Съзнаваме, че проблемът с признаването на автокефалията на Македонската православна църква не е никак лесен за разрешаване, иначе нейната йерархия не би се намирала в изолация вече петдесет години. Но едновременно с това сме наясно, че Българската патриаршия има всички основания – и исторически и канонически – да поеме тежкия кръст и да помогне на нашите кръвни и духовни братя в Република Македония, за да може тяхната църква да получи своето пълноправно място в семейството на православните църкви. От древни времена християните са се уповавали, че Бог никога не ни натоварва да носим кръст, чиято тежест би била непосилна за нас. Очевидно това, което се случва, е Божий промисъл и доказателство, че Българската патриаршия има потенциала и достойнството първа да признае каноничната самостоятелност на Македонската архиепископия и да я въведе в общото православно семейство.
Като хора, които отдавна следим развитието на проблема с македонската църковна независимост, сме наясно също така, че Българската патриаршия има своите основания категорично да подчертае историческата истина за произхода на възобновената като Македонска православна църква – Охридска архиепископия, както и за нейното екзархийско наследство. Без подвига на нашите предци, включително от Вардарска и Беломорска Македония, които постигнаха църковна независимост за преобладаващата част от православните българи на Балканите през ХIХ в., днес не биха съществували нито Българската патриаршия, нито Македонската архиепископия, която се явява наследник на македонските епархии на Българската екзархия.
Уместно е да припомним общоизвестния факт, че Охридската архиепископия е създадена през 1018 година от император Василий II Българоубиец на мястото на унищожената от него Българска патриаршия, а титлата на нейния глава е била „Архиепископ на Охрид и на цяла България“.
Имайте небесната помощ на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на светия благоверен цар Борис-Михаил Покръстител!