Дяволът и неговият замисъл

Трябва да отбележим, че когато говорим за подобни неща, има и духовни опасности. Обикновено онези хора, които разкриват лукавствата на дявола са обект на неговата агресивна ярост. Както отбелязва св. Йоан Лествичник: „Онзи, който говори с ясно чувство и разбиране за духовното, предизвиква демоните срещу себе си“. Той претърпява атаки от дявола, тъй като е единственият, който може да разкрие неговите лукавства. Има и друга трудност, защото, както отново св. Йоан Лествичник казва, аскетът, който искал да сподели с останалите за духовната бран, се боял да не би да попари ентусиазма на онези, които вече били влезнали в битката, или дори да предизвика страх сред тези, които искали да я започнат.

Тези опасности възникват, когато става въпрос за духовни проблеми. Има хора, които губят смелост, когато чуят подобни учения и други, които се боят. Така че да се говори за демоните не е лесна задача.

Правя този опит единствено поради вярата ми в Господ, че Той ще ми помогне и с надеждата някои хора да получат полза, като могат да разпознават козните на дявола.

1. Съществуването на дявола

Цялата библейска и светоотеческа традиция говори за съществуването на дявола. Дяволът не е персонификация на злото и въображаем образ, обобщаващ съществуването на злото. Той е специфично същество, обособен субект. Дяволът бил ангел, наречен Луцифер, но когато опитал арогантно да си присвои Божията слава, той паднал. Относно това събитие Христос казва: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лука 10:18). Дяволът причинява злото. Той не просто го приема, както правят хората. Защото открай време дяволът съгрешава (1 Йоан 3:18). Съществуването на дявола е очевидно от факта, че мисията на Христос в света била да разруши делата на дявола и да освободи хората от неговото робство. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (1 Йоан 3:18).

Ако прочетем Евангелието, разбираме, че Христос, по думите на апостол Петър „изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.“(Деян. 10:38). Няма да навлизаме в подробности как Христос изцелява хората, обладани от бесове или за стълкновенията Му с демоните. Това ще го разгледаме по-късно. Във всеки случай добре известен е фактът, че вечният огън е приготвен за дявола: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).

Светите отци ни учат, че демоните не били поначало създадени като такива от Бог, тъй като Бог не е творец на злото. Св. Антоний казва: „Демоните не са сътворени като онова, което възприемаме като демони; тъй като Бог не сътворил нищо зло, и те дори били направени добри. Те паднали, обаче, от небесната мъдрост“ и правят всичко възможно да отклонят хората в лош път. Преди Падението демоните били духовни създания, но след това „като се сгромолясали от първоначалното си състояние на нематериалност и изтънченост, всеки от тях придобил определена материална грубост“. Дяволът изгубил живота и получил смъртта (Св. Григорий Синаит).

Св. Григорий Палама учи, че дяволът имал арогантно желание да управлява, противоположно на волята на своя Творец и така „той бил справедливо изоставен от Източника на живота и светлината и се облякъл в смърт и вечен мрак.“ Разбира се, дяволът съществува, той не е само по своята природа липсата на живот, но същността му „отхвърля истинския живот“ (Св. Григорий Палама). Той изгубил истинския живот, Бог, и навлякъл върху себе си смъртта. „Сатаната не е просто умъртвен дух, лишен от истински живот, но предава разрухата и смъртта на всеки, който го приближи.“ Дяволът копнее да причини смърт на хората. Както ще видим на друго място, той ненавижда човечеството и с всякакви способи се опитва да го отдалечи от Господа, Който е истинския Живот.

Делата на дявола могат да бъдат разпознати от думите, с които са описани в Св. Писание. Той е описан като „клеветникът на братята ни“ (Откр. 12:10). Отново в книга Откровение е написано: И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена (12:9). Тук той е наречен змей, дявол и сатана и измамник. Когато апостол Петър говори за делата на дявола, той го нарича „противник“ и „рикащ лъв“ (1 Пет. 5:8). Св. Йоан Богослов го описва като „човекоубиец“(Йоан 8:44). От самото начало той търсел начин да убие човека, да го отдели от Бога. Апостол Павел го нарича „светоуправник на тъмнината от тоя век“(Еф. 6:11-12).

Като използва този израз св. Павел няма предвид това, че целият свят е под негова власт, тъй като светът е Божие творение и Господ го насочва според Своят промисъл. Дяволът е обаче, управник на света на неправдата, похотта и егоистичното съществуване. Тълкувайки този стих, Св. Григорий Палама пише, че не трябва да възприемаме, че лукавият контролира небето и земята, „което е нелепа идея“. Само Бог Вседържител управлява светът в този смисъл. „Същевременно, греховното поведение на сътворения свят, страстният начин, по който организираме делата си, светът на неправдата, похотта и арогантността… това е светът, над който властва сатаната.“ В Библията виждаме също така гневът на дявола, който се усилва с приближаването на края: защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време (Откр. 12:12). Демоните са наши врагове. Както св. Антоний поучава: „Имаме ужасни и изобретателни врагове – злите демони“. Демоните са страховити, отвратителни и зли.

Дяволът има силата на смъртта и Христос е дошъл да ни освободи от нея. „ Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола"(Евр. 2:14).

Целият опит на Църквата ясно показва, че чрез делата на Бог дявола загубил своята власт. Докато преди това бил всесилен, сега вече е изгубил властта си. Чрез нашата свобода и преди всичко, със силата на Христа, ние можем да го победим, както са сторили всички Божии светци. Бог позволява на дявола да ни изпита като проверка на свободата ни. Св. Григорий Синаит ни поучава, че на демоните „е позволено по силата на Божествения промисъл, за да се види склонността на нашата воля.“ Нашата свободна воля може на устои на нападенията на демоните и да откаже на стори желаното от тях.

Следва също да се отбележи, че не всичко е по вина на дявола. Тъй като имаме навика да приписваме неудачите си на другите хора, ние виним Бог и дявола за всичко. Мислим, че Бог и дявола са отговорни. Обаче има и обстоятелства, когато сами си навличаме беди. Макар че дяволът ни изкушава, ние можем да устоим чрез свободната си воля. Поради това не можем да припишем всичките си падения на дявола.

Св. Йоан Лествичник пише, че когато един монах „напусне своята килия, той обвинява демоните. Той има склонността да забрави факта, че се е превърнал в демон за самия себе си.“ Св. Атноний пише, че веднъж някой почукал на вратата на манастира. Той излязъл и видял „някого, който бил доста едър и висок“. Когато св. Антоний запитал посетителя кой е, той отвърнал: „Аз съм сатаната“. На следващия въпрос, защо е дошъл, той отговорил: „ Защо всички монаси и християни ме винят незаслужено? Защо ме проклинат непрестанно?" Когато св. Антоний му казал, че е така, тъй като им навлича беди, дяволът отвърнал: „Не аз ги притеснявам, ала те самите, тъй като съм станал слаб.“ Това показва, че не можем да виним дяволът за всичко. Ние също носим лична отговорност за нашите грехове и изкушения.

2. Видове демони

Има много демони и цялата библейска и светоотеческа традиция ни показва това. Явно е както от Св. Писание, така и от творенията на Светите Отци, че сатаната не е сам: съществуват множество демони. Има мнозина подобни на него. Също така, някои демони са по-зли от други и всеки демон си има собствени способи, начин на действие и мислене. Ще разгледаме тази интересна тема.

Много текстове в Св. Писание показват, че има огромен брой зли духове. Най-известните от тях са следните. Бесноватите в страната Гергесинска имали много демони. Поради тази причина говорели в множество число: И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? (Мат. 8:29). Когато св. ап. и евангелист Марк описва изцелението на хванатия от нечист дух в страната Гадаринска, той предава разговора на Христос с демоните, намиращи се вътре в човека. Когато Христос запитал: „Как ти е името?“, те отговорили: „Легион ми е името, понеже ние сме много.“ Разказът продължава: „И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.“ Веднага щом Христос позволил това, „И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините“ (Марк 5:9-13).

Апостол Павел знае, че няма един единствен „светоуправник“, или само един зъл дух, ала много управници и много зли духове, затова той пише:защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Пояснявайки какво постига Христос на Кръста, същият Апостол казва: „Като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях“(Кол. 2:15). Всички тези демони имат различни същности. Всеки демон има собствени начин на мислене и действие, но целта на всеки от тях е да отделят човека от Бог и да му причинят вечна смърт. Св. Павел знае, че мнозина ще отстъпят от вярата в последните времена „като се предават на мамливи духове и бесовски учения“ (1 Тим. 4:1).

Не само че има много демони, но Св. Писание ни казва, че има степени в злото. Всички демони са зли, ала някои от тях са по-зли и превъзхождат останалите със своята поквареност. Христос ни учи: Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там (Мат.12:43-45). Това показва, че някои духове са по-лоши от други. Има степени на греховност между демоните.

Светците са ни предали, че има множество демони, както и страсти. Те всъщност описват много демони като причинители на дадена страст. Св. ап. и евангелист Марк описва типичния случай на обладан човек, който бил изцелен. Един баща довел сина си, който имал „ням дух“. Бащата разказва, че „много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби“ (Марк 9:22). Ясно е, че в човека има само един демон, не много. Но какво представлявал този ням дух? В своето тълкувание на текста, св. Григорий Палама пояснява, че това бил демона на нецеломъдрието. Той пише: „Този ужасен демон е демона на нецеломъдрието. Понякога хвърля жертвата си в огън (т.е. особена плътска страст, лишена от привързаност), а понякога го хвърля във вода, чрез чревоугодие, пиянство и твърде много веселби.“ Този демон на нецеломъдрието е ням, тъй като „всеки, който се поддава на внушенията на този демон, не може да понесе да чуе или да става въпрос за божествени неща.“ Св. Йоан Касиан Римлянин пише за осем духове на покварата.

Това са духовете на преяждането, на разврата и плътските желания, на алчността, на гнева, на скръбта, на отчаянието, на самомнението и духът на гордостта. Всяка от страстите си има свой демон, който се труди, за да причини вечна погибел на човека. Също както добродетелите и плодовете на Светия Дух не са обикновени постижения на човешката природа, така и всичките страсти са продукт на злите духове, сътрудничещи си с хората. Както св. Никита Стифат пояснява, плодовете на дявола са „омраза, светско униние, неспокойствие на духа, тревожно сърце, лукавство, любопитство, небрежност, гняв, липса на вяра, завист, чревоугодие, пиянство, свадливост, склонност към осъждане, похотта на очите, суетата и високомерието на душата“.

Св. Диадох Фотикийски, който бил опитен в борбата срещу демоните, ги разделя на две главни категории. Демоните в първата са по-изтънчени, докато тези във втората са по-материални по природа. Първият вид атакуват душата, докато вторият вид, по-материалните демони, водят война срещу тялото и по този начин се опитват да уловят ума. Тези два типа демони, макар да споделят едно и също намерение да увредят хората, си съперничат помежду си. Св. Диадох пише: „Духовното познание ни учи, че има два вида зли духове: някои са по-изтънчени, а други по материални по природа. По-изтънчените атакуват душата, докато другите завладяват плътта чрез своите плътски похоти. Има пълен контраст между демоните, които атакуват душата и тези, които нападат тялото, макар че те имат една и съща насоченост да нанесат вреда на човечеството.“

Като обобщение, библейската и светоотеческата традиция ни изяснява, че сатаната съществува и се стреми да унищожи хората, тъй като е пълен с ужасяваща омраза към тях. Те също така ни учат, че има множество видове демони. Всяка страст има съответстващ ѝ демон, който има богат опит в това да доведе хората до разруха. Войната срещу страстите по своето същество е битка срещу духовете на злобата.

3. Кого атакува дявола и в кого действа?

Като продължение трябва да изясним кои хора атакува дявола. Срещу кого е особено яростен неговия гняв? Също така, в кого може да действа най-ефективно?

Извън съмнение е, че той води война срещу всекиго. Той изпитва огромна омраза към човеците и то до такава степен, че, както казват Светите Отци, ако Бог не поддържаше света със своята любов, дяволът би го унищожил. Дяволът се стреми по множество начини да води битка срещу Самия Христос. Трите изкушения, чрез които дяволът изкушавал Христа, са добре познати. Св. Писание казва, че подир своето Кръщение „Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола“(Мат. 4:1). Това не били обаче единствените изкушения, с които Христос се сблъскал. Дяволът яростно се борел с Него до последния миг, влагайки мисли срещу Него в умовете на хората.

Същото се случва и с хората. Дяволът се бори срещу тях с ужасяваща ярост. Той ги мрази и им завижда. Той не може да понесе славата, която ще бъде дадена на борещите се срещу него. Както отбелязва св. Йоан Лествичник, когато някой действа сам като гражданин, моряк или фермер, приближените на краля не предприемат срещу него сериозни действия. Когато обаче той вземе печата, щита, камата, меча и лъка, и надене войнишка униформа, „Те скърцат със зъби срещу него и правят всичко възможно да го унищожат.“ Мисля, че Св. Йоан има предвид преди всичко монасите. Дяволът води битка срещу монасите с още по-голямо ожесточение. Той иска напълно да ги премахне, ако е възможно. Св. Теогност казва че „мразещият човечеството“ изпитва такава ярост срещу онези, които се борят „и ни изпитва с такава злост, че да се отчайваме дори от самия живот.“

Степента, според която сме обект на злите демонски нападки, зависи от това какво духовно ниво сме достигнали. Според св. Теогност, когато дяволът забележи, че дадена душа ще достигне до големи духовни висоти „врагът атакува със свирепи и ужасни изкушения.“

Докато сме му подчинени, дяволът не се тревожи особено. Той чувства, че му принадлежим, така че не показва истинското си лице. В подобни случаи той създава помисли, че е обичлив, че не съществува и т.н., но щом пожелаем да се откопчим от властта му, изпитваме неговия гняв. Авва Доротей казва, че когато Бог изпаща Мойсей да изведе народа от Египет, те се сблъскали с най-силната омраза на фараона. Същото се случва с всекиго, който иска да се измъкне от владичеството на лукавия. Когато дяволът забележи, че Бог е изпратил Своята благодат, за да прости греховете на някого и да го изцери от страстите, било то чрез Своето слово или чрез Своите служители, „тогава той (дяволът) прави неговите страсти още по-свирепи и се бори още по-яростно срещу него.“ Когато се опитаме да се освободим, се сблъскваме със силната съпротива на дявола, който изпраща всички страсти да ни атакуват.

Неговата ярост е особено силна срещу хора, които се молят, тъй като молитвата е най-мощното оръжие срещу дявола. Човек, който се моли, привлича гнева на демоните. Св. Марк Подвижник ни пояснява: „Щом дяволът забележи, че умът ни се моли от сърце, той атакува с големи и коварни изкушения; но не се стреми да разруши по-малките добродетели с подобни силни атаки.“ Големи изкушения изпитват тези, които имат велики добродетели, особено онези, които имат дарбата на умната молитва. Всеки път, щом се приготвим за молитва, дяволът се подготвя за атака.

Според св. Нил Подвижник, цялата битка между нас и нечистите демони „се води единствено поради духовната молитва.“ И ако дяволът води война срещу онези, които се молят или се готвят за това, той предприема дори по-свирепи атаки срещу онези, които напредват по духовния път. Онези, който отбелязват напредък в опитното познаване на Бога, срещат яростта на дявола. „Демоните въстават с голям гняв срещу напредващите в познанието“. Те създават шумове и правят какво ли не, за да ги уплашат. Всъщност, „ако Ангел Господен не ги брани, те не биха могли да се измъкнат от демонските атаки и от примките на смъртта“, казва св. Никита Стифат. Те са толкова яростни, че ако можеха, биха убили такива хора. Господ, обаче, не позволява подобна голяма неправда. Всеки, който поеме по пътя на духовния напредък, бива подложен на множество изкушения.

И макар да има големи качества що се касае до човешкото естество, въпреки това той си навлича презрение от всички. Това отношение е свързано с войната от страна на демоните. Св. Никита пояснява, че колкото повече се усилва Божията светлина в молитвата и този човек получава откровения чрез Духа, толкова повече демоните „скърцат със зъби и ловко хвърлят своите греховни мрежи в областта на ума.“ Тази бран е по-скоро вътрешна, а не външна. Човек, достигнал до това ниво, възраства в любовта си към Бога и намразва лукавия дори в по-голяма степен.

Трябва също да отбележим, че всеки, който поема отговорна служба в Църквата, който лекува хората и им помага да живеят според Божията воля, също става предмет на жестоки атаки. Това се отнася особено към този, който изучава благочестието на Православното Християнство, което е пътят, по който човек може да достигне до обожение чрез благодатта. Такава степен на духовнен напредък разкрива всичките лукавства на дявола и знае как да разграничи истинското от лъжливото. Поради тази причина дяволът го атакува още по-ожесточено. Както пише св. Йоан Лествичник: „Онзи, който говори с познание и опитност за духовното, подбужда демоните срещу себе си.“

Дяволът води битка срещу християните, които се борят, поради своята крайна омраза към тях. Това поражда въпроса защо Бог допуска дяволът да хвърля толкова много изкушения срещу хората.

Светите Отци са дали точните отговори на този въпрос. Преди всичко трябва да отбележим, че дяволът е отделно същество, специфична личност със своя свободна воля. Бог уважава свободата дори на дявола. Господ допуска той да прави злини, но в крайна сметка Той ограничава онова, което дяволът може да стори, чрез покаянието на човека. В допълнение, св. Максим Изповедник казва, че Бог позволява на дявола да води война с хората поради пет причини. Първата е да ни научи да различаваме добродетелта от порока, като биваме атакуваме и като самите ние нападаме. Втората е да добием добродетелта с усиля и болки и така да можем да я запазим без да я губим, на сигурно място. Третата е да не се възгордяваме със своя напредък в добродетелта, но да се смирим, да осъзнаем, че победата е постигната с Божията помощ. Четвъртата е да развием крайна нетърпимост към злото. Петата е да затвърди, че когато достигнем безстрастие, няма да забравим своите слабости или пък силата на Бог, Който ни е подпомагал. В своята същност войната на дявола срещу хората е от голяма полза за нас. Тя ни учи на много неща относно духовния живот и Божията любов, а също така и за омразата на дявола.

Като биваме атакувани и отвръщаме, ние добиваме опит. Учениците на Христос станали опитни, след като дяволът подел война срещу тях. Точно преди Своите Страдания Христос им рекъл: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лука 22:31). Очевидно дяволът, както св. Теогност казва, не забелязва, че „ни удостоява с множество благословения, като изпробва нашата издръжливост и по-този начин придобиваме още по-прекрасни венци.“ Срещу неговата воля и без неговото знание, дяволът се самоунищожава и самонаказва чрез тази война.

Дяволът се бори с всекиго от нас в съответствие с духовната степен, до която сме израснали. В някои хора той действа отвътре, докато при други не може да действа така и води бран срещу тях с външни средства. Дяволът има власт над онези, който са предали волята си на него. Св. Йоан Лествичник ни учи, че демоните не добиват сила от това колко пусто и мрачно е дадено място, а от това колко е опустошена нашата душа. Когато душата ни не принася плод, тя не може да устои на козните на дявола.

Някои хора твърдят, че са извършили определен грях, защото дяволът ги е накарал насила да го сторят. Демоните обаче не бива да бъдат винени за всичко. Често се случва така, че поради начина ни на живот, самите ние се превръщаме в „демони“ и си навличаме беди. Без да положим големи усилия демоните имат власт над нас. Когато някой запитал авва Пимен „Защо демоните водят война с мен?, той отговорил: "Те не водят битка с нас докато следваме собствената си воля. Нашите себични желания са се превърнали в демони и ни карат да им се покоряваме.“ Дяволът е злосторник, но не може да стори нищо, ако ние сме бдителни. Затова св. Йоан Златоуст пояснява: „Дяволът е зъл, съгласен съм, но към себе си, а не към нас, ако ние бъдем нащрек.“

Когато някой живее без благодатта на Христа, той е напълно незащитен от дяволските атаки. Когато, обаче, е преизпълнен с Христовата благодат, за дявола е невъзможно да действа. Св. Диадох Фотикийски казва, че ако Божията благодат не обитава в човека, демоните се промъкват, подобно на змии, в дълбините на сърцето, приемайки образите на различни страсти, с единствената цел да отвлекат ума от помненето на Бога. Онзи, който притежава в себе си Божията благодат, дори и дяволът да води война срещу него, не може да претърпи вреда.

Учението на св. Симеон Нови Богослов съвпада с това разбиране. Той казва че, щом като дяволът отпаднал от светлината, той потъмнял и управлява в мрак. Така че всяка душа, която не вижда светлината на живота, „е наказвана от него ден и нощ и е изпоранена, победена, прелъстена, вързана и уязвявана вседневно от стрелите на плътските похоти.“ Същевременно, „всяка душа, която е съзряла нетварната светлина, от която тоя (дяволът) паднал, изпитва презрение към него и чрез тази недостижима светлина стъпква владетелят на мрака, подобно на листа, паднали на земята от високо дърво. Той има власт и правомощия в мрака, ала в светлината се превръща в напълно умъртвен труп."

Най-общо казано, дяволът води война с хората по Божието допущение, но действа основно в онези, чиито души са празни, които не са бдителни и преди всичко, онези, които не са придобили оръжията на благодатта. От друга страна онези, които имат Божията благодат, са силни и успяват да стъпчат управникът на мрака под краката си, както ние стъпкваме падналите листа. В този случай дявола няма власт: тя е изчезнала. Нашата свобода играе важна роля тук. Ако свободната ни воля е отдадена на Бога е и укрепена от Него, макар и дяволът да атакува с външни средства, той не може да действа вътре в нас. Ако обаче свободната ни воля е отдадена на дявола, ние сме подвластни нему и ставаме негови слуги.

 4.По какъв начин дяволът води борба с хората

Дяволът използва много методи, с които да принуди хората да станат негови слуги. В следващите редове ще разкрием начините, по които той действа.

Преди всичко, дяволът има огромна ярост и неугасима омраза към човешките същества. Христос обнови човешката природа и я обожестви. По тази причина дяволът има силна омраза към хората и иска да ги накара да му служат. В своето тълкувание на евангелския текст, в който демоните помолили Христос да им позволи да влязат в стадото свини, след като напускат обладаният човек (Мат. 8:31), св. Григорий Палама пояснява, че по този начин демоните показват, че имат „зли намерения“.

Също според неговото тълкувание, причината, поради която Господ им позволява да влязат в свинете „и ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата“(Мат. 8:32) била „за да можем да разберем кой сторил това на прасетата и че те не биха пожалили човека и биха го тласнали към погибел, ако по невидим начин не бяха възпрени по-рано от Божията сила.“ С други думи, Христос постъпва по този начин, за да покаже, че дяволът изпитва такава омраза срещу хората, че ако Самият Той не ги защити, дяволът би ги унищожил напълно.

Поради тази омраза, той винаги бди, опитвайки се да открие някого в състояние, в което да може да го нападне. Както ап. Петър точно описва: „защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне“ (1 Пет. 5:8). Със своя многовековен опит, дяволът прави всичко по силите си да нарани хората. Св. Григорий Богослов пише: „Дяволът ви проучва от всички страни. Постоянно наблюдава къде може да ви нанесе удар, как да ви нарани, надявайки се че може да намери пролука и начин да нанесе вреда.“ Демоните са наши ужасни противници.

Св. Антоний казва, че „имаме ужасяващи и изобретателни врагове – злите демони.“ Не е лесно за онези, които нямат Божията благодат да схванат как мисли дяволът. Мнозина от християните нямат опит в тази духовна бран и са напълно незащитени от страна на Божията благодат „и не са узнали така наричаните дълбини сатанински“ (Откр. 2:24). Според поученията на св. Йоан Лествичник, цялата същност на войната на дявола с хората се състои в три причини: нашето собствено нехайство, нашата собствена гордост или поради завистта от страна на демоните. „Първото предизвика съжаление, второто е гибелно, ала третото е благословено“. Когато битката е по причина завист от дявола, тя е благословена, защото лесно можем да се справим с нея. Ако не осигурим на дявола подкрепа или начини да проникне в нас, той не може да ни навреди, независимо колко силно ни мрази.

Един от начините за борба се води чрез помислите и разсеяността на ума. Дяволът се опитва да заплени съзнанието ни, тъй като там се осъществява началото на процеса на греха. Св. Филотей Синайски пише: „Нашият противник иска да подчини ума ни и да ни накара да ядем прах, както прави той.“ Демоните посяват помисли. В Патерика се споменава, че авва Арсений видял „дяволските семена“ в един от братята. Това се отнася за помислите, намерили почва в нас, за да пленят ума ни. Много от нашите мисли са сатанински.

Като говорим за помислите, имаме предвид не само простите мисли, но в по-голяма степен по-сложните, съградени от свързани помежду си образи на различни неща и страсти. Св. Максим Изповедник знае, че дяволът води битка с нас или чрез предмети, или чрез „нашите страстни свързани помежду си образи за тези неща.“ Помислите биват посявани в нас от дявола, макар че Божията благодат все още е в нашите сърца. Св. Диадох Фотикийски пише, че когато Божията благодат обитава в човешкото сърце, демоните, подобни на тъмни облаци, приемат образите на различни греховни страсти, „или всякакъв род мечтания, като по този начин отвличат ума от помненето на Бога и го лишават от благодат.“ Дяволът прави всичко възможно да ни разсее и да забравим за постоянното си общуване с Господ.

Дяволът също така води битка в сърцето ни чрез различни желания. След св. Кръщение дяволът напуска центъра на сърцето, където вече обитава Божията благодат, но се опитва по всякакъв възможен начин да я затъмни. Според библейската и светоотеческата традиция, сърцето е центърът и същината на нашето съществуване, в което Христос и Неговото Слово проникват, така че дяволът се стреми да отдели словото от нашето сърце, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят(Лука 8:12). Сатаната прониква чрез сърцето. И влезе сатаната в Иуда…(Лука 22:3). Разбира се, св. Диадох Фотикийски и останалите Отци не приемат идеята, че Христовата благодат обитава там, където е дяволът. Както споменахме по-горе, след Светото Кръщение Божията благодат се намира в дълбините на сърцето, докато дяволът вече действа във външната обвивка на сърцето. Това е имал предвид и ап. Петър, когато рекъл на Ананий: Защо сатаната изпълни сърцето ти…?(Деян. 5:3).

Тъй като страстите обитават сърцето, дяволът действа чрез тях. Той ги подклажда и опитва да ги възпламени. Демоните на чувствените удоволствия, както учи св. Григорий Синайски, се появяват под формата на огън и горещи въглени. „Защото духовете на самоугаждането разпалват желанията на душата, като същевременно объркват ума и го хвърлят в тъмнина.“ Всяко усещане за горене, объркване и мрак се дължат на плътските удоволствия и страсти. Според св. Йоан Лествичник монасите, които водят аскетичен живот в общежитие, биват атакувани от страстите на чревоугодието и лошото настроение, Най-общо казано, дяволът се опитва да води битка с хората с онази страст, която им е най-близка, онази, която има най-силно влияние върху тях.

Отделно от страстите, дяволът също така напада хората чрез осезанието. Според учението на св. Максим Изповедник, възможно е демоните „да докосват части от тялото по време на сън и да предизвикат плътска похот.“ По такъв начин тази страст навява мисли за жени в ума на монаха. А понякога се случва по обратния начин. Така демоните се опитват да възпламенят страстите, като понякога дори раздвижват тялото и неговите части. Аскетичната традиция е описала множество примери как дяволът действа по този начин. Когато аскетът е бдителен и не позволява на дявола да действа чрез ума, дяволът действа по обратния начин, като възбужда тялото и възпламенява плътски удоволствия, така че да заплени съзнанието.

Друг способ на действие на лукавия е чрез изкушенията и изпитанията. Всеки се сблъсква с изкушения и трудности в живота, тъй като този живот е долина на плача. В частност, обаче, дяволът напада чрез изкушения онези, в които не може да действа по друг начин. Христос казва на епископа на Смирна: Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси (Откр. 2:10). Очевидно Той има предвид преследванията, които дяволът щял да възбуди с Божието допущение. Същото виждаме и в случая със заболяването на прегърбената жена. Отговаряйки на началника на синагогата, Христос казва: А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? (Лука 13:16).

Дяволът дори създава заболявания, за да навлича беди на хората. Има някои заболявания, които са със сатанински произход и те не могат да бъдат излекувани само с лекарства и трябва да бъдат лекувани по друг начин, със средствата, използвани в Църквата. Дяволът също така създава външни пречки. Ап. Павел пише до солуняни: Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.(1 Сол. 2:18). Няма как да разберем какви са били тези пречки, но трябва да се отбележи, че дяволът създава множество спънки дадено добро дело да се осъществи. Той действа с такава ярост срещу нас, че дори подбужда нашите ближни да ни нападат. Св. Максим Изповедник казва, че също както дяволът се борел срещу Господа чрез фарисеите, така също той непрестанно води битка с нас чрез останалите хора. Така той осигурява „на тези, които нямат страх Господен“ оръжия, които да използват срещу нас.

Ако дяволът води бран чрез помислите, страстите и желанията, в още по-голяма степен той го прави чрез мечтанията и въображението. Бог не използва въображаеми средства, нито пък ангелите: само хората и демоните си въобразяват разни неща. Поради това въображението е добър проводник на сатанинска енергия. Всеки, който постоянно се намира в състояние на мечтателност, се намира под голям натиск от страна на демоните. В Патерика е записано, че някои братя се отправили да се видят със св. Антоний, за да го попитат дали фантазиите им идват от демоните или са истина. Те очевидно имали въображаеми видения. По пътя магарето им умряло. Веднага, щом се срещнали със св. Антоний, той ги запитал: Как умря бедното магаренце по пътя? Те били слисани, че той е разбрал, но св. Антоний отговорил че, както демоните му разкрили смъртта на ослето, така и техните видения произхождали от демоните.

Всички тези средства обаче не са достатъчни за дявола, а той използва и други начини да боди битка. Той се опитва да изплаши хората с външни притеснения, като например създава шумове и трополене. Св. Никита Стифат казва, че тези хора, които напредват в Богопознанието, ставата обект на силния гняв на дявола. Едно от нещата, които демоните вършат, е „да ги ужасят с шумове“. Тези шумове нямат естествен произход, а възникват от действията на демоните. Поради това предизвикват страх. Св. Нил Подвижник пояснява, че човек, който извършва сърдечна молитва и се бори да запази ума си напълно чист от всеки помисъл и така успява да се моли неразсеяно, „ще чуе демоните да тропат и почукват, да викат и кълнат.“

Всеки, който извършва сърдечна молитва обаче, въобще не се притеснява от тези неща и е необезпокоен, тъй като познава козните на дявола. Когато умът му възрасне в чистота чрез Христовата благодат, той ни най-малко не се бои. Демоните често се появяват като привидения, заплашват го и се опитват да отвлекат вниманието му. „защото те се опитват да те уплашат, да видят дали ще им обърнеш внимание или напълно ще ги презреш“, казва св. Нил. Никой не бива да се чувства застрашен. Това е измама от страна на лукавия с цел да отвлече ума от молитвата, тъй като, когато някой извършва умна молитва, той нанася голяма вреда на дявола.

Освен с почукванията и хлопанията, дяволът често се появява лично. Подобни появявания са различни във всеки отделен случай. Св. Нил описва случката, когато един светец се молел усилено в пустинята: „демоните… в продължение на две седмици го подхвърляха подобно на топка във въздуха, като го хващаха с рогозката му.“ В продължение на две седмици демоните го подхвърляли във въздуха и го хващали с рогозката когато падал, за да могат да отвлекат ума му от молитвата. Те обаче не постигнали нищо и „претърпели пълен неуспех в това да разсеят ума му от пламенната му молитва.“ Толкова ревностна била молитвата му, така че демоните не успели да отвлекат вниманието му от помненето на Бога. Също така, често се случва човек да види изваден меч, който го застрашава, „факел хвърлен в лицето му“ или дори „отвратително и кърваво тяло" (Св. Нил Подвижник). Дори в подобни случаи не е нужно да се боим.

Св. Антоний, който се доказал като опитен боец и противник на демоните, посочва множеството начини, по които те се появяват. Те променят формата си и се появяват като жени, диви зверове, влечуги, гиганти или като полкове войници. Те са „смели и много безсрамни.“ Те се преструват, че знаят какво ще се случи в близките дни и могат да бъдат „с височина до самия покрив и с големи размери.“ Най-често се появяват като диви животни и влечуги.

Светите Отци ни учат, че формата, под която демоните се появяват пред нас, зависи от страстите, които са най-силни в нас. Те действат „според състоянието и преобладаващо действащата страст в душата“, св. Григорий Синайски пише, че демоните на плътската похот приемат формата на прасета, магарета, диви жребци, готови за съвкупление или се появяват като иудеи. Демоните на гнева се преобразяват като езичници или лъвове. Демоните на малодушието приемат формата на израилтяни, тези на покварата са подобни на едомци, а на пиянството и разсеяността като агаряни. Демоните на алчността се появяват като вълци или леопарди, тези на злобата като змии, пепелянки и лисици, а тези на безсрамието като кучета, на унинието като котки, на нецеломъдрието като змии, гарвани или гарги. Демоните на плътските страсти обитават въздуха и се появяват като птици. Точно както душата е разделена на три части – разумна, желателна и раздразнителна – така и демоните се преобразяват в птици, диви или питомни животни.

Св. Нил Подвижник е записал случай, при който един светец въздигнал ръце към небесата, за да се помоли, а демоните се появили като лъв, който се нахвърлил и забил ноктите си в неговите бъбреци. „Когато светецът въздигнал ръцете си, лукавият се преобразил като лъв и като скочил, забил своите нокти в бъбреците му.“ Той не отстъпил, докато светецът не спуснал ръцете си, когато приключил молитвата си. Това показва огромната ценност на молитвата. Дяволът се бои от молитвата, особено от умната молитва, така че прави всичко възможно, за да я спре.

Приема формите на животни, както се случило в Райската градина, където приел образа на змия. Св. Григорий Палама казва: „Той се преструва на виещ се змей… Самият той не се превърнал във змей.“ Св. Нил е записал случай, когато св. Йоан Златоуст застанал неподвижно в „състояние на общение с Бога, докато един демон под формата на дракон се усукал около него, поглъщал плътта му и я избълвал в лицето му.“ Дяволът под формата на дракон поглъщал плътта на светеца, ала той останал безстрашен и непоколебим „в състояние на общение с Бога.“ Толкова величествено било общението и съюза му с Господа, че дяволът не успял да разсее неговия ум от Него.

Освен като зверове, той също така се явява и лично. Той се показал пред авва Макарий с нож „желаейки да отреже крака му.“ Демоните се появили пред авва Арсений в неговата килия, така че да го уплашат.

Най-лошото от всичко е, че дяволът се появява и подобно на ангели, светци или монаси и дори е светоносен. Ап. Павел казва, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината“( 2 Кор. 11:14).

Има множество подобни случаи в опита на аскетите. Според учението на св. Антоний, демоните се прествуват, че пеят псалми, макар че може и да не се покажат. Те цитират думи от Писанието. В частност, когато ние четем, те повтарят думите след нас. Когато спим, те ни будят за молитва, като целят да ни лишат въобще от сън. Те се появяват като монаси и се преструват, че говорят като набожни хора. Св. Йоан Лествичник пише, че независимо от това дали човек е заспал или буден, те се явяват като ангели или мъченици и му обещават „разкриване на тайни откровения или…духовни дарове.“ Това се случва най-вече с онези, над които дяволът е придобил власт чрез гордостта и останалите страсти.

Целта е да ги измами и доведе до лудост: „и така тези клетници биват подмамени и напълно губят разсъдъка си.“ Как можем да отличим демоните от ангелите? Св. Йоан Лествичник казва че, когато невидимо присъства зъл дух, „тялото чувства уплаха“, докато ако се появи ангел „душата чувства смирено възрадване.“ Така можем да разпознаем присъствието на дявола чрез неговата енергия.

Дяволът също се появява като светлина. Той се опитва да убеди човека, че той е Бог, божествената светлина. Дяволската светлина обаче е различна. Ученията на Светите Отци ни предават, че Божията Светлина няма определена форма, бяла е и носи мир в душата, докато светлината на дявола има форма, цвят и обезпокоява душата. Според казаното от св. Григорий Палама, светлината на дявола остава отделена, осветява отвън, и бидейки тварна, има форма, облик и цвят. Злият дух не е свързан с душите на онези, които го виждат, но просто им действа по външен начин.

Също така, светлината на дявола не е в резултат на съсредоточаването на ума и неговата връзка със сърцето. По обратния начин, нетварната светлина е в съюз със душата на човека. Трябва да отбележим че, според поученията на св. Григорий Палама, което изразява и истинското разбиране на Църквата, умната молитва – завръщането на умът към сърцето – води безпогрешно човека към безначалната светлина, докато „да действаш под влиянието на помислите и идеите води до грешки.“ В отговор на твърдението на еретика Акиндин, че той също е видял светлина, и под нея в близост имало лице, св. Григорий Палама казва, че точно това представлява светлината на дявола.

Има случаи, когато дяволът се появява пред някого не просто, за да го изплаши, но и придобива власт над него. В такива случаи става въпрос за демонично обсебване. От Евангелието сме запознати със случаи, когато хора биват обладани от демони и как те били изцелени. Тълкувайки текста за бесноватия, който се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Св. Григорий Палама задава въпроса: "Защо той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява?“ И дава следния отговор. Когато някой е обладан от демон, неговият ум пострадва повече от останалите части на тялото.

Дяволът овладява ума, цитаделата и от там тиранизира цялото тяло. Това завладяване на съзнанието основно рефлектира върху нервите и сухожилията, което обяснява физическите движения на обладаните. Ще цитираме целият пасаж от св. Григорий Палама поради неговата важност:

„От всички части на тялото на бесноватия най-голяма вреда понася мозъка, тъй като демонът използва духът на душата, намиращ се в съзнанието, като средство и от там, от цитаделата, упражнява власт върху цялото тяло. Когато мозъкът е засегнат, той излъчва подобен на пяна и слуз сигнал към нервите и мускулите на тялото, препречвайки изходните точки на душата. В резултат на това се появява треперене, падания и неволни движения, които имат ефект върху всички телесни части, способни на самостоятелно движение, особено върху челюстите, тъй като те са най-близо до частта, която първоначално е засегната. Голямо количество влага се събира в устата поради размерите на нейните пори и близостта до мозъка. Поради резките движения на тялото, не е възможно да се издиша всичкия въздух наведнъж. Диханието се примесва със събирането на слюнка и тя се появява като пяна на устата. Поради това този човек имал пяна на устата и скърцал със зъби…“

Дяволът напада човек постепенно. Започва с помисли, продължава с пожелания и страсти, а подир това следват личните атаки и цялостната доминация над неговата жертва. Гневът срещу хората е голям и омразата му е смразяваща. По мое мнение, съвременната психология, която игнорира съществуването на дявола и не желае да приеме наличието на неговата враждебна ярост, не е способна да предложи на хората ефективна помощ, тъй като голям брой психологически и неврологични разстройства са в следствие дейността на демоните.

5. Начините на действие на дявола

Дяволът не просто води война срещу хората, а използва най-удачните методи, за да ги победи. Използва множество тактики. Той е най-опитният генерал в изкуството на войната. Св. Никодим Агиорат(Светогорец) пише по този въпрос:

„Три са причините, поради които дяволът е много опитен и изобретателен в невидимата бран срещу човешките същества. Първо, защото той и демоните, които му служат, са по своето естество коварни духове, и са много изобретателни в измислянето на стратегии и начини на действие, които са отвъд нашите разбирания. Второ, тъй като дяволът и неговите демони са много древни и в продължение на много години са станали изключително опитни в начините си на действие. Трето, като се борят с всички човешки същества от Адам насетне, особено срещу светци и отшелници, напреднали в аскетизма, и като получавали контраудари от тях, дяволите са усвоили нови козни и номера от тези свои опитности и битки. Те са обиграни и са станали много ловки, както казват св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов и св. Макарий.“

Дяволът е много съобразителен и ловък боец. Използва множество номера. Поради това ап. Павел казва: облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни (Еф. 6:11). Макар че е изобретателен и ловък, Църквата също има голям опит. Уменията на нашата Църква във войната против дявола далеч го превъзхождат. Светците, като членове на Църквата, не само са били запознати с всичките машинации на лукавия, но са можели напълно да ги сразят с помощта на Божията благодат и със своята лична борба и така чрез благодатта да постигнат обожение. Като имаме за основа опита и ученията на светците, някои от множеството козни, използвани от дявола, ще бъдат разкрити по-долу.

Той използва много клопки, за да улови християните и се стреми да намери подходящата методика за всеки отделен човек. Апостол Павел пише, че епископът не бива да е новопокръстен, „за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.“ (1 Тим. 3:6-7). На друго място той говори за освобождаване „от примката на дявола“(2 Тим. 2:26). Образът на примката идва от ловуването на диви животни.

Дяволът, като ловец на човешки души, използва множество примки, за да ги улови. Св. Йоан Лествичник констатира, че е за предпочитане човек да се бори с други хора, които са понякога свирепи, а друг път кротки и разкаяли се, отколкото с демоните : „Които са в постоянна ярост и воюват срещу нас.“ Обикновено сме разтревожени, когато някой от хората ни притеснява и считаме за голямо изпитание, когато другите ни се противопоставят, докато същевременно почти не обръщаме внимание на вътрешната борба, подета от демоните, която е много по-ужасяваща. Опитът на Църквата обаче е доказал, че следва да обръщаме повече внимание на битката с демоните и да я приемаме по-сериозно.

Дяволът не знае коя страст ще надвие душата и поради това изпробва дадения човек. Той се бори с него чрез най-различни страсти. „Той сее без да знае какво ще пожъне.“ Посява нечисти помисли, клевети и останалите страсти. Той подхранва онези от тях, към които човекът има склонност. Преподобна Синклитикия ни учи че, когато дяволът не може да поклати дадена душа с бедност, той поставя пред нея най-различни богатства като примамка. Ако не може да постигне нищо чрез оскърбления и нападки, опитва с хвалебствия и славословия.

Ако е победен чрез добро здраве, той кара тялото да заболее. Той причинява множество неразположения, за да принуди дадения човек да спре да обича Бог. Това показва методичността на борбата на дявола. Той опитва да намери нашето слабо място, така че да фокусира цялата своя агресивна ярост именно там. По този начин той овладява личността, ако, разбира се, неговата жертва не знае подходящите средства да го спре.

Козните и тактиките на дявола се променят от това как човек живее и се държи. Той не се бори с всекиго по един и същ начин. Например, той има различни начини да води битки срещу женените и неженени хора, срещу исихастите и членовете на монашеските общности, срещу начинаещите и тези, които са напреднали в духовния живот. В житието на св. Антоний, св. Атанасий пише че, когато св. Антоний искал да поеме по пътя на монашеския живот, дяволът се опитал да го откаже, „нашепвайки му спомени за неговото богатство, за грижата относно неговата сестра, претенциите на роднините, сребролюбието, славолюбието, многото наслаждения на трапезата и останалите удоволствия от живота, и накрая трудността на добродетелта и работата, която изисква; той също подсетил, че тялото му е слабо и че ще отнеме дълго време.“

В този случай дяволът представял спънките, подбудил чувства на симпатия към доста хора и представил трудността и невъзможността да се постигне добродетелност. Важно е да се отбележи, че почти всеки намира за трудно да напредне в духовния си живот именно поради подобни помисли, а именно, че е неовъзможно да се добие добродетелност или да се опазят Христовите заповеди. Идеята, че подобни неща не са за нес и че не е възможно да бъдат постигнати в наши дни, съвсем ясно произхожда от дявола.

Св. Йоан Лествичник казва, че монасите, живеещи в общежитие, са атакувани най-вече от чревоугодие и лошо настроение и че трябва да водят борба с тези страсти. Това се средствата, с които дявола ги напада. Той внушава на онези, живеещи в послушание, желание да придобият велики добродетели и че са годни да водят отшелнически живот. Той подава на неопитните начинаещи идеята да опитат неща, които са отвъд техните възможности.

Ако, казва св. Йоан Лествичник, погледнете в умовете на неопитните послушници, ще откриете много неправилни идеи, като например „желание за отшелнически живот, за краен пост, за неразсеяна молитва, за абсолютна свобода от суетата, за непрестанно помнене на смъртта, за непрекъснато покаяние, за пълно освобождаване от гнева, за дълбоко мълчание, за ненадмината чистота.“ Разбира се, тези неща не са непостижими, но тогава, когато се търсят в неподходящо време, особено без благословението на духовния отец, те се превръщат в капани, заложени от дявола. И както дяволът безпокои тези, живеещи в послушание с желанието за водене на отшелнически живот, той измъчва отдадените но молитва отшелници с най-различни помисли и „възвеличава гостоприемството на онези, живеещи в послушание,тяхната услужливост, братска любов, общежителен живот и грижа за болните.“

Дяволът атакува тези, които живеят в послушание и с други средства. Понякога ги осквернява с телесни изтичания и ги прави коравосърдечни, а понякога неспокойни. Понякога ги прави пусти и празни, алчни или мързеливи към молитвата. Понякога ги прави сънливи и объркани. Целта е те да останат с впечатление, че не придобиват нищо със своето послушание (Св. Йоан Лествичник). Нашият начин на живот предопределя как дяволът ни атакува.

Как биваме нападани зависи също така от различните часове на деня. Изправяме се с различни видови битки сутрин, вечер и през останалия ден. Има определен демон, който е „предшественик на духовете“. Той ни напада веднага щом се събудим и „осквернява нашия първи помисъл“, първата мисъл, която идва в ума ни щом се събудим. Отците ни учат, че следва да отдадем този първи помисъл на Господ. Ако човек се научи да се моли веднага щом се събуди, да посвети първата си мисъл на Бог, той ще помни Господа през целия ден. И тъй като дяволът знае това, той се опитва да оскверни първия ни помисъл.

Има и друг демон, както пояснява св. Йоан Лествичник, който ни обстрелва с зли и нечисти помисли щом си легнем, така че да заспим с тези греховни мисли, да имаме нечисти сънища и да бъдем мързели по отношение на това да станем и да се помолим.

Докато спим, идват демони и се опитват да осквернят човек със сънища и да го накарат да се събуди в лошо настроение. Има още нещо особено, което се случва. Докато спим, демоните влагат думи от псалмите в умовете ни и ние разсъждаваме върху тях, докато спим „за да ни подтикнат към възгордяване“(Св. Йоан Лествичник). Това може да се случи също така чрез Божията благодат или чрез продължително разсъждаваме върху псалмите през деня. Дяволът, обаче използва това и измисля как да ни изкуши, така че да се възгордеем. Светите Отци ни учат, че всяко постижение, което не води до гордост и самомнение, е от Бога, докато ако нещо ни кара да се възгордеем, идва от дявола.

Борбата, водена през деня, е различна от онази, която става нощем. Св. Нил споменава, че през нощта демоните се опитват да смутят спокойствието на духовния учител, като му се явяват. Денем, обаче, го нападат чрез други хора, чрез обстоятелства, клевети и най-различни опасности. Ясно е, че дяволът воюва, лично или чрез други хора, срещу тези, които водят духовен живот, особено учителите и водачите, тъй като те осуетяват плановете им.

Начините на действие на дявола също така зависят от духовното ниво, което е достигнал даден човек, особено по отношение на молитвата. Крайната цел на демоните е „проклетниците да отделят хората от Бога“. Те се стремят да спрат тези, които се молят с умната молитва, като им изпращат усещания и впечатления, долавяни със сетивата. Така да се каже, те се борят и стремят да създадат фантазии и лъжовни образи чрез сетивата, да отклонят ума от стоенето в непорочност и чистота по време на молитва. Дяволът напада тези хора, които имат духовно познание, така че „страстните помисли да могат да намерят място в тях.“ Нападенията над тях са продължителни, надявайки се страстните помисли да се задържат в тях. А към онези, които са все още на ранен етап в духовния си живот, той ги атакува с цел да ги накара да извършат греховни действия (Св. Максим Изповедник).

Тактиката на дявола също така зависи и от състоянието, в което се намира човек, както и от това дали вече е извършвал дадени грехове или не. Св. Ефрем Сирин казва, че преди да бъде извършен греха, дяволът го прави да изглежда съвсем незначителен, най-вече що се отнася до плътските грехове, като ги прави тривиални, преди да бъдат осъществени, „така че на брата му се струват не по-различни от това да изсипеш чаша вода на земята.“ След като грехът бъде извършен на дело, обаче, той го прави от огромно значение, и подбужда множество помисли, така че да тласне грешникът към отчаяние.

Демоните представят не само греха в различна светлина преди и след съгрешаването; те правят същото и по отношение на Бог. Св. Йоан Лествичник казва, че преди извършването на греха жестокият враг на нашето спасение прави Бог да изглежда много милостив и толкова любящ, че да прости съгрешението. След греховното действие, обаче, той представя Бог като „справедлив и неумолим съдия.“

Дяволът има множество лукавства, така че да ни отклони от правия път. Св. Йоан Лествичник пише, че дяволът обикновено копае три трапа. Преди всичко „(демоните) се опитват да осуетят доброто дело.“ Те ни възпират да вършим добро и да изпълним някоя от Христовите заповеди. Ако не успеят да ни разубедят, те идват и се опитват да направят така, че „то да не бъде сторено според Божията воля.“ Ако не постигнат нищо и чрез този метод, те се приближават и „ни хвалят за това, че живеем боговдъхновен живот“. Те се опитват да ни омотаят чрез гордостта. Случва се така, че демоните се стремят да ни принудят да съгрешим или ако това не сполучи, да ни накарат да осъдим тези, които извършват грехове (Св. Йоан Лествичник).

Дяволът е много изобретателен. Няма да се спре пред нищо, за да осъществи своята цел. Неговите умения в нападанията включват залагането на примки „откъм дясната ръка“. Той опитва да ни внуши помисли към краен аскетизъм. Целта му е да ни склони към извършването на неща, които са отвъд възможностите ни, така че да се обезкуражим „и да се откажем да правим онова, което ни е по силите.“(Св. Йоан Лествичник). Светите Отци добре познават този начин на действие на лукавия. Авва Пимен казва „всичко прекалено е демонично“.

Св. Нил, който притежавал голям опит в тези битки, казва че, когато умът на човек се моли с чистота и безстрастно, демоните не приближават от ляво, като опитват да внушат нечисти помисли, а нападнат от дясно. „Те представят (на ума) лъжлив образ на Божията слава в такава форма, която е приятна на сетивата, така че да го накарат да мисли, че е постигнал крайната фаза на молитвата.“ Те предлагат на ума фалшиви видения, за да го накарат да се възгордее, като си въобразява, че достигнал до това ниво на сърдечната молитва и че е постигнал целта на молитвата. Опитът на Църквата показва, че не трябва да приписваме важност на подобни видения и фантазии, и че, когато се молим с чистота, не трябва да задържаме и най-беглия помисъл, че умът ни скоро ще бъде счетен за достоен да види нетварната Светлина. Молитвата трябва да е свързана с най-дълбоко покаяние.

Ако дяволът успее да убеди някого да извърши грях, в такъв случай използва друг похват. Опитва да убеди човека, че не трябва да го изповяда на духовника си, че това е нищо и че няма дужда да се казва на изповедта. Той му нашепва, че много хора правят много по-лоши неща от това, което той е сторил. Дяволът се стреми най-вече да направи така, че богохулните мисли да не бъдат открити.

Богохулните мисли „остават в мнозина до края на живота им.“ Ние знаем, обаче, че нищо не дава на демоните и на помислите им такава власт над нас „като ги подхранваме и крием в сърцата си и не ги изповядваме“(Св. Йоан Лествичник). Това, което се случва с богохулните помисли, действа по същия начин и по отношение на останалите помисли и страсти. Дяволът прави всичко по силите си помислите да си останат неизповядани и колкото по-дълго те остават скрити, страстите и властта на дявола над нас стават по-силни.

Често демоните се оттеглят и има затишие в невидимата бран. Св. Исихий Свещеник пише, че завистливите демони „понякога се скриват и преустановяват духовната битка.“ Целта им е да ни направят небрежни и да завладеят ума ни щом се появи възможност. Тяхното лукавство е удивително. Както казва св. Йоан Лествичник, демоните се спотаяват за известно време и не ни нападат, за да станем небрежни и да гледаме на основните страсти като на незначителни и обикновени, и така да станем „нелечимо болни.“ Също така се случва всички демони да се оттеглят, човекът не помисля и за нападение, а тялото и душата му са изпълнени с мир. След това, обаче те пускат демона на гордостта „който заема мястото на всички останали.“ Сам по себе си демонът на гордостта може да замести всички останали демони.

Св. Йоан Лествичник описва и още нещо, което се случва. В резултат на действията на дявола е възможно да възникнат физически аномалии. Често той идва и сяда на стомаха на даден човек и не му позволява да задоволи своя апетит, дори да погълне цял Египет и да изпие цял Нил, „този нечист дух си отива и изпраща срещу нас духа на покварата, разказвайки му за нашето състояние: Иди, иди го хвани, защото когато стомахът му е пълен, няма много да се съпротивлява.“ Всъщност, когато стомахът на човек е пълен, демонът на разврата не се затруднява да стори разрушителни дела.  

Нападенията „откъм дясната ръка“, за които вече споменахме, включват също така добри помисли, които дяволът нашепва по време на молитва. Понякога, когато се молим, особено щом сме в състояние на умна молитва, дяволът идва и ни внушава добри мисли, предложения за благотворителни дейности и възвишени идеи. Неговата цел е да отклони вниманието от умната молитва. Това е особено лукаво и опасно. Св. Нил ни учи, че щом демоните видят, че някой е прилежен към чистата молитва, те внушават помисли на „поначало необходими неща.“ Щом обаче молитвата приключи, те самите премахват от паметта на човека за помислите, които е имал по-рано, докато се е молел, и „карат ума да ги търси, и когато не успее, става много депресиран и нещастен.“ Друг път демоните внушават добри помисли, а след това ги оспорват.

Причината за правят това е да ни убедят, че „познават дори и най-съкровените ни мисли“ (Св. Йоан Лествичник). Дяволът се опитва да се представи като пророк, който знае много неща, включително и това какво ще се случи в бъдеще. Това обаче е един от номерата му - демоните не знаят нашето бъдеще. Както казва св. Йоан Лествичник, „по начало демоните не знаят нищо за бъдещето, тъй като ако знаеха, магьосниците също така биха могли да предсказват и нашата смърт.“ Светците са добре запознати с тези начини на действие. Тези, който са под постоянната власт на дявола, остават с впечатлението, че той е пророк. „Демонът често е като пророк за онези, които му вярват“(Св. Йоан Лествичник).

Освен всичко споменато по-горе, трябва да разгледаме и особените действия, които използва дявола, за да отдалечи човек от Бог. Някои от тях изглеждат добре измислени, но всъщност са безумни. Християните, които желаят това, са по-интелигентни от дявола и могат да го унищожат, както са сторили светците, които с помощта на Божията благодат са разрушите стратегиите и козните на лукавия.

Първо ще се спрем на онези козни на дявола, описани от св. Йоан Лествичник, който имал голям опит в битките с демоните. Следващите редове са взети от неговата Лествица.

Демоните действат с цел да отклонят хората и се опитват да сторят това по множество начини. Едни от тях ти възхваляват, а други ги унижават. Някои ни нараняват, а други ни утешават. Някои ни носят тъмнина, а други се правят, че ни осветяват. Някои ни правят безразлични, а други злостни. Някои ни правят нещастни, а други в приповдигнато настроение. Необходимо е да знаем във всеки случай кой демон действа.

Демоните често карат хората да плачат, когато са в централните части на града и са заобиколени от шум, така че да внушат „идеята на тези, които живеят в близост до света, че суматохата не им вреди.“ Те създават илюзията, че е възможно да изпитаме покаяние посред шумотевицата. Това покаяние, обаче, има сатанински произход. Това не означава, че е невъзможно да живеем в света и да изпитаме покаяние. Дяволът напада предимно монасите по този начин, които напускат своите тихи обители въз основа на тази измама и се местят към шумни и светски места.

Демоните понякога водят една абсурдна битка с нас. Когато сме преяли, те ни тласкат към покаяние, а когато постим те вкаменяват сърцата ни. Тяхната цел е да създадат впечатление, че някой може да преяжда и да се кае. Сълзите в такъв случай са, обаче, неистински.

Демоните са крайно лукави. Те ни внушават, че няма нужда да се разделяме от светските хора, особено ако мислим да станем монаси, „като ни казват, че ще получим голяма награда, ако можем да поглеждаме към жени и при това да се владеем.“ Демоните създават помисъла, че ще получим по-голяма награда ако пребиваваме на места, които подсигуряват задоволяване на нашите сетива, ако успеем да запазим своята чистота. Очевидно целта на това е да накара човек да отложи своето оттегляне от света и по-късно да го впримчи към онези неща, към които си е мислил, че е безстрастен.

Един проницателен старец разказва следното. Когато бил на едно събиране, два демона, демонът на самомнението и демонът на гордостта, дошли и седнали от двете му страни. Първият го подтикнал да спомене за свои видения или за нещо, което е постигнал в пустинята. Когато отказал неговата провокация, другият демон го похвалил за това постижение: „Ти си станал велик като подчини моята безсрамна майка.“ Единият демон обвинявал другият, за да накарат аскетът да съгреши.

Св. Йоан Лествичник видял демонът на самомнението да внушава помисли на един от братята, като му разкривал мислите друг от братята, така че да бъде възхвален като четец на мисли. Демонът на самомнението дори докосва тялото и предизвиква сърцебиене, за да създаде усещане за появата на благодат. Даден демон може да прогони друг. Един монах бил ядосан, но когато дошли посетители, той се престорил на благ в тяхното присъствие. Така единият демон (на самомнението) прогонил друг (демонът на гнева).

Демонът на сребролюбието често имитира смирение, докато демонът на самомнението подтиква човек към даването на милостиня. Демонът на самоугаждането действа по същия начин. Например, понякога се случва демонът на сребролюбието да наведе някого на мисълта да не дава милостиня, така че да не падне в самомнение, и така той се прави на смирен. По подобен начин, демоните на самомнението и самоугаждането ни подтикват към правенето на милостиня, тъй като това им дава простор на действие. Истинската милостиня е възможна, когато човек се е очистил от демоните на алчността, самомнението и самоугаждането.

Често демоните ми възпират от това да правим по-лесното и богоугодно дело, а да правим най-трудното. Те действат по този начин, тъй като знаят, че щом сме уморени, ние се обезкуражаваме да продължим по духовния си път.

Веднъж някой казал на св. Йоан Лествичник за един от лукавите начини на действие на дявола. Демонът на плътта често се оттегля, намира си прикритие и внушава на монаха помисъла, че е благочестив. Понякога демонът му дава и много сълзи, особено когато разговаря с жени, и му внушава, че трябва да поговори с тях относно помненето на смъртта, Страшния съд и целомъдрието.

Дяволът върши всичко това, за да убеди жените да обърнат внимание на монаха и да се приближат към духовния звяр-вълк, бъркайки го с пастир. Тогава, придобил близост и дързост, „клетият монах претърпява падение.“ Дяволът използва дори най-свети неща, за да накара някого да съгреши плътски.

Когато се опитаме да си тръгнем от група хора, където някой разказва шега, демоните се борят с нас по два начина. Първият метод е да внушат помисъла: „Не наранявай чувствата на този, който говори“, или пък: „Не давай впечатление, че обичаш Бога повече от тях“, за да ни накарат да останем. Другият помисъл, който предлагат, е че трябва да си тръгнем, но така, че да изпаднем в тщеславие.

С други думи, вторият помисъл сякаш ни казва: „Тръгвай си! Не отлагай! Иначе по време на молитва шегите ще се появят отново в ума ти.“ Това ни подтиква не само да си тръгнем, но и да разтуряме порочното събиране, като споменем Страшния съд и помненето на смъртта. В този случай трябва да изберем втората възможност, тъй като е по-добре за нас да бъдем опръскани с малко капчици самомнение, надявайки се другите да извлекат полза. (Св. Йоан Лествичник).

Има подобни случаи в Патерика, които разкриват особеностите на дяволските начини на действие. Св. Макарий веднъж отишъл да преспи в един храм, където имало скелети на идолопоклонници, един от който той използвал като възглавница. Демоните завидели на смелостта на светеца и искали да го уплашат. Те подвикнали сякаш към жена: „Жено, ела с нас да се окъпеш“, а друг демон отговорил с женски глас, като че ли от едно от умрелите тела: „Един непознат е върху мен и не мога да помръдна.“ Те направили това, за да обезпокоят светеца „ала Старецът не се изплашил.“

Св. Нил Подвижник пише, че понякога демоните „се разделят на две групи.“ Докато едни от тях безпокоят човека, останалите, предрешени като ангели, се втурват да му помогнат щом той извика за помощ. Тяхната цел е да заблудят своята жертва да си помисли, че са наистина ангели. Друг път демоните ни засипват с помисли, докато същевременно ни карат да се помолим срещу тях или да влезем в спор с тях. Тогава те си тръгват. Те правят това, за да създадат впечатление, че сме започнали да ги побеждаваме и че вече се боят от нас.

Св. Никита Стифат казва: „Преди да се заемат с душата и да я покорят, демоните често разклащат душевните впечатления и отнемат съня от очите ни.“ С други думи, карат ни да не спим, за да ни разтревожат. Както знаем, когато хората не могат да спят, те стават злонравни, освен ако не знаят как да използват това състояние за молитва. Често демоните „ни държат будни с едно или друго наше вълнение, мислейки, че по този начин ще направят нашия живот по-труден и болезнен.“ Друг път, обаче, дяволът ни кара да заспиваме, когато се молим. Тъй като знае вредата, която му нанася молитвата, той ни прави сънливи.

Само някои от ученията на светците по въпроса за дяволските техники са записани. Има още много такива. Всеки, който води тази битка, неминуемо ще изпита злостните атаки на дявола. Ще усети присъствието му. Често ще усеща неговата сила и мирис. Аскетите са описали множество такива случаи. Това не са илюзии или персонификации на определени вътрешни преживявания, но реалност, тъй като дяволът съществува и е най-лошият враг на нашето спасение. Един аскет от Света Гора ми разказа: „Ако някой остане на Света Гора за десет години, ще узнае дотогава какво представлява дявола.“ Тези от нас, които живеят в света, не могат да схванат това, тъй като дяволът ни държи близо до себе си със съвсем малко усилия. Не е нужно да се напряга кой знае колко. Той ни е направил свои слуги чрез външни стимули, като създава илюзията, че не съществува.

Всеки, който се бори да очисти себе си от страстите и практикува умната молитва, ще опознае злата сила на дявола, но ще изпита и Божията любов. В същия момент, когато дяволът го напада, той разбира колко много го обича Господ. Божият любов го изумява. Той разбира, че каквото и да прави дявола, той (дявола) всъщност съдейства за нашето спасение против своята воля. Колкото повече го възненавидим, толкова повече успяваме да се преборим с него. Както казва св. Григорий Палама „Дяволът винаги действа в съответствие с Божията воля, без да го желае или да има намерение да го прави.“ Без да го иска и без напълно да го осъзнава ,дяволът става сътрудник на Божията воля за нашето собствено просвещение и спасение. При все това, трябва да знаем как да водим битката с него и какви духовни средства притежава Църквата, за да унищожи неговите капани.

6. Как да се справим с дявола

В библейската и светоотеческата традиция могат да се обособят две гледни точки по отношение на дявола. Първата е, че дяволът не е просто някаква персонификация на злото или нещо абстрактно, а специфично същество, което се стреми да осуети спасението на хората. Втората е, че властта на дявола, силата и енергията му са ограничени след Божието Въплъщение. Превъзходството на Господ над лукавия е очевидно в Преданието.

Христос, както вече споменахме, дойде да победи дявола и да освободи хората от неговата тирания. Това е очевидно от чудесата, когато хора, обладани от демони, са били изцелени. Самите демони разбирали това, защото в един от случаите рекли: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ Изцелението на бесноватите са израз на есхатологичното разрушаване на властта на дявола. Това унищожаване на сатанинската сила било постигнато чрез Кръста, както ни казва и св. ап. Павел: като отне силата от началства и власти, Той (Христос) ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.(Кол. 2:15).

Свещените химни ни дават чудесно описание на покрусата на дявола след разрушаването на неговата власт и сила чрез Христовите Страсти: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам…“

Христос дал власт на Своите ученици да тъпчат дяволските сили. Той им заявил, че чрез Неговата сила те могат да победят сатаната: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лука 10:19). Той уверил ап. Павел : Отнимам те от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога (Деян. 26:17-18). Задачата на апостолите, както и задачата на Църквата чрез епископите, е да изведат хората от властта на сатаната и да ги въведат в тази на Господа. Св. Йоан Богослов, говорейки за духа на Антихриста, който ще дойде в света, пише: Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света (1 Йоан. 4:4). Молитвата на св. ап. Павел за християните в Рим била следната: А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. (Рим. 16:20).

Понастоящем сатаната има силно ограничена власт и сила. Чадата Божии, чрез силата на божествената благодат, могат да съкрушат дявола. Те могат съвсем лесно да се справят с всичките му козни. Имаме множество примери за това в житията на светиите. Животът на св. Антоний, чието описание имаме от св. Атанасий, е типичен пример за това. Чрез силата на Христа св. Антоний победил дявола, както сторили и мнозина други свети хора.

Пример може да бъде даден и от живота на авва Теодор. В Патерика се разказва, че когато един демон се появил и искал да влезе в килията му, аввата го свързал и „го заставил да стои отвън“. Същото се случило и с втори демон. По-късно друг демон също дошъл. Виждайки другите завързани, ги запитал защо стоят навън. Те отвърнали: „Той стои вътре и не ни позволява да влезем.“ Когато третият демон пробвал да влезе, той също бил свързан от молитвите на стареца. Подир това трите демона, „уплашени от молитвите на стареца, го умолявали да ги пусне.“ Авва Теодор ги пуснал, като рекъл „Махайте се!“ и те засрамени си тръгнали.“ Това е много показателен пример. Той по казва, че със силата на Христос, светците са по-силни от демоните и могат дори да ги свържат. Демоните треперят от човек, който е облечен в Божията благодат.

Сега ще разгледаме как ние самите можем да се борим срещу дявола, да преодолеем неговите нападки и да се освободим от тиранията му. Църковното Предание показва множество способи как това може да бъде постигнато. Някои от тях ще изброим по-долу.

Както вече споменахме, Господ е победил дявола, така че с Божията благодат ние също можем да го надвием. Дяволът може да действа в душата на такъв човек, където Христос Го няма. Св. Диадох пише: „Злите духове дебнат, като действат чрез съвместимостта на плътта на онези, чиято душа още не е укрепнала.“ Колкото по-незрели сме, толкова по-малко защитни сили имаме с борбата с демоните. Когато, обаче, имаме силата на Светия Дух в нас, нажежените стрели на лукавия биват отблъснати преди да проникнат в сърцето ни. „Тъй като Светият Дух, обитавайки в сърцето, носи мир и изгася стрелите на свирепия демон докато са още във въздуха.“ Св. Диадох многократно подчертава, че ако Христовата благодат действа в нас, дяволът няма абсолютно никаква власт над нас. Той пише: „Докато Светият Дух обитава в нас, сатаната не може да влезе в дълбините на душата и да остане там.“

Св. Никита Стифат също ни учи, че демоните много се боят от благодатта на Светия Дух. „Злите духове крайно се страхуват от благодатта на Духа, особено ако Той присъства силно в нас или когато сме очистили себе си чрез четенето на духовна литература и неразсеяна молитва.“ Той ни учи, че тези, придобили благодатта на Светия Дух, не само са защитени от атаки, но плашат дявола. „Не само че сме извън властта на демоните, но те се преизпълват с ужас и Господната сила ги гори с Божествен огън.“ Всеки християнин, който има плодовете на Светия Дух (добродетелите), става силен и придобива мощ, и демонските стрели не достигат дори до сетивата на тялото. „Демоничните стрели гаснат преди да достигнат сетивата ни.“

Също така трябва да имаме вяра в Господа, че Той ще ни помогне чрез светите си Ангели, духовете на истината. Описвайки дейността на дявола и неговата омраза към човека, св. ап. Петър пише: противостойте му с твърда вяра (1 Петр. 5:9).

Необходимо е да вярваме в Господа. Един от изразите на вярата е да осъзнаваме, че Бог ни брани; друг е молитвата, която извършваме по време на изкушение. Ще кажем повече относно молитвата на друго място. Факт е, че Бог праща Своите Ангели да ни защитят. Авва Мойсей бил свирепо атакуван от демона на нецеломъдрието. Той напуснал килията си и не желаел да се върне там. Тогава авва Исидор го завел на покрива. Първо му показал голямото пълчище демони на запад, а сетне му показал неизброимото множество Ангели на изток, и рекъл: „Виждаш ли, тези са изпратени от Господа на светиите да им помагат, а онези на запад се борят с тях. Онези, които са с нас, са по-многобройни.“

Ангелите, които ни подпомагат, са повече в тази трудна борба. Защото, както учи Православната Традиция, всяко човешко същество има свой Ангел пазител и следователно този Ангел ни помага в житейските трудности. Св. Йоан Лествичник казва, че щом лукавият дух се приближи, тялото се изплашва, докато, когато дойде Ангел, „душата на смирения се преизпълва с радост.“ Щом осъзнаем, че Ангелът е близо до нас, трябва да побързаме да се помолим, той като „нашият добър пазител е дошъл да се помоли заедно с нас“.

Молитвите на духовния ни отец също ни помагат в тази борба. По силата на неговите молитви ние лесно можем да се справим със сатанинските въздействия. Св. Йоан Лествичник казва, че когато сме извън манастира на някакво послушание, ние биваме защитавани от Божията десница „по молитвите на духовния ни отец, така че Господ да не бъде похулен чрез нас.“ Молитвите на духовния ни наставник са ни крайно необходими в тази трудна духовна борба и послушанието към духовния старец е съществена предпоставка за тези молитви.

Също както Моисей бил подобно на добър Ангел за народа на Израел и ги защитавал от беди, така също духовният отец на всеки християнин е добър Ангел, който го брани от всяко зло. Както Моисей освободил израелтяните от властта на фараона, така също духовният ни отец ни освобождава от робството на фараона на ума, дяволът. Св. Симеон Нови Богослов прави съпоставка между истинския Моисей и този на ума. Той ги описва така:

„Отецът се застъпва и Господ изцелява

и казва на своя служител да ме хване за ръка

с обещанието да бъде с нас.

Той (отецът) ме освобождава от фараона и злините на Египет, и той вдъхва смелост в моето сърце

и ме окуражава да не се боя от фараона.“

А когато с всички сили злото го нападнало:

„Видях себе си осветен от молитвите на моя отец

И внезапно всички те отстъпиха, обърнати във срам.“

Тъй като демоните са горделиви и всъщност са паднали чрез гордостта, християните могат да ги сразяват чрез смирението. Смирението е добродетелта, която ги изгаря. Както казва св. Исихий Свещеник, смирението е необходимо, защото „духовната битка е срещу арогантните демони“. Св. Нил препоръчва „погрижете се да бъдете крайно смирени и изпълнени със смелост и вашата душа ще избегне влиянието на демоните.“ Когато душата на човек е смирена, сатаната не може да му повлияе. Дяволът въобще няма власт над тези, които са смирени. Когато демоните подели битка срещу авва Арсений, той извикал „Господи, не ме оставяй. Не съм извършил нищо добро пред Теб, но ми дай от Твоята любяща благост, за да започна.“

Тъй като това е опасна битка и е крайно необходимо да бъдем внимателни. На езика на Отците това се нарича бдителност или трезвение. За тази бдителност често се говори в Св. Писание и с нея се обозначават усилията на човек да не приема никакви помисли и да бъде духовно готов да се опълчи на дявола. Господ ни е заповядал да бъдем бдителни: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат.26:41).

Апостол Петър ни увещава: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне(1 Пет. 5:8). Св. ап. Павел също настоява към своя ученик Тимотей: Но ти във всичко бодърствувай (2 Тим. 4:5). Християните трябва да бъдат постоянно в състояние на духовна готовност, така че да могат да разпознават козните на дявола и да се справят с тях. Трябва да внимаваме да не приемаме помисли. Опитният боец пресреща всеки идващ помисъл, идващ в ума му и го изчиства от съзнанието си. Св. Исихий Свещеник говори за тази духовна бдителност, като говори за нея като за внимателност. Той говори, че в борбата с дявола, вниманието (наред с останалите неща) е необходимо, „за да можем да държим сърцето си чисто от всеки помисъл, дори и от тези, които ни изглеждат добри.“

Бдителността трябва да бъде съчетана с молитва. Христос казва: „Бъдете будни и се молете“ (Мат. 26:41). Бдителността прогонва помислите, а молитвата подхранва душата и привлича Христовата благодат в сърцето. Тази комбинация на трезвението и молитвата е крайно необходима. Когато Христос говори за демона, обладал младия мъж, Той рекъл: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат.17:21). Молитвата прогонва демоните. Тъй като демоните воюват срещу хората, св. Филотей Синайски настоява: „Трябва да дишаме с помненето на Бога, така че всеки ден да преминаваме без да бъдем изпонаранени от нажежените стрели на дявола.“ Ние вдишваме Бога чрез молитвата и по този начин преминаваме през живота без вреда от стрелите на лукавия.

Св. Нил ни призовава: „Стойте твърдо, смело утвърждавайте своята вяра и по-лесно ще се справите с вашите врагове.“ Когато говорим за молитва, нямаме предвид тази, която се извършва формално, която изричане когато претърпяваме изкушения, но непрестанната умно-сърдечна молитва. В момента, когато дяволът дойде, сърцето от самосебе си търси молитвата и дяволът бива прогонен. Молитвата, достигнала до такива духовни дълбочини, пъди дявола надалеч. Когато демоните пожелаят да разсеят ума ни, „чрез помненето на нашия Господ Иисус Христос трябва да преминем в областта на духовните съзерцания“ (Св. Исихий Свещеник). Непрекъснатата молитва по време на нападения от страна на демоните ги прогонва надалеч, тъй като те не желаят ние да придобием венци от Бога в борбата си със тях.

Както казва св. Йоан Лествичник, чрез непрестанната молитва „демоните ще побягнат, сякаш изгаряни от пламък.“ Умствената работа и вътрешното самонаблюдение прогонва дявола. Св. Никита Стифат казва: „Ако духовните ви очи са бдителни, посветите себе си на умствена работа чрез молитвата и чрез помненето на Бога и Неговата същност, няма да се побоите от всекидневните нападки, нито пък те (демоните) ще успеят да проникнат във вътрешното ви светилище; защото подобно на мрака, те ще бъдат отхвърлени от светлината, намираща се във вас и ще бъдат погълнати от божествения огън.“

От изключителна важност за нас е да разберем, че въобще не трябва да изпитваме тревога от нападенията на дявола. Не е нужно да се безпокоим или боим, тъй като основната цел на демоните е да изпаднем в паника, тъй като в изпълнената с нея атмосфера те могат да постигнат желаното от тях. Св. Антоний, преживял множество битки във великата духовна борба, ни увещава: „Необходимо е да се боим единствено от Бога и да презрем демоните и да не се страхуваме от тях“. Не трябва да се боим от злите демони. Ние имаме силата на Христа и можем лесно да ги унищожим. Св. Нил Подвижник казва: „Не се бойте от тях. Не обръщайте внимание на техните заплахи.“ А св. Йоан Лествичник пише: „Не се страхувайте от шумните им пакости.“

Усещането за страх, което провокират демоните, трябва да бъде посрещнато с духовна смелост. Св. Никита Стифат казва, че демоните, преди да се заемат с някого, обикновено подбуждат страх в душата му. „Но душата, преизпълнена със смелост и кураж от Светия Дух, няма да обърне никакво внимание на ожесточението на техните нападки, но ще разпръсне създаваните от тях мечтания и ще ги обърне в бягство само чрез животворното кръстно знамение и с призоваването на името на нашия Господ Иисус Христос.“ Нужни са смелост и дръзновение и тогава християнинът ще види как дявола отстъпва. Дяволът бързо побягва от него и не може да му стори нищо.

Необходимо е обаче да се опълчим срещу дявола. Този сблъсък изисква духовни оръжия и готовност да се противопоставим на неговите увещания и действия. Говорейки за тази борба, ап. Павел подчертава: "Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата;и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово(Ефес. 6:10-17).

Да устоиш на дявола изисква сила и търпение: опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас (Йак. 4:7). Не е нужно да правим каквито и да е отстъпки или да предаваме и най-малката част от себе си на дявола: нито давайте място на дявола(Ефес. 4:27). Нужно е да се борим, а не само да посрещаме нападките и „да воюваме против демоните"(Св. Йоан Лествичник). Както той отбелязва другаде, дяволът ни напада там, „където му отвръщаме с най-голяма сила“, тъй като иначе няма да може да ни навреди.

Един от начините на борба с демоните е като противоречим на внушаваните от тях помисли. Светите Отци ни учат, че докато сме новоначални в духовния живот, не трябва да влизаме в разговор с дявола, тъй като той, като опитен във воденето на спорове и представяйки се като светъл ангел, може да ни измами. Някои от светците, обаче, притежаващи големи духовни дарования, влизали в диалог с дявола и го оборвали. Те са ни оставили следните примери.

Св. Йоан Лествичник пише, че ако имаме хулни помисли, трябва да ги посрещнем, като казваме: „Махни се от мене, сатана! Ще почитам Господа своя Бог и Нему единствено ще служа. Твоите действия и думи ще паднат върху темето ти и твоите богохулства ще бъдат върху теб сега и в бъдещия свят.“ Същият светец споменава за два други примера как да отвърнем на дявола. Демоните се появили пред един брат и почнали да го възхваляват за неговите добродетели.

Той незабавно отвърнал: „Ако спрете да ме славословите и се отдръпнете, тогава ще заключа, че съм велик, тъй като съм ви накарал да си тръгнете. Но ако продължите да ме величаете, от вашите хвалби ще узная своята нечистота, тъй като всеки, възгордял се в сърцето си, е гнусота пред Господа. Така че или се махайте от мен и така ще стане велик, или продължавайте с хвалбите си и чрез тяхната помощ ще придобия още по-голямо смирение.“ Удивени, те незабавно изчезнали. Друг аскет се стремял да придобие смирение.

Тогава демоните почнали да навяват хвалебствия в сърцето му, а той незабавно се изправил и написал върху стената на килията си имената на най-висшите добродетели: съвършена любов, ангелско смирение, чиста молитва, пълно нестяжание и т.н. Когато ласкаещите помисли дошли при него, той казвал: „Нека идем и се изправим пред съда.“ Сетне отивал към стената, прочитал имената на добродетелите и си казвал: “Когато придобиеш всичко това, знай, че все още си далеч от Господа.“

Св. Исихий Свещеник казва, че когато някой разбере, че дяволът се приближава „той трябва гневно да го прогони.“ С други думи, незабавно трябва да отхвърляме всеки помисъл, идващ от дявола. Каквото и да ни предлага лукавия, то следва веднага да бъде отхвърлено. Дяволът вероятно ще си тръгне, ако изпита духовна съпротива.

Това е трудна борба, несравнима с която и да е друга. Идват моменти, когато човек се обезкуражава. Изисква се голямо търпение, съчетано със смелост, както вече споменахме по-горе. Търпението носи духовно здраве, което създава необходимите предпоставки за придобиването на Христовата благодат. Авва Арсений посъветвал един брат да остане в килията си по време на тези изпитания. Братът му отговорил: „Обезпокоен съм от помисли, които казват: „не те бива нито да постиш, нито да работиш. Ако обаче, посетиш болните, това е проява на любов.“

Старецът разпръснал „семената на демоните“ и му рекъл: „Давай! Яж, пий и не работи. Стига да не излизаш от килията си.“ Авва Арсений му дал този отговор, тъй като знаел „че търпеливото стоене в килията прави от човека монах.“ Усилията ни да водим молитвен живот в бдителност и неподвижност помага в голяма степен в тази изискваща усилия борба.

В допълнение на всичко казано дотук, е необходимо въздържание във всички аспекти на живота ни. Св. Антоний ни учи, че колкото повече демоните ни нападат, толкова повече и ние „усилваме своята аскетична съпротива срещу тях.“ Под аскетизъм имаме предвид борбата за спазим заповедите на Христос. Аскетизмът, казано по друг начин, е „добрият живот“ и е необходим, тъй като демоните „треперят от поста на аскетите, бденията им, молитвите им, благостта им, безмълвието, презрението към суетата и парите, смирението им, любовта към бедните, даването на милостиня, свободата от гнева и най-вече, отдадеността им на Христа.“ Всички тези добродетели, които са плодовете на Светия Дух, са духовни оръжия, чрез които можем на потушим „нажежените стрели на лукавия.“

Трезвението е съществено оръжие в тази бран. Св. Йоан Евангелист и Богослов ни увещава:“Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1 Йоан 4:1).

Нуждаем се от бдителност не само за да различаваме кое е нетварно и кое е сътворено, но също правилно да разпознаваме върху кой демон трябва да съсредоточим усилията на нашата борба, тъй като, както вече споменахме, множество демони ни атакуват едновременно. Св. Йоан Лествичник казва, че боецът трябва да знае кои от враговете си да преследва надалеч, и кои да остави за по-близка борба. Понякога „борбата бива увенчавана с венци“ и понякога „отказът да се борим ни прави неопитни.“ Може да стане така, че като избягваме битките с врага, да останем неизпитани и духовно незрели. Или можем да го оставим да приближи, да влезем в схватка с него и да получим венци от Господа.

Обратното също може да се случи. Можем да търсим битка поради липсата на трезвение и това да доведе до ужасни последствия в живота ни. Поради тази причина добродетелта на благоразумността и преди всичко, просвещението от Бог са необходими в тази битка. Чрез трезвението ние можем ясно да разграничим как да водим тази война.

Тъй като дяволът действа чрез страстите и всяка страст си има съответстващ ѝ демон, всеки, който иска да се пребори с демоните, трябва да полага усилия най-вече върху страстите, чрез които демоните го атакуват. Св. Максим Изповедник ни учи, че демоните губят сила, когато страстите в нас отслабват чрез спазването на заповедите“ и биват унищожени „когато биват изтръгнати из корен чрез безстрастието, тъй като тогава вече не намират средства, чрез които да проникват в душата и да се борят срещу нея.“ Борбата е да се придобие блаженото състояние на безстрастие, което по своето същество е борбата срещу демоните. Както казва св. Йоан Лествичник „Човек, победил страстите, ранява демоните.“

Никога не трябва да приемаме появяването на демоните под вид на хора или под каквато и да е форма. Светите Отци силно подчертават това. Св. Нил Подвижник препоръчва: "Внимавайте лукавите демони да не ви измамят с някакво видение. Бъдете нащрек, започнете да се молите и се обърнете към Господа.“ Както вече споменахме, дяволът се появява като ангел на светлината. Св. ап. Павел познавал тази хитрост на дявола и написал: сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14).

Св. Никодим Агиорат също споменава за демонични явявания и ни посочва как да постъпваме в такива случаи. Ще изброим няколко примера.

Авва Аврам пеел в полунощ и демоните се появили, за да го прелъстят. Неговата килия се изпълнила със светлина; дяволът се появил и казал, сякаш говорел Господ: „Блажен си ти, Авраме. Никой не може да се сравни с теб, тъй като си изпълнил заповедите.“ Тогава авва Аврам извикал високо: „Нека тъмнината ти те последва в геената, лъжец и измамник такъв. Аз съм грешник.“

Дяволът се явил на св. Симеон Стълпник преизпълнен със светлина, придружен от червени коне и му рекъл: „Господ изпрати мен, неговият ангел, да те взема, както взех и Илия. Качи се в колесницата и ще идем на небесата. Всички ангели и светци чакат, за да те видят.“ Тогава св. Симеон направил кръстното знамение и станало ясно, че това е дяволът.

Дяволът се появил пред авва Арсений и му казал: „Аз съм Христос.“ Авва Арсений отвърнал: “Не желая да видя Христа в този свят, а в следващия.“

Авва Йоан видял блестяща колесница и коне, и чул глас: „Справи се с всичко добре. Признай ме сега за свой цар и ми отдай почит.“ Тогава авва Йоан отвърнал: „Само на Господа Бога ще служа и ще се покланям.”

Дяволът също така се явил като Христос на св. Пахомий и казал: „О, Пахомий, аз съм Христос и съм дошъл при теб, верни мой приятелю“, на което св. Пахомий отговорил: „Христос е мирът, а ти ме изпълни с объркване.“ Прекръстил се и дяволът изчезнал.

Записан е случай с един монах на име Валент, който приел появата на дявола и го помислил за Христос. Той се поклонил, за да отдаде почит на дявола. Когато дошло време отците да приемат Св. Причастие, всички го взели, ала той рекъл: “Не желая да взема Св. Причастие, защото видях Христа.“ След това изпаднал в лудост и братята го вързали „като побъркан и изгубил разсъдъка си.“

Поради това, че светците имат Христовата благодат, те могат да различават духовете. Те могат да разграничат дали светлината идва от сатаната или от Бога. Вече разгледахме различията по-горе и отново ще се спрем на това тук чрез една случка, описана от св. Павел Латрийски. Светлината на дявола е „подобна на огън и дим, и наподобява пламък. Щом бъде видяна от някого, чиято душа е чиста и смирена, той се отвращава от нея и се гнуси.“ Обратното, Божията светлина „е най-прекрасна и ясна, и освещава мястото, където е. Тя преизпълва душата със светлина, радост и наслада и я прави блага и милосърдна.“

Ако се случи да изпитаме яростни сатанински нападения, трябва да се обърнем към опитни и свети хора, които познават добре козните на дявола и могат да ни направляват безопасно по този труден път. Това препоръчва и св. Марк Подвижник. Ако нямаме „лампата на истинското познание, тъй като умът ни не е достигнал зрелост“, тогава тследва да положим всички усилия „ да потърсим и да се стремим да се срещнем с онези, които имат познания.“

Духовните отци са опитни познавачи в тази духовна битка и са единствено подходящите хора, които да ни направляват и да посочат начина ни на борба. Обръщайки се към тях за съвет, трябва, разбира се, да бъде съчетано с изповед, тъй като противниковите сили на дявола биват прогонвани от изповедта.

В случаите, когато дяволът е придобил значително влияние върху нас, особено, когато е превзел цитаделата ни – разумът – и има пълна власт над нас, трябва да потърсим убежище в Църквата и при Свещениците, и да преминем през екзорсизъм. Има специални молитви, чрез които свещениците се обръщат към Бог, за да прогонят дявола от нас. Някои хора се обръщат към практикуващите магия, за да се освободят от демоничните сили. Това, обаче, е измама от страна на дявола, за да ги привлече още по силно към себе си.

Той може да се преструва, че си е тръгнал или, дори по-лошо, един демон може да прогони друг. Съвременните подвижници се ни открили, че всеки практикуващ магия, се намира под властта на определен вид демон. Така магьосникът може да прогони други демони, но същевременно прави човека роб на своя собствен демон. Така властта на сатаната несъмнено продължава. Светите Отци ни съветват, че намиращите се под властта на демони хора трябва да се обърнат към свещениците, които ще им прочетат съответните молитви. Тогава, според тяхната вяра и покаяние и в съответствие с Божията воля и провидение, ще видят положителните промени в себе си.

Отделно от всичко вече казано, трябва да се отбележи, че да се води живот в съответствие с предписанията на Църквата е мощно оръжие срещу дявола. Чрез Светото Кръщение дяволът бива изгонен от сърцето на човека, а чрез Светото Миропомазване е запечатан с печата на Светия Дух, а чрез Божествената Евхаристия цялата сила на сатаната бива разрушена. Целият богослужебени подвижнически живот, практикуван в Църквата, ни показва чрез опитност освобождаващата сила на Христовата жертва и ни подсигурява с най-силните оръжия да надделеем над дявола и да избегнем неговите козни.

След всичко, което написахме, нека направим няколко заключения.

Дяволът съществува и се стреми да ни отдели от Бога. Сатаната работи най-вече чрез онези хора, които са го приели, които са духовно незащитени, но той води война срещу всички християни, особено срещу онези, стремящи се към обожение. Макар да напада всички чрез външни способи, той не може да се бори с всекиго вътрешно.

С течение на времето той е станал още по-свиреп в тази война. Когато един от братята запитал авва Сисой: „Дали сатаната е преследвал и хората в древността по този начин?“, той отговорил: „Днес той прави повече, тъй като времето му наближава и той е яростен.“ Колкото повече приближаваме Второто Пришествие, толкова по-яростен става той.

Силата на Христос е по-голяма от тази на дявола. Християнинът, който е подсилен с Божията благодат, няма от какво да се бои. Той е силен в Христа. Както заявява ап. Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13).

Силата на дявола не бива да ни плаши; вместо това, Божията любов, която побеждава всяко вражеско действие, трябва да ни укрепява.

Целта на духовенството е не да всява паника относно козните на дявола, но да подготви верните да надянат Божието всеоръжие, така че да надделеят и обезсилят силата и действията на дявола. За съжаление в наши дни виждаме склонност към паника. Наблюдаваме феномена на широко разпространена дискусия относно Антихриста, ала съвсем малко се говори за Христос; разпространение на анти-христологията и и съвсем малко христология. Мнозина говорят за Антихриста, без същевременно да се погрижат верните да могат да воюват с Антихриста. Те не обръщат достатъчно внимание да обучат и направят опитни християните в изповядването на Православието, което означава очистване, освещаване и обожение.

В Откровението на св. Йоан има забележителен момент. Св. Йоан Евангелист видял Агнеца да отваря първият от седемте печата. “И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.” (Откр. 6:1-2). Триумфиращата победа на Христос е очевидна в цялата книга Откровение.

Победата над сатаната е също така очевидна и от следния стих в Откровението на св. Йоан: “И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.

Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.” (Откр. 12:9-11). Агнецът триумфира над звяра от Откровението. Хората на Агнеца надделяват над змея и празнуват в небесата. Няма нищо ужасяващо за Божиите мъже и жени. Те имат сила и власт. Казаното на епископа на Пергам се отнася и за нас. Господ рекъл: “Зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми” (Откр. 2:13). Човек може да живее където е тронът на сатаната и да удържи чрез името на Христа, и да не се отрече от вярата си. Това се постига чрез силата на Христос.

Нека и ние бъдем сред тези победители, сред онези, готови да понесат името на Христос. Тогава думите на Христос ще се отнесат и за нас:

Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава(Откр.2:17).

Заглавието е на "Гласове". Оригиналното заглавие е: "Дяволът и неговите козни"

Източник: http://www.predanie.bg