държавата, приемайки неговото анонимно свидетелство, поема съответни ангажименти спрямо него. Което не се прави спрямо всички анонимни свидетели. Лицето може да остане анонимно и да не поиска специална защита.</p> <p><strong>Как се разпитват те?</strong></p> <p>Съгласно новите изисквания &ndash; при разпит в съда зад параван, като се променя гласът им, а при видеоконферентна връзка &ndash; и при променен образ.</p> <p><strong>Самоличността на тези два вида свидетели е известна на съда и прокуратурата, но остава анонимна за защитата?</strong></p> <p>Да, смисълът е решаващият орган да има пълното основание да приеме техните свидетелства, затова знае самоличността им. За защитата обаче тя остава тайна. И тук също има проблем, защото защитата няма как да установи дали съдът е проверил добросъвестно основанията за призоваването на анонимните свидетели. Пак опираме до сляпото доверие в съда и до някакви личностни качества на конкретния съдебен състав.</p> <p><strong>В този смисъл излиза, че няма начин да се контролира достоверността на показанията на тези три свидетелски категории от страна на защитата?</strong></p> <p>За съжаление в такива случаи наистина няма никакъв категоричен, абсолютно сигурен и регламентиран контрол, който да може да бъде осъществен от защитата. И макар да се казва, че страните са с равни права в процеса, истината е, че не са. След като наблюдаващият прокурор може да знае кой е анонимният свидетел и да провери и да направи собствена преценка за неговите качества и достоверност, а защитата не може, значи ние не сме равнопоставени. Нека все пак наречем нещата с истинските имена.</p> <p><strong>И какъв е изводът за тази промяна, че човек може да бъде осъден само по данни от СРС и показания на таен свидетел?</strong></p> <p>За мен въпросът, независимо че е облечен в юридическа форма, не почива на принципите на правото. Обяснявам си приемането на този текст единствено конюнктурно. А е недопустимо, защото на базата на две или повече, няма значение, непроверими за защитата по никакъв начин доказателства може да се стигне до осъдителна присъда. Пренебрегвайки всички други основания, пак казвам, няма равенство в процеса, щом като се допуска на практика човек да бъде осъден по доказателства, които не могат да бъдат проконтролирани за достоверност, незаинтересованост и обективност на дадената информация. Бройката на тайно събраните доказателства извън съда, в смисъл че не е само СРС или само анонимен свидетел, а в съчетание, няма значение. Тя е увеличена само за да придаде привидна форма на законност, но не променя принципа, който с предишната забрана е бил отхвърлен.</p> <p><strong>Всичко това, което си казахме, не означава ли, че вече не съдебната, а досъдебната фаза става централна?</strong></p> <p>Да, простичко казано, точно това означава. Две същностни неща се постигат с тези изменения на НПК: обвинението става по-мощно за сметка на защитата и досъдебната фаза става централна. И още един аргумент е изключително засиленото за мен недопустимо връщане на значението на свидетелските показания, дадени в досъдебната фаза. Съдебната фаза се превръща в заключителна фаза за изпълнение на наказание. И друг факт &ndash; отнемат се възможности на съда да коригира досъдебната фаза, каквито имаше досега.</p> <p><strong>Чували ли сте за прокурор, санкциониран заради недобре свършена работа?</strong></p> <p>Не. Неправилно проблемите в наказателното правораздаване се фокусираха върху съда. Съдът работи това, което му е подадено по поточната линия. Ами като са му подадени части за москвич, как ще произведе накрая мерцедес?!</p> <em>*Капка Гергинова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Работила е като младши прокурор, районен прокурор в Районна прокуратура &ndash; гр. Елин Пелин, прокурор в Софийска окръжна прокуратура. В момента е адвокат в Софийска адвокатска колегия.</em><br /> <p><em><strong>С адвокат Капка ГЕРГИНОВА разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em></p>