Възкресител е моят Господ. Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от вечер до зазоряване. Каквото утрото погребе, вечер Господ ще го оживи, и каквото вечерта погребе, сутрин Господ ще го оживи. Има ли нещо по-достойно за живия Бог от това да възкресява мъртви за живот? Нека други вярват в Бог, Който се кара и съди с хората. Аз ще се държа за Бога, Който възкресява мъртвите. Нека други вярват в Бог, Който не се доближава и до живите, когато Го викат. Аз ще се кланям на Бога, Който държи ухото Си наклонено и към гробовете и слуша дали някой не вика за възкресение и възкресител. Гробарите закопават и мълчат. Господ откопава и вика.

 

 

 

Изтрий, Господи, всичките ми спомени - освен един.
Защото спомените ме правят стар и немощен.
Спомените ми опропастяват днешния ден. Те
затискат днешния ми ден с миналото и отслабват
надеждата ми за бъдещето, зер с легиони ми викат
в ушите: ще бъде само това, което е било.


А аз не искам да бъде само това, което е било.
Аз не искам и ти не искаш, Господи, бъдещето да е
подновено минало.

 

Нека да стане нещо небивало,
което никога не е виждано. Прекалено хубаво е
слънцето, за да гледа само повторения.
Отъпкания път измамва пътника. Дълго земята е
кретала по земята. Досадни станаха земните
друмища, защото се повтарят от поколение на
поколение през цялото време.

 

Изтрий, Господи, всичките ми спомени, освен един. 

Един-единствен спомен не изтривай, но заздрави.

 

Не изтривай, но заздрави спомена за славата,
която имах, когато бях целият с Теб и у Теб
преди времето и неговите измами.


Когато и аз бях хармонично троичен в светото
единство, както си Ти от вечност във вечност.
Когато и моята душа беше сродена със светостта
и с живота.


Когато и моята душа беше девическа утроба,
и моят ум - моминска мъдрост, и моят
живот - духовна сила и святост.
Когато и аз бях целият светлина, и тъмнина
нямаше у мен.


Когато и аз бях блаженство и мир, и не познавах
мъките на неравновесието.
Когато и аз знаех Теб, както Ти знеш мен,
и не бях размесен с тъмнина.


Когато нямах граница, нито съседи, нито делене
на Аз и Ти.
Този спомен не изтривай, Родителю мой, но заздрави.
Макар той да ми открива пропастта, по която днес
кретам в унижение и нищожество.


Макар той да ме дели от приятелите и приятността.
И да руши всички прегради между Вчера, Днес
и Утре.


Макар той да ме изкарва от себе си и да ме прави
луд в очите на спътниците ми.


Истина, немило ми е всяко приятелство, освен
Твоето, и всеки спомен, освен спомена за Теб.
Милостиви Родителю, изтрий всичките ми
спомени, освен един.

-----------------------

Посред човешката врява и присмех се издига моята молитва към Тебе, Царю мой и Царство мое!
Молитвата е тамян, който непрестанно кади моята душа и я издига към Тебе, и прикланя Тебе към нея.
Наведи се, Царю мой, да Ти прошепна най-милата тайна, най-тайната молитва, най-молитвената просба.
Ти си предмет на всички мои молитви, на всяко мое желание. Нищо от Тебе не искам, наистина - само Тебе!

 

Какво да искам от Тебе, което не би ме отделило от Тебе?
Да бъда господар над няколко звезди? Или да господарувам с Тебе над всички звезди?
Да бъда първи между хората? Какъв срам ще е за мене, когато на Твоята трапеза Ти ме поставиш на последно място!
Да ме славят милиони човешки уста? Какъв ужас ще е за мене, когато всички тези уста се напълнят със земя!
Да се оградя с най-драгоценните вещи по целия свят? Какво унижение ще е за мене тези вещи да ме надживеят и да сияят, и тогава, когато земната тъма изпълни моите очи!


Да не ме разделяш от моите приятели? Ах, раздели ме, Господи, раздели ме преди всичко от моите приятели, защото те са най-дебелия зид между Тебе и мене!

 

Защо да се молим, говорят моите съседи, когато Бог не чува нашите молитви? А аз им казвам: вашата молитва не е молитва, а търговия. Вие не се молите на Бога да ви даде Бог, а дявол. Затова небесната Мъдрост не приема молитви от вашия език.

 

Защо да се молим, роптаят моите съседи, след като Бог отнапред знае какво ни е нужно? А аз със жалост отговарям: наистина, Бог знае, че от нищо не се нуждаете, освен единствено от Него. Пред вратите на вашата душа Той чака да влезе. С молитва се отваря вратата за влизането на величествен Цар. Не говорите ли един другиму на вратите си: моля, влезте?


Не търси Бог слава за Себе си, а за вас. Към Неговата слава всички светове не могат да добавят нищо, камо ли пък вие. Вашата молитва прославя вас, а не Бога.У Него е пълнота и милост. Всички добри думи, които в молитва упътите към Него, се връщат двойно на вас.

 

Светлостни Царю мой, и Боже мой, на Тебе единствено се моля и покланям.
Излей се във мене като буен поток върху жадна пустиня.
Само се Ти излей, животворна вода, лесно тогава ще расте трева по пясъка и бели агънца ще пасат от тревата.
Само се Ти излей в пресъхналата моя душа, Живот мой и Спасение мое. Амин!

 

 

Деца земни, думата любов е най-дългата молитва

Любовта ме прави Бог, а Тебе, Боже, човек. 
Където е един, там няма любов. 
Където са двама съединени, там любовта е само призрачна. 
Където са трима съединени, там е Любов. 
Твоето име е Любов, защото името Ти е Единство в Троица. 


Да си един, Ти не би бил нито любов, нито омраза. 
Да си двоица, Ти би бил изменчива любов и омраза. 
Но, Ти си Троица, затова си Любов и у Тебе няма тъма, нито изменчивост. 

Любовта не знае за времето и за простора. Тя е извън времето и извън простора. 
За нея един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден.
Когато съм споен с любов за Тебе, тогава не съществува небе и земя - съществува само Бог. 
Не съществува тогава нито аз нито ти - съществува само Бог. 


Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост. 
Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст. 
Без познанието любовта не е мъдрост, а лудост. 
Без светостта любовта не е мощ, а слабост. 
Когато се съединят страст, лудост и слабост, тогава настава ад, който дяволът нарича своя любов. 



Когато моята душа е пречиста девойка, и моето съзнание ясновидна мъдрост, и моят дух животворно съзнание, 
тогава и аз съм Любов, която се покрива с Твоята Любов. 
Чрез Любовта аз виждам Тебе като себе си, и Ти виждаш мене като Себе си.
Чрез Любовта аз не гледам себе си, но само Тебе. Чрез Любовта Ти не виждаш Себе си, но само мене.



Любовта се жертва, и не чувства жертвата като даване, а като получаване!
Деца земни: думата Любов е най-дългата молитва!


Съществува ли земна любов, ме питат съседи. Отговарям: толкова, колкото и земен Бог! 
Земната любов гори и изгаря. Небесната Любов гори и не изгаря! 
Земната любов, както всичко земно, е само сън и загатка на любовта. 
Колкото идолът прилича на Бога, толкова земната любов прилича на Любовта. 
Колкото димът прилича на пламъка, толкова вашата любов прилича на Божията любов.



Когато размените жълтица за грошове, вие не наричате грошовете жълтици, а грошове. 
Защо тогава Божествената любов, раздробена и смляна като пепел на времето и просторите, наричате любов, а не пепел? 



Господи, удостой ме с любовта, която Ти живееш и на която даваш живот!
Удостой ме с Твоята любов, Господи, и ще бъда свободен от всички закони!
Насели Твоята любов в мене, и Любовта ще ме засели в Тебе! Амин!

 

.................................

 

Майка щерка закопава, Господ откопава; по-добра майка е Господ от майката.
Баща син заравя, Господ изравя. По-добър баща е Господ от бащата.

 

Брат брата погребва, Господ - възкресява. По-добър
брат е Господ от брата.
Господ няма ни сълзи, ни усмивка за мъртвите.
Неговото сърце е изцяло за живите.

 

Светът плаче за своите в гробището, Господ с песен
вика своите и ги буди.
Възкреси, Господи, моя дух, за да възкръсне и
тялото ми. Настани се в моя дух и тялото ми ще
бъде Твой храм...



Всяко нещо ме плашеше, докато бях дете,
всяко нещо съжалявам, откак пораснах.
Всяко нещо ми изглеждаше по-силно от мен, докато
бях дете. Сега се усещам по-силен от всичко и
съжалявам всичко.

 

Защото се научих да стоя до Теб, Господи мой,
обкръжен от безсмъртни войски като борова
планина. И раста от Теб като бор от планината.
Всяко нещо вземах за учител, докато бях дете, и
вървях донейде с всяко. И се научих на немощ и
смърт и да викам към Теб.

 

Търсих най-якото нещо, за да се хвана за него и да
се спася от промени и колебания. И нито очите ми
видяха нещо, нито ушите ми чуха, нито нозете ми
нагазиха. Всичките си деца изкарва времето, за да
се бори с тях и на игра ги превива, кърши и скубе
из корен, смеейки се на страха и ужаса на
смъртника.

 

Хванах се за едно хубаво цвете и рекох: с хубостта си
то е по-силно от мен. Но щом дойде есента, цветето
умря пред очите ми и аз не можах да му помогна;
тръгнах си със сълзи от него и се хванах за едно
високо дърво.
Но като му дойде времето, дървото рухна из корен и
легна на земята като победена войска; тръгнах си
със сълзи от него и се хванах за камъка. Той е по-
як от мен, рекох си, в него поне съм сигурен.
Но като му дойде времето, камъкът се разтроши на
прах пред очите ми и вятърът го развея; и си
тръгнах със сълзи, и се хванах за звездите.
Звездите са по-силни от всичко, рекох си, за тях ще
се държа и няма да пропадна.

 

Но като прегърнах звездите и послушах тайния им
шепот, чух плач на смъртници; и си тръгнах със
сълзи, и се хванах за хората. Хората крачат право и
свободно, рекох си, в тях е силата, за тях ще се
държа, за да не падна.

 

Но като им дойде времето, видях и най-силните
между тях да се плъзват безпомощно по леда на
времето в безгласна пропаст и да ме оставят сам.
Огледах тогава цялата страшна вселена и рекох: ти
си по-силна от всичко, за теб ще се държа, не ми
давай да падна в безгласна пропаст. И получих
отговор: привечер и аз потъвам в безгласна пропаст,
утре ще бъде друга вселена вместо мен. Напразно се
обвързваш с мен, с немощния си спътник.

 

Пак се обърнах към хората, най-мъдрите хорски
синове, и ги попитах за съвет. Но те се забавиха,
давайки ми отговор, докато смъртта не махна с
ръка и не внесе тишина сред препирвачите.
Пак се обърнах към хората, най-веселите хорски
синове, и ги попитах за мнението им. Какво мнение
могат да имат тия, дето мислят с търбуха си! Те ме
взеха на шега и на подбив, докато смъртта не
вдигна пръчката си и не превърна езиците им в
плесен.

 

Пак се обърнах към хората, към тия, що са ме
родили на тоя свят, и ги попитах. Набръчканите им
лица посивяха, очите им се насълзиха и те
простенаха: в незнание сме се родили, в незнание те
родихме и теб, и незнанието си разделихме с теб.
Пак се обърнах към хората, към моите приятели, и
им рекох: приятели мои, какво мислите вие? А те
мълчаха дълго, докато не повдигнаха свенливо очи
и не проговориха: абе ние отдавна искахме да те
попитаме какво мислиш ти.

 

И като почуках на последната врата, за да питам,
вратата се отвори и видях да изнасят мъртвец.
Като нямаше вече врати да чукам, не останаха и
сълзи и студен страх заби нокти в костите ми.
Още една сълза се намери и се търкулна на дъното
на душата ми. И гледай, някаква непозната врата, в
която удари последната сълза, се отвори и Ти се
появи, Царю мой и Отче мой, обкръжен с без-
смъртни войски като борова планина в неугасим
пламък.

 

И светлината заигра като многогласна арфа, и чух
да говори: Аз съм този, Когото търсиш. Дръж се за
Мене. Името Ми е: Аз съм.

Твоето идване, Сило моя, донася сила на всяко нещо....

 

............................................

 

Благословенни неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

 

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.

 

Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.

 

Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.

 

Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.

 

Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.

 

Те са ме заплювали, когато съм се гордеел 
със себе си.

 

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

 

Когато съм се правел на мъдър,

Те са ме наричали луд.

 

Когато съм се правел на силен,

Те са ми се смеели като на слабак.

 

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.

 

Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.

 

Когато съм мислел мирно да спя,

Те саме будили от сън.

 

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.

 

Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.

 

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

 

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене- 

 

За да е безповратно бягството ми към Теб;

 

За да се скъсат като паяжина всичките ми

Надежди върху хората;

 

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

 

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;

 

За да събера всичките си съкровища на небето;

 

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.

 

Неприятелите са ме научили д знам- 
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.

 

Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели. 

 

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.

 

Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.

 

Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.

 

Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.

 

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

 -----------------------------

Дълги са притчите, предълги, кратка е поуката - една дума. 
Притчите се преливат в притчи както гладкото лице на моето езеро от боя в боя. 
Има ли край преливането на вода под слънцето? Има ли край преливането от притчи в притчи?

 

Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката - една дума. 
Ти Си тази дума, словесни Боже, Ти Си поуката на всички притчи. 
Една е същината на всички неща, една е поуката на всички притчи. 

 

Нещата са гатанки на небето. Ти Си отговорът на всички гатанки. Притчите са Твоето надълго и нашироко; Ти Си краткото на всички притчи. Зрънце Си злато на бряг от камък. Кажа ли Твоето име, всичко съм казал, и повече от това.
Любов моя, помилуй ме! Сило и Истино моя, помилуй ме!

 ...............................

 

Покайте се за пътищата си, жители на земята.
Гледайте, окото на Стопанина на света бди дълбоко
във вас. Не вярвайте на измамните си очи; пуснете
Окото да ви осветли пътя. Вашите очи са перде на
Божието Око.


Покаянието е признание за погрешен път.
Покаянието отваря нов път. Покайникът поглежда
за два пътя: този, по който върви, и този, по който
трябва да върви.


По-добри от тия, които се каят, са тия, които
тръгват по другия път. Казвам ви: два куража са
нужни на покайника - един, за да заплаче за
стария си път, и друг, за да се зарадва на новия.
Каква полза да се каете и пак да тъпчете по стария
си път? Как наричате човек, който се дави и вика за
помощ, а като му посочите спасителното въже, не се
хваща за него? Тъй ви наричам и аз.


Покайте се за копнежа по този свят и по всичко,
което е в този свят. Защото този свят е гробище на
прадедите ви, което стои зинало и ви чака. Скоро и
вие ще станете прадеди и ще искате да чуете
думата покаяние, но няма да я чуете.


Както вятърът духа и отнася мъглата от слънцето,
тъй и смъртта ще ви отнесе от Божието лице.
Покаянието подмладява сърцето и удължава века:
Сълзите на покайника умиват чернилката от очите
и им дават детинско сияние. Окото на моето езеро е
бистро като кошута, винаги влажно и лъчисто
като елмаз. Истина, влагата в очите пресушава
гнева в сърцето.


Душата на покайника е като нов месец. Пълният
месец трябва да опада, новият месец трябва да
расте.


Покайникът чисти нивата на своята душа от бурени
и семето на доброто започва да расте.
Истина, не този е покайник, който се измъчва за
едно сторено зло, а този, който се измъчва за
всички злини, които е способен да стори. Мъдрият
стопанин сече не само тоя трън, който го е убол, но
и всеки трън на нивата, който чака да го убоде.
Господи мой, побързай и покажи нов път на
покайника, щом презре стария си път.


Майко Небесна, Невесто на Всесветия Дух, склони се
към сърцето ни, когато се каем. Отвори извор на
сълзи в нас, за да се умием от тежката тиня, която ни
затлачва очите.


Душе Всесвети, духни и разсей нечистия задух от
душата на покайника, който го е душил и докарал
до покаяние.


Молим Ти се и Ти се покланяме, Животворни
и Мощни Душе!
 

 



Охридското езеро
1921-1922г.


Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003г.

 

 

 ------------------------

 

 

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”.

Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия. 

След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. 

През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.

През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година. 

На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович

Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич.

На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.

Pravoslavieto.com

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Езерни молитви*

Езерни молитви*

Възкресител е моят Господ. Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от...
Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...
Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

2 коментар/a

аз на 08.09.2009 в 20:21
Благодаря за този текст на епископ Николай Велимирович, защото ме оставиха в истина и ми дадоха утеха.
Rini на 26.10.2015 в 04:12
Stands back from the keyboard in amnztmeae! Thanks!

Напиши коментар