Водещи български историци: Терминът е „османско владичество”

Водещи български историци: Терминът е „османско владичество”
"Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат". Това се казва в отворено писмо, адресирано до МОН и НС и подписано от водещи български историци."

 

Дяволският мост над река Арда, Кърджалийско. Построен в началото на 16 в. по заповед на султан Селим I

 

Отворено писмо

По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това – какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното:

 

1. Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите „обекти” – събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене.

 

2. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.

 

3. Терминът „съжителство”, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом – най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции – икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за „другия”. Така или иначе „съжителството“ – и с позитивните, и с негативните си измерения – е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. „Съжителството” е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът „съжителство” не може да замени термина „владичество” и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.

 

4. Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.

 

5. Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.

 

6. Широкообсъжданият през последните 25 години термин „османско присъствие“ никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени – с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.

 

Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувствие, нито за изграждането на модерната българска идентичност.

 

Оставяме нашето мнение отворено за подкрепа от всички членове на историческата колегия, които биха искали да се присъединят към него.

 

Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН

Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН

Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ

Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН

Кета Мирчева – историк на свободна практика

 

София, 30.01.2016г.

Писмото е адресирано до  Министерството на образованието и науката и до Комисията по образованието и науката в Народното събрание

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    08 Sep 2017 16:00ч.

    Терминът е коректен, не е било робство, дори в по-предните векове, макар, че роби в Османската империя е имало и не малко. Към епохата на Възраждането обаче вече робство няма. Самото Възраждане става възможно след проведените султански реформи, дали правото на християнското население да се занимава активно с производство и търговия, да открива училища, да строи църкви и да печата вестници и книги. Логично когато животът на българите вече не е бил ограничен до едното оцеляване, се стига и до идеята за независима собствена държава. Разцветът на българската духовност и свободен дух се забелязва тъкмо в по-независимите балкански градчета, където турско присъствие почти няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    08 Sep 2017 16:50ч.

    Водещи (за носа) български историци изкореняват от българската памет "терминологично непригодните понятия" и после на освободеното място сеят ГМО продукти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоян Иванов

    08 Sep 2017 18:09ч.

    Всъщност Вазов е намерил къде-къде по-точно определение в заглавието на романа си "Под игото". Не знам дали уважаемите историци могат да приемат "иго" като термин, нито пък как точ(но ще го превеждат, защото той отговаря приблизително на "потисничество", а не на "владичество". Самата дума "владичество" доста рядко се употребява и ми се струва прекалено неутрална. На шега понякога казвам: И какво сега, имали сме османлия за владика, така ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Стоян Иванов

    09 Sep 2017 1:55ч.

    Разбира се, че е най-коректен, НО от кърджалийското време насам! 16 век и 17 век в известен смисъл са време за просперитет! Проблемите идват с известната Голяма турска война и мирът от Карловиц! Въобще 18 век е преломен във всяко едно отношение, а по средата му се ликвидират Охридската архиепископия и Печката патриаршия /доста българска между впрочем/ и излиза знаменитата История славянобългарска. Значението и е най-вече в смисъл на самоидентификация и самоосъзнаване. Нищо повече, а с края на традиционните османски държавни институти настъпва времето на "Под игото". Повече от логично, понеже историята е учителка на живота. Казал го е Цицерон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

    09 Sep 2017 14:24ч.

    това не са български историци, а просто турски подлоги

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мАлко знАещ

    09 Sep 2017 15:22ч.

    ... да питам: - Кога са създадени ,,Бела съм бела ...", ,,Балканджи Йово" ...? ; - Кои са авторите им ? ; - От от кой или от къде са взаимствани ? ; - Кое е мотивирало авторите да изберат сюжетите ?... Предварително Благодаря (!!!) за оГрамотяването ! Явно има още какво да науча, а е възможно и на други да ,,помогне"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Орфеева лира и Юмерлютфи

    09 Sep 2017 15:46ч.

    Разбира се, че всяка наука притежава своя категориоален апарат. Но в случая няма никакво значение кои термини ще употребяваме. Важното е, че българинът 500 г. е бил лишен от държава и държавност. Ако Огнян Стамболиев се чувства роб, това си е негов проблем, на този русчуклия и мисленето му, и животът му са робски. Аз живея като господар и имам имперско мислене. Стамболиев, смени си името, то е турско, demek Istanbullu. Anladin mi, dostum?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мАлко знАещ

    09 Sep 2017 20:25ч.

    ...да питам лирата и другия там: - Харесвате ли българския фолкор ? ; - Защо ? ; - Необходимо ли е да се манипулира с историята ? ; - Защо решихте, че господина има робско мислене ? ; - Възможно ли е господина да се гордее, че след 500 години, отново държавата му е възстановена и да не е съгласен да се правят опити да се подменя историята и ? ... Cevaplamaktan memnun olacagim, arkadaslar. ... Чичко Google знае много (засега), но нали и на него му ,,задават" програми...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДО мАлко знАещ

    10 Sep 2017 11:50ч.

    Балканджи Йово прекрасно се знае кога е и по какъв сюжетен повод е създаден като народен фолклорен мотив - въстанието в Янина /на днешната дата 1611 г. - 10 септември/, т.е. Яна както си му е българското име по османско време! И не е Йово, а Никола! Другото е художествено творчество от времето на Възраждането. Истината е много проста - османското време е имперско и от времето на империите и от 16 век, като златното имперско време - велики географски открития, колумбов обмен и т.н. Новото време. Глобалното време за планетата. То се предхожда от 15 век, т.е. падането на Константинопол и края на средновековието. А 15 век се предхожда от 14 век - на черната смърт, т.е. всяка крушка си има опашка и нужда от преосмисляне на целия светоглед /по Кант/ на Homo sapiens. Това че, съвременните гърци /които нямат нищо общо с едновремешните такива/ са заграбили най-голяма част от историческото ни наследство и по териториален признак е най-голямата ни трагедия от 19 век насам! Векът след ВФР и конгреса във Виена. Българите започват да се осъзнават и не припознават ВЕЧЕ Османската империя И за своя държава! А И Турция не е единствена наследничка на османското наследство. Османските архиви от 29 държави на територията на които са се простирали османците се намират само на три места - София, Истанбул и Кайро. А който държи отчета, държи и правото. Така че, по-леко с темата. И друго - империята се управлявала de facto от еничарите, които са от българските земи само християни ПО ЗАКОН, а от сръбските /босненските/ - мюсюлмани или бивши еретици. Румели винаги е била по-важна от Анатоли! Чия е империята до Карловиц? Приемуществено? А Русия кога става Царство - след Казан на Волжска България. И защо Ататюрк ни прехвърли в София архивата от подземието на Света София, вероятно от глупост? Или сме го подкупили?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Робът се е РОБ!

    10 Sep 2017 12:05ч.

    Даже като му "подариш" свободата ... на мисълта. Препоръчително четиво: Шинел, Гогол. Руска и световна класика. След френската е руската. След руската вече има само чичко Паричко Сам и ... Златният телец /от Илф и Петров/. Световната трагедия ВСВ я знаем всички. Наближава 11 септември и на кота 0 сме ОТНОВО с аксиологията. Ми като искате да сте роби - бъдете, ня$КОЙ да ви е възбранил? Ако искате османски, ако искате американски, ако искате станете крепостни селяни на бащицата от Банки, ВеликЯт кърджалия на XXI век и на целокупните български земи и му аргатувайте с хъбчета, магистралки, финансиране от ЕС и разбира се на крака при Ердоган в Анкара /не при Доган в Сарая/ и после му целувате на избори ръчицата на Бащицата. Само това за вас криви краставици, малко знаещи лири И ... САМО ЛЕВСКИ! АМИН

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    11 Sep 2017 12:14ч.

    Интересно ми е като как си мислят тези историци, че ще плеснем с ръце и ще кажем: Верно бе, как до сега не сме се сетили, че не сме били под робство, а сме били владение!?! Браво! Аферим! Ашколсун! Бих попитала уважаемите учЕни, като каква е терминологията в другите страни, които са влизали в границите на небесната империя! Ама това гърци, сърби, румънци, албанци и т.н. как наричат този период не е важно, важното е нашите учЕни да дадат своя принос в подмяната на историята, извинете, на терминологията. Колко научни конференции се проведоха по този повод, колко други мнения на историци бяха цитирани? Нашите учЕни са по-знаещи от всички балкански историци. С тези народи имаме обща история, нали ношите предци са били поданици на турския султан. Имали били собственост през турското робство, а защо един турчин като е влезел в гяурска къща е трябвало да го храниш и поиш, че и ако на жена от семейството посегне да не се противопоставяш. И какво излиза, аз не съм роб, но синът ми взет за еничар е роб. Аз не съм роб, но дъщеря ми взета за наложница е робиня. Всеки който си е укривал децата при вземане на кръвен данък е бил убиван. В североизточна България все още е много почитан т. нар. Петльов ден! Да не говорим, че са им вземали и добитък и реколта! А това че са се колаборирали мюсулмани, християни и т.н., в днешно време има термин, който дава определение и на този тип отношения, т. нар. хелзинкски синдром. Защо тези историци търсят адекватен термин, а не нарекат османския период в историята ни колониален период, както е с другите империи. Тъпи са и аргументите с които едва ли не искат да ни освободят от съзнанието, че сме потомци на роби. Не е важно дали си роб, а дали съзнанието ти е робско. Точно тези, които искат да заменят робството с владичество са с робско съзнание. Точно те изповядват максимата: наведена главица ятаган я не сече. Интересно, как така на историци от величината на Константин Иречек, Вера Мутафчиева Николай Генчев и други не са се сетили и не са "изкоренили" този грешен неправоверен термин!?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Sep 2017 16:40ч.

    На някои много им се иска да сме били роби до последно. Обаче ако си роб, значи си с робско съзнание. Подчиняваш се, трепериш от господаря и нямаш право на човешко достоинство. И никога няма да ти мине и през ум да ограмотяваш децата си, да издигаш прекрасни къщи и да се бориш за собствена държава. Терминът робство е метафоричен и изразява отношението на хора, които нямат робско съзнание, към подтисническия режим. Науката е нещо друго. Тя борави с точни дефиниции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    11 Sep 2017 16:48ч.

    Ако поровите малко, ще установите, че точно "водещите" историци са под чуждо владичество. Например книгите на Надя Данова са спонсорирани от омразния антибългарски хелзински комитет.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария

    11 Sep 2017 23:32ч.

    Заради тия"водещи" историци в Норвегия гърци се гаврят с българска тракийска изложба !?!?!?! И никой нищо не прави - нито външно нито м- рът на културата нито холондците ! Утре ще ни обявят за местно турско племе насилствено приело християнството благодарение на тия учени...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гето от нето

    12 Sep 2017 8:41ч.

    Kакво казва държавният архив във Венеция (Archivio di Stato), чрез документите на нотариуса Мариолио Брешияно в archivio notarile , в чиито състав е Генуезкият нотариален архив, който съдържа нотариалните архиви на генуезките колонисти по бреговете на Черно море, в отговор на "изтаковалите" се, по-горе, "учени глави" (по З. Стоянов), виж, ако пожелаеш, на > https://www.academia.edu/21160714/%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%9E%D0%9E%D0%A2%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%98_%D0%94%D0%9E%D0%9A%D0%A3%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98_%D0%9E%D0%A2%D0%AA_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%AF_%D0%9D%D0%90_XIV_%D0%92%D1%A2%D0%9A%D0%AA_%D0%97%D0%90_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98_%D0%9E%D0%A2%D0%AA_%D0%9C%D0%90%D0%9A%D0%95%D0%94%D0%9E%D0%9D%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98_%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%9E_%D0%A0%D0%9E%D0%91%D0%98. На основанието и доказателствата само на част от ззаписаното от Брешияно оцени какви професори, доктори, доценти, свободни историци е "отгледала" съвременната ни "блюдолизна" историческа наука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    12 Sep 2017 12:27ч.

    observer, ако социалния статус на един човек е роб, това не го прави автоматично с робско съзнание и обратно, за едната къща и едното имане някои правят метани цял живот, треперят и търпят унижения. Когато говорим за поробена държава и народът и е поробен, то по статус са роби, т.е. владение /което на теб ти харесва/ на поробителя-владетеля. Но под владичество не се разбира, че в завладяната държава има хора с напълно отнети права /роби/ и с частично отнети права, във всеки случай с по-малко права от народа-поробител и в този смисъл владичеството е на една крачка от присъствието. Не приемам, че е много научно през година или две някой, смятащ се за много умен и учен да променя терминологията от от присъствие на владичество и обратното. Всеки с робско съзнание сам себе си убеждава, че не такъв и етикира хората около него като такива. Има някои които успяват да си повярват, но повечето от тях носят това бреме цял живот. Но това е въпрос на личен избор и няма нищо общо с робството като научна историческа катгория

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мдам

    13 Sep 2017 16:55ч.

    Взимали ли са децата на българите в робство? Взимали са ги. Продавали ли са български младежи и девойки по пазарите в Анадола? Продавали са ги. Имали ли са права нашите сънародници в сравнение с османците? Нямали са. Значи е било робство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до observer

    13 Sep 2017 16:57ч.

    Робството и робското самосъзнание нямат нищо общо. Много роби са били свободни отвътре, и много свободни са били с робско самосъзнание. Роб си, когато те продадат на пазара. Българите, макар и да са били роби, никога не са били с робско самосъзнание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Истината

    14 Sep 2017 1:51ч.

    Така наречения период от историята на българското землище от края на 14 век до 19 век НЯМА ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ! И терминът чисто научно и исторически съвсем не е робство. Той е възрожденски. Да не говорим, че няма исторически документ /османска статистика и архив има от 1520 г./ който преди средата на 18 век да нарича някой ТУРЧИН! Имало е измаилтяни и агаряни и в библейския контекст, т.е. хора продали вярата и душата си от християнска доктринална гледна точка. Действително, до началато на 14 век е имало масова продажба на роби и от българските земи - на венецианци и генуезци. Но после се откупвали. Както и пленените западни "благородници" тръгнали да освобождават Божи гроб от неверниците, или под ордена на Дракона - да се бият срещу неверниците. А неверниците ставали все повече и повече и накрая към неверниците се присъединявали хора от целия западен плебс и пирували с Баязид в Одрин. А и Сервантес е бил османски роб, но се откупил и не зная да е бил зле настроен към господарите си, а по-скоро се бъзика посредством перото си с испанския манталитет.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Говоря си

    14 Sep 2017 16:56ч.

    Глупостите, изписани от псевдо-учени и техните сподвижници тук като коментари, са най-малкото логически онеправдани. В древния Рим е имало куп роби с повече права, статус, материално положение и т.н., отколкото обекновените плебеи, но все пак граждани на Рим. Един виден роб - Спартак, пък въпреки принадлежността си, никога не е имал робско самосъзнание. От това не следва, че Риме не е бил робовладелски. Опитите да се оправдаят 30-те сребърника не са спирали, но някой се опитва да парфюмира вонята, разнасяща се от лошия исторически дъх. Има две хубави български думички, които описват терминологичната пасмина - майцепродавци и безродници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Говори си!

    15 Sep 2017 20:31ч.

    Не е това. От средата на 18 век може да се нарече съвсем ОСНОВАТЕЛНО - ДУХОВНО РОБСТВО. Най-страшното. А от Кючук-Кайнарджа пък съвсем няма и се заличава българското в османлийското. Това е наука. Така че, говори си!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мохамед, Осман и пр.

    07 Окт 2017 10:40ч.

    Ашколсун, пезевенкелер!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виж заглавието

    07 Окт 2017 10:42ч.

    Водещи историци ли? Ха-ха-ха!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоян Тодоров

    11 Окт 2017 11:12ч.

    Щом са се продавали българи по пазарите за роби в Мала Азия, значи е робство! Щом са имали право да ти отнемат децата, значи е робство! А "Три синджира роби"??? Продажни "историци-професори"! Засрамете се!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Теди

    11 Окт 2017 11:16ч.

    А безнаказаните кланета на жени и деца какво е? Еничарството? Пазарите за роби? Професори – предатели! Вие не сте българи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ВАСИЛ ПЕТРОВ

    17 Ное 2017 17:35ч.

    Тези дни група учени- историци, главно траколози, но не и специалисти по история от 14 до 19 век, изпратиха писмо до МОН в новите учебници да влезел термина „османско владичество”, а не както беше досега за поколения българи „турско робство”. Следователно трябва да променим и заглавието на великия роман на Вазов „Под игото”, да стане „Под владичеството”, а защо не и „Под присъствието”? Нали Цветан Цветанов, когато го попитаха срещу кого се е сражавал на Вола Ботев, нарече турските поробители – „турски представители тогава в България” По този повод поместване този коментар. РОБСТВО ИЛИ...ПРИСЪСТВИЕ? „Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак!” Иван Вазов "Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път стъпи в Европа, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията.." из „Уроци по клане” на Уйлям Гладстон Въпросът ми е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство” . Това направи дори президентът, който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим, историята скоро ще ги забрави. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти. Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. За по- дълго или за по- кратко. Нашето иго продължи от 1393 до 1878 и се оказа не само сред най- дългите, но и сред най- страшните, най- варварските, най- жестоките в цялата световна история, въпреки твърденията на някои наши безродни- историци, които напразно се мъчат да изкривят истината Защо? Защото един народ с една твърде НИСКА СТЕПЕН НА ЦИВИЛИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ , като въпросния турски, завладя с военна сила един далече по-напреднал народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и сега. През далечната 1393 година, когато пада Търново – ключовете на крепостта турците получават след коварство - от свои шпиони венециански евреи! – България е държава на 712 години, а Турция на 72! Знаем, че в началото на 14 век Осман I основава в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по- късно разсипва прекрасния Константинопол, за да го превърне в своя столица и да оскверни импозантния християнски храм „Света София”. Оттогава до Кримската война / 1856 / тази милитаризирана азиатска империя воюва непрекъснато повече от 500 години – по точно 532 години. Воюва за чужди територии, поробва цели народи, унищожава материални и духовни ценности и не създава нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро-Унгария. А България поне три столетия преди това вече има свои книжовни школи / Преслав, Охрид, Търново/, писатели / Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий /, развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Докато Османска Турция е изостанала във всяко отношение, безпросветна държава, която се олицетворява от спахията – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива. И той го прави цели 485 години! Според исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по- щастлив ще бъде в мюсюлманския рай! Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничерски корпус. За него български момчета- християни са били насила вземани на възраст между 7-10 години. И само за 10- 12 месеци са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали мюсюлмани- фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления към своите сънародници. Робството е било официално регламентирано в Османската империя. ГЕНОЦИДЪТ - над българите е страшен, непрестанен! Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски” 19 век, до многострадалния Батак / оказа се, че акцията „Анти- Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!/, до опожаряването и кланетата в Стара Загора / зверски избити 14 500 българи – мъже, жени и деца, а градът опожарен до основи!/, Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната. За да избухне отново през 1913 година с изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и нашите сервилни към Анкара управници упорито мълчат. ПОРАЖЕНИЯТА - от Геноцида усещаме и днес. Според учени- демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по- обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда. Но пораженията са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока ”китайска стена” за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. И едва след Кримската война, когато европейски войски прекосяват страната, той вижда за първи път като „туземец бели хора”. А и Европа не подозира, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и древна история...А това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни – то идва късно, с помощта на православна Русия, повече заради користните й подбуди, битката за Проливите и хегемония над Балканите. ТОВА, ЧЕ ПОРОБИТЕЛЯТ Е ПРИМИТИВЕН - нанася огромни, непоправими щети върху България. И други народи на континента попадат за по- кратко или по- дълго под робство, но по време на австрийското робство италианците се радват на Ла Скала и аплодират Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имат своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордеят със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлее в мрака на бездуховността – през 16 век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население е напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая”, едно стадо от „гяури” / както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната турска партия ДПС наричат нас, българите!/. Това, че България е заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничи поне с една свободна и цивилизована европейска държава, е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното й развитие.. ИЗКРИВЯВА СЕ - националният характер на българина. Той е принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализира неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!” Страшна поговорка, без аналог в европейските езици! Най- лошото е, че това робство, този затвор довежда до две големи морални злини: отчуждаването на българина от общото, от държавата / тя е враг за него и досега!/ и до известна степен и от вярата в Бога, защото, след като един народ се моли 500 години на Бога да го спаси от Злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби. Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците. Да, пораженията върху националния характер са видни и днес. Много и разнопосочни са отрицателните ориенталски влияния . От една цивилизация, ако може да се употреби тук тази дума, с подобна ниска степен на развитие, с нисък морал / с хареми и роби / и принизени естетически критерии, не може да се очаква друго, освен ниска култура и нисък морал. И грозните остатъци от Ориента са видни и днес: Глория, Ивана и Азис, чалгата, повсеместната анадолска простащина и грубост, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията. Общество, изградено върху рушвета / подкупа /, в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано” и „морално”. Виждаме го и сега как се налага най- вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия. Поражения има и върху ЕЗИКА- – хубавият и звучен български славянски език се замърсява чувствително от турските думи през тези столетия. Неговото развитие се забавя много – той просъществува под формата на множество диалекти, близо 90, за да се оформи едва в края на 19 и началото на 20 век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена. Не мога да си обясня позицията на президента Радев, който отказва засега да се промени грозното и обидно име Мусала / „Слава на Алаха!”/ със Свети Иван... В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски или гръцки със закони още от 1934 година! ЗА РОБСТВОТО – са изписани хиляди страници. Днес някои продажни безродници се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат. Готови са да променят и заглавието на великия роман на Вазов и то да стане “Под присъствието”... Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати и министри, те, за срам на цяла България!, вече пренаписаха и осакатиха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. „Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно” А маститата писателка, историчка- османистка Вера Мутафчиева се опиташе да ни убеди, че „турският спахия не бил чак толкова лош и вреден човек” /!?/... Всъщност, това целят плановете Йозал” и доктрината „Дълес” – народ без историческа памет, без добро образование, с ниска култура, народ на слуги и безотечественици... С една дума – унищожението на българите и България. ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ П.п. На 2 юни м.г. на Вола от една телевизия попитаха Цветан Цветанов с кого се е сражавал Христо Ботев. След като помисли малко той отговори следното / записано е и в Интернет/: „Ботев се е сражавал срещу...турските представители тогава в България...”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Н.Борисов

    16 Авг 2018 0:39ч.

    ВАСИЛ ПЕТРОВ , Напълно съм съгласен с Вашето мнение,просто няма какво да добавя. Бъдете здрав!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи