"Политико": Ще успее ли Европа да се откъсне от хватката на Palantir?

Когато миналият месец ръководителите на службите за сигурност на Франция и Германия обявиха планове за изграждане на "европейски суверенен цифров гръбнак", експертите от технологичния сектор и отбранителната индустрия от двете страни на Атлантика разбраха какво всъщност означава това: сбогом на Palantir. Това пишат Антоанета Руси, Емил Марзолф и Анук Шлунг в свой коментар за "Политико".

В цяла Европа се търсят алтернативи на базираната в САЩ компания за анализ на данни, за която все повече държавни служители смятат, че е навлязла твърде дълбоко в някои от най-чувствителните сфери на управлението - от дейността на местната полиция и глобалното разузнаване до националната отбрана и системите на здравеопазването.

И все пак, именно ключовата роля на Palantir в ежедневните работни процеси и нейният практически ненадминат опит в работата с данни ще направят изключително трудно за Европа да се откаже от услугите ѝ в името на постигането на по-голям цифров суверенитет.

"Нека бъдем честни - продуктът на Palantir е много добър и създава зависимост, той е до голяма степен като захарта в Coca-Cola. Palantir може да обработва огромни масиви от данни с изключителна прецизност, а благодарение на натрупания опит компанията е имала време да усъвършенства алгоритмите си в работата с множество клиенти и да ги адаптира към най-различни сценарии на употреба", коментира Филип Латомб, защитник на идеята за дигитален суверенитет във Франция.

Въпреки това, стремежът за освобождаване от зависимостта към Palantir обхваща целия континент - от Мадрид, където правителството на Педро Санчес разпореди на държавните компании да не допускат Palantir до бъдещи обществени поръчки, до Франция, чиито служби за вътрешна сигурност (DGSI) предпочетоха френската фирма ChapsVision пред Palantir. Във Великобритания следващото изпитание може да настъпи през февруари 2027 г., когато новото лейбъристко правителство начело с Анди Бърнам ще трябва да реши дали да прекрати договора на Palantir на стойност 330 милиона паунда за изграждане на "Федерализираната платформа за данни" (Federated Data Platform) към Националната здравна служба (NHS).

Решението на френските и германските разузнавателни служби от миналия месец да изберат ChapsVision се оказа двоен удар за ръководството на Palantir. Изпълнителният директор Алекс Карп не хареса внезапния отказ от продуктите на компанията му, като заяви, че не се притеснява от европейските конкуренти.

"Имаме модел за това кое не работи. Нарича се Европа", отбеляза той иронично миналата седмица пред Fox Business.

Оливие Деленбах, изпълнителен директор на ChapsVision, заяви пред "Политико", че компанията му се е възползвала от "инстинктивно отхвърляне на Palantir" в Европа, както обясни той.

Но подчерта, че не иска ChapsVision да се възприема единствено като алтернатива, противопоставена на Palantir. Според него дигиталният суверенитет ще си остане празна фраза, ако правителствата не го превърнат в индустриална политика.

"Нуждаем се от повече обществени поръчки", изтъкна Деленбах.

Белгия, Германия, Люксембург, Румъния, Нидерландия и Канада вече са проявили интерес към системата с изкуствен интелект Artemis, използвана от френската армия, по думите на Патрик Моро - един от създателите на системата, разработена от френската компания за аерокосмически технологии и отбрана Thales.

"Всички те искат да имат възможност да изберат суверенно решение, съвместимо със стандартите на НАТО. За разлика от "черната кутия" на Palantir", коментира още Моро.

Засега обаче дори представителите на властите, които търсят суверенни алтернативи, признават, че европейският пазар в този сектор остава фрагментиран, а европейските компании все още не могат да се мерят с мащаба и опита на Palantir.

Адмирал Пиер Вандие, върховен съюзнически командващ на НАТО по въпросите на трансформацията, наскоро заяви пред "Политико", че Алиансът не разполага с надеждна алтернатива на технологията с изкуствен интелект на Palantir за бойни действия.

Друг представител на НАТО, пожелал анонимност, за да говори открито, отбеляза, че системата на Palantir притежава несравними възможности за анализ на огромни масиви от сателитни изображения, като помага за идентифицирането на цел, препоръчва подходящото оръжие за поразяването ѝ, изчислява необходимия боезапас и автоматично подава заявка за попълване на наличностите.

"Доколкото ми е известно, към днешна дата Palantir няма реален конкурент", според Вандие.

Свобода или демокрация?

Основана съвместно от Карп и милиардера и инвеститор Питър Тийл, компанията Palantir изгради репутацията си в рамките на апарата за национална сигурност на САЩ. Днес пазарната капитализация на компанията възлиза на 330 милиарда долара.

Тийл е един от най-изявените поддръжници на президента на САЩ Доналд Тръмп в Силициевата долина, а същевременно работата на компанията с Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE) и с израелската армия е обект на критики от страна на "Амнести интернешънъл" и други организации заради предполагаеми нарушения на човешките права. Безпокойството относно водената от идеология бизнес дейност на Palantir се засили и от скорошните разкрития за тайното общество на Тийл - "Dialog" (клуб за обмен на идеи за световния елит, достъпен само с покани), както и от манифеста на Карп, в който се твърди, че Palantir е най-голямата надежда на демократичния Запад да запази преднината си пред авторитарните съперници.

"Питър Тийл обяснява, че защитата на свободата невинаги изисква демокрация. "Той очевидно използва технически средства в услуга на своя политически проект, а тук говорим за технофашисти", заяви пред "Политико" френският депутат Орелиен Сентул, автор на доклад относно зависимостта от чуждестранни военни технологии.

Говорител на Palantir, пожелал анонимност, отхвърли тези обвинения като "абсурдни", като отбеляза, че подобни характеристики по адрес на компанията наскоро са били отправяни и от руското външно министерство.

"Знаем на чия страна сме и кого подкрепяме", заяви говорителят, визирайки текущите усилия за подпомагане на украинската армия.

"Още от самото ни създаване защитата на личните данни и гражданските свободи е в основата на начина, по който работим както с институции от публичния, така и от частния сектор. Западните политици трябва сериозно да се замислят кой е истинският враг и да не позволяват на Кремъл да ги използва като марионетки", категоричен е той.

Много от европейските критици на компанията смятат, че въпросът с Palantir е свързан по-скоро с технологичния суверенитет, отколкото с политическата идеология. Отстраняването на компанията от някои от най-чувствителните звена на европейските структури за сигурност би послужило като модел за постигане на по-голяма технологична независимост.

От друга страна, ако европейските правителства не успеят да се освободят от зависимостта си към компания, предоставяща софтуерни решения, това ще покаже колко нереалистични са надеждите за намаляване на зависимостта от американските технологични гиганти, осигуряващи облачна инфраструктура и хардуер.

Според разследващото издание Follow the Money обаче е налице и неудобната реалност, че докато политическите лидери призовават за скъсване на връзките с Palantir, най-големите европейски банки и дружества за управление на активи драстично са увеличили инвестициите си в американската компания през последната година, докато тя се позиционира така, че да спечели от "златната треска" в сферата на изкуствения интелект.

От инструмент за справяне с кризи към критична инфраструктура

Европейското присъствие на Palantir е изградено много преди настоящия бум на изкуствения интелект. Характерна черта на растежа на компанията е, че тя винаги се е възползвала от кризисни ситуации, за да демонстрира стойността си пред правителства, изпитващи спешна нужда от помощ.

Във Франция например Palantir навлиза на пазара след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г., когато службите за сигурност трескаво се опитват да реагират на бурното обществено недоволство заради това, че са допуснали подобна трагедия. През 2016 г. националната служба за вътрешно разузнаване подписва договор с гиганта в областта на анализа на данни.

Подобен сценарий се разиграва и в Германия, където първото мащабно внедряване на софтуера на Palantir е във Франкфурт (в провинция Хесен). Там полицията закупува системата Gotham през 2017 г. и я въвежда в експлоатация под името hessenDATA. Тя се оказва ключов инструмент, позволяващ на служителите на реда да превръщат огромни масиви от разнородна информация в конкретни следи, подпомагащи разкриването на престъпления.

Германия остава силно разделена по въпроса дали да използва софтуера на Palantir. На национално ниво министърът на вътрешните работи Александър Добринт настоява за разширяване на употребата на продуктите на компанията и инициира законодателни промени, които биха могли да проправят пътя към по-широкото им използване на федерално равнище. Тази инициатива обаче среща съпротива както от страна на коалиционните партньори - Социалдемократическата партия, - така и от високопоставени представители на службите за сигурност.

Същият модел - преход от кризисна ситуация към сключване на договор - се наблюдава и във Великобритания по време на пандемията от COVID-19. Сътрудничеството на Palantir с Националната здравна служба (NHS) започва, след като компанията получава символично заплащане от 1 паунд, за да съдейства за обединяването на данни по време на кризата - информация, предоставена от Луис Мозли, ръководител на Palantir за Обединеното кралство.

Европол - полицейската агенция на ЕС - използва платформата Gotham на Palantir в периода 2016-2021 г., преди в крайна сметка да се откаже от нея. Според служител на Европол, пожелал анонимност, за да коментира въпроса свободно, проблемът с Palantir е по-скоро от практическо, отколкото от идеологическо естество. Вярно е, че платформата е скъпа, поражда опасения относно суверенитета и прави клиентите зависими от Palantir за актуализации, отбелязва служителят. Но по-фундаменталният въпрос е дали всяка агенция се нуждае от пълния набор от възможности на системата на Palantir.

"Palantir е наистина добра, когато разполагате с огромни масиви от данни и искате да свържете всичко помежду им. Но при нас случаят не е такъв. В много ситуации алтернативните решения са напълно достатъчни. Не съм сигурен, че ефективността ни би се повишила значително, ако я използвахме", коментира той.

Част от стратегията на Palantir в Европа включва наемането на бивши служители от институциите, които компанията се стреми да привлече като клиенти. Според публикация на OpenDemocracy компанията е наела четирима бивши служители на Министерството на отбраната на Обединеното кралство, преди да спечели договор с ведомството на стойност 240 милиона паунда.

Стремежът към разширяване на влиянието

Освен това Palantir вече търси нови възможности за бизнес в сферата на отбраната на континента.

На 1 юли системата Maven Smart System на Palantir - използвана първоначално от Пентагона - влезе в пълна експлоатация в НАТО, което означава, че е получила разрешение за работа в класифицираната мрежа на Алианса. Според изявление на НАТО платформата свързва системите за командване и управление в рамките на Алианса.

"Смятам, че това е изключително важен етап за европейската отбрана", заяви Луис Моузли, ръководител на Palantir за Обединеното кралство.

Но присъствието на Palantir в Европа не се ограничава само до държавните институции или военните бази. Компанията работи и с някои от най-значимите индустриални предприятия на континента. Airbus сключи договор с Palantir през 2015 г., превръщайки платформата Foundry в гръбнака на своята система за управление на авиационни данни. Автомобилният производител BMW, енергийната компания British Petroleum и медийната група Axel Springer - компанията майка на "Политико" - също използват Foundry, за да повишат ефективността на дейността си.

Търсене на алтернативи

Дори Европа да успее да отслаби хватката на Palantir, моделът на компанията, изграден върху най-съвременните големи езикови модели с изкуствен интелект (ИИ), изглежда става все по-силен. На 30 юни Amazon Web Services обяви, че ще инвестира 1 милиард долара в ново звено за "инженеринг на терен" (Forward Deployed Engineering), което ще разполага екипи от инженери в централите на клиентите, за да изграждат ИИ системи съвместно с тях.

Няколко дни по-късно Microsoft обяви инициатива на стойност 2,5 милиарда долара за изпращане на 6000 инженери и отраслови специалисти в клиентски организации. И двете инициативи повтарят новаторския модел на Palantir - не просто да се продава софтуер, а инженери да се внедряват в работните процеси на купувача.

Както качествата на продуктите, така и чувствителните сфери на тяхното приложение превръщат Palantir в идеален пример за изпитание на европейския технологичен суверенитет. Ако правителствата и компаниите успеят да заменят софтуерния слой, който помага за превръщането на данните в решения, те биха могли да си осигурят модел за възвръщане на част от дигиталния си суверенитет. Ако не успеят, отказът от следващото поколение ИИ инструменти на американските технологични гиганти може да се окаже още по-труден.

"Европейските публични институции не могат да си позволят да станат зависими от софтуер, създаден от тесен кръг американски технологични милиардери с неясни политически възгледи. Това би било равносилно на прехвърляне на части от демократичната държава към частна разузнавателна служба, която не се отчита нито пред избирателите, нито пред парламента", коментира германският евродепутат от Зелените Хана Нойман, която е член на Комисията по отбрана към Европейския парламент.

Източник: news.bg