СМРАЗЯВАЩО ВЛИЯНИЕ
Световната асоциация на писателите (ПЕН*) отдавна е против наблюдението от страна на Агенцията, тъй като смята, че то сериозно вреди на креативността и свободата на словото. За да даде стабилни аргументи, които да защитят това твърдение, ПЕН се свърза с над 520 американски писатели, за да получи информация как влияе на творчеството им фактът, че съществуват мащабни и много усъвършенствани програми за наблюдение.
Резултатите от изследването потвърждават мнението на ПЕН. Писателите са изключително притеснени от контрола и наблюдението на правителството и в резултат на това прибягват до автоцензура. Над свободата на словото и лесния достъп до информация е надвиснала сериозна опасност. Над 85% от писателите, които са участвали в проучването на ПЕН, са разтревожени от наблюдението на правителството над американските граждани, а 73% от творците никога не са чувствали така застрашени личните си права и свободата на словото както днес.
Освен че автоцензурират своите произведения, писателите внимават и какво пишат и разучават през интернет, защото някои от проблемите, по които пишат, могат да им докарат беди. Теми като американската армия, Близкия изток и Северна Африка, правителствените мерки срещу наркотиците, порнографията, движението „Окупирай Уолстрийт”, критики срещу американското правителство се избягват или цензурират. Страхът от постоянното наблюдение и неведението за какво ще използва правителството събраната информация са подтикнали писателите сами да ограничат свободата на изразяване на позициите си – така свободният поток на информацията намалява значително. Резултатите от проучването на ПЕН са удивителни и притеснителни:
∙ 28% от писателите са намалили или избягват социални дейности в интернет и още 12% сериозно обмислят да го направят.
∙ 24% нарочно са избягвали да говорят на определени теми по телефона или в имейлите си и още 9% сериозно обмислят да предприемат същите мерки,
∙ 16% избягват да пишат по определени въпроси, а още 11% обмислят дали да не направят същото,
∙ 16% не търсят информация в интернет по дадени теми, нито влизат в сайтове, които биха могли да бъдат сметнати за подозрителни, и още 12% сериозно обмислят да го направят,
∙ 13% се опитват да прикрият следите, които оставят в интернет, и още 11% сериозно обмислят да го направят,
∙ 3% са отказвали да се видят лично или да общуват по електронен път с лица, които може би биха били сметнати за заплаха за националната сигурност от правителството, и още 4% сериозно обмислят да го направят.
Освен тези факти изследването на ПЕН илюстрира щетите, нанесени на свободата на пресата.
30% от анкетираните журналисти обясняват, че са взели специални мерки да прикрият анонимността на своите източници. Наблюдението на Агенцията за сигурност ще намали възможността на пресата да описва и анализира важните събития на деня. Журналистите се плашат да се свържат с нужните източници, за да не бъдат открити и да пострадат. Оттук следва, че и самите източници на информация ще живеят в страх и може никога да не проговорят.
Представяме ви целия доклад от проучването на ПЕН в оригинал –
http://www.pen.org/sites/default/files/Chilling%20Effects_PEN%20American.pdf
* PEN - Названието на световната организация ПЕН е абревиатура от английските думи poets (поети), essayists (есеисти) и novelists (романисти), които образуват думата PEN (писалка). Днес тя обединява писатели и от други жанрове, журналисти и историци.
МАСОВОТО НАБЛЮДЕНИЕ Е ЦЕНЗУРИРАНЕ
Едуард Олби, Дон Делило, Джон Грийн, Рейчъл Къшнър и още двадесет и пет водещи американски писатели се присъединиха към американския клон на ПЕН и написаха писмо до Сената, като изискаха реформа в администрацията на Агенцията за национална сигурност с аргумента, че масовото наблюдение е своеобразен вид цензуриране.
Уважаеми мажоритарен лидер Рийд,
републикански лидер Маконъл,
председатели Лейхи и Файнщайн,
Като писатели и хора на изкуството, ние се присъединяваме към американския център на ПЕН и ви призоваваме да прекратите масовите наблюдения и подслушвания. Осъзнаваме нуждата от стабилна сигурност на национално ниво и ни е ясно, че ако уважите исканията ни, това ще бъде един наистина труден компромис. Въпреки това безразборното подслушване и наблюдение на случаен принцип е сериозно нарушение на най-лелеяните ни демократични идеали, то заплашва конституционното ни право на свободно изразяване на мнение и на лично пространство. „Уошингтън Поуст” наскоро публикува, че девет от десет лица, чиито разговори са прихванати, не са реални цели за разследване, от което следва, че наблюденията и подслушванията се извършват на хаотичен принцип и е нужна реформа.
Мина повече от година, откакто хората научиха за масовите наблюдения и подслушвания от страна на Агенцията за национална сигурност. Трябва незабавно да бъде прокарана реформа, която да възстанови баланса между държавната протекция и индивидуалната човешка свобода.
Масовото наблюдение нахлува в личните ни мисли и живот, замразява словата ни и разпространява страх и недоверие в цялото общество. Масовото подслушване и наблюдение е своеобразен вид цензура. Изследване на ПЕН, проведено през октомври 2013 година, в което са участвали главно писатели, показва, че всеки един на шест прибягва до автоцензура – избягва да коментира или да пише по определени теми, тъй като се притеснява от контрола на Агенцията за сигурност. Както повече от петстотин писатели заявиха в писмо, публикувано в „Гардиън” през декември 2013 година, „В мислите, както и в личната си среда, всички хора имат правото на неприкосновеност”. Писателите и всички граждани се нуждаем от уединение и интимност, за да проучваме противоречиви идеи и да комуникираме с хора от целия свят с различни възприятия за света, които биха ни научили на нови неща и разширили мирогледа ни.
Масовите наблюдения на Агенцията за национална сигурност са изключителна заплаха утвърденият образ на САЩ като защитник на свободното слово и воля да изчезне. Конгресът трябва да действа незабавно, за да защити правото ни да говорим, мислим, пишем и творим свободно, и най-вече насаме със себе си.
Ако тази година Конгресът не успее да прокара нужната реформа, която да прекрати масовите наблюдения, това ще спомогне програмите за подслушване, следене и наблюдение да се утвърдят в ежедневието ни и ще застраши свободното общество, което ние всички обичаме. Апелираме Конгресът да започне реформаторския процес по премахването на тези програми, използвайки „Акта за свобода в САЩ” или друг правен инструмент, който би постигнал долуописаните четири точки:
Да бъде прекратено събирането на случаен принцип на информация за комуникацията на хората.
Да бъде назначен независим адвокат, който да защитава гражданските права на хората пред Съда на външното и вътрешно разузнаване на САЩ.
Да бъде спряна мрежата за подслушване и записване на международни разговори и да бъдат уважавани правата на чужденците в САЩ.
Да бъде подсилена прозрачността – частните компании да могат да оповестяват кога са получили държавни поръчки.
Има още много да се прави, но удовлетворяването на тези четири искания ще бъде достатъчно, за да покаже, че Конгресът вижда нуждата от реформа и е готов да спре масовите наблюдения. Умоляваме Конгреса да предприеме нужните мерки за запазване правото на лично пространство и свобода на словото.
С уважение:
Питър Годуин, президент на американския клон на ПЕН,
Едуард Олби,
Антъни Апия,
Джон Ашбъри,
Пол Остър,
Роз Част,
Е. Л. Доктороу,
Дон Делило,
Ариел Дорфман,
Дейв Егърс,
Ники Джовани,
Джон Грийн,
Даниъл Хандлър (с псевдоним Лемъни Сникет),
Джефри Юдженидис,
Сири Хуствет,
Джон Ървинг,
Ха Джин,
Тони Къшнър,
Рейчъл Къшнър,
Джонатан Литъм,
Джон Литгоу,
Франсин Проуз,
Дъглас Рушкоф,
Джордж Сондърс,
Уолъс Шоун,
Гари Щейнгарт,
Андрю Соломон,
Елиът Уайнбъргър.
Източник: http://www.pen.org/advocacy/mass-surveillance-censorship#main-content
Превод: Филип Каменов