- Г-н Ваклин, как се стигна до случая в “Младост”?
- Неприятно е, но това се разиграва вече 2 години. Явно не му се обърна внимание навреме и то се изроди.
- Знам, че има писмо от главния архитект, от който сте поискали съдействие, изслушан сте от комисията по архитектура към СОС, подал сте жалба до съда.
- Да, пускал съм жалби в Административния съд, до главния архитект на София и чрез него до общинския съвет. Хората реагираха много адекватно. Повикаха г-жа Иванчева, зададоха ѝ въпрос, но тя, общо взето, им каза да си гледат работата.
Интелектуалното ниво на госпожата е такова, че трудно се разговаря с нея
- Тя от колко време ви бави проекта?
- От юни 2017 г.
- А как се стигна до искането на подкупа?
- След жалбите навсякъде. То е трудно и да се комуникира лично с нея.
- През други хора, така ли?
- Да.
- Доколкото разбрах, искате да строите в Камбаните?
- Да, проектът е за жилищна сграда.
- Как ще коментирате обвиненията, че нещата са скалъпени?
- Не са, за съжаление. За мое и общо съжаление, не са скалъпени. Случаят е много банален и много грозен. Има наистина поискани пари. Има спазарени пари, дадени и взети. Аз на вас мога ли да ви дам пари, ако вие не ги искате? Няма как да стане. За нейно нещастие всичко, което казаха от прокуратурата, е абсолютната истина. Няма политически мотив, а граждански.
Няма намесени нито политически лица. Няма специален заговор срещу Иванчева. Надявах се, че, когато пуснем жалба до съда, нещата ще се разрешат човешки. Тоест, тя ще види, че има държава, и трябва да спази закона. Но усещането за недосегаемост я накара да продължи. И понеже законът е такъв - администрацията не носи отговорност за грешките и злонамерените си действия, тя се смята за недосегаема. Ако тя носеше наказателна отговорност, че не спазва сроковете...
Изобщо, големият проблем на администрацията в България е, че живее с идеята, че прави услуга на гражданите, за да си свърши работата. Отивате в общината и искате да си продадете колата. Служителката в отдела за местни данъци и такси смята, че ви прави услуга, като ви дава бележката. Отивате с каквато и да било молба до общината и всеки си мисли, че ви прави услуга, а истината е, че те са там, за да служат на гражданите. Но това разбиране за служба на гражданите е опорочено. И докато не се вземат радикални мерки...
Много съжалявам за това, че трябваше по този начин да се разрешат нещата и че станаха толкова публично, но трябва да се работи за промяна на манталитета на администрацията.
Администрацията трябва да се научи, че тя е в служба на гражданите. Не говоря за бизнеса, той е друго нещо, а на гражданите.
- Лесно ли взехте това решение - да потърсите службите?
- Не, не е лесно. И в момента не ми е лесно. Бомбардират ме вашите колеги. Дебнат офиса, колежките, които не знаят абсолютно нищо, ги тормозят.
- Притеснявате ли се, че случаят може да се отрази на бизнеса ви?
- Вярвам в институциите в България. Ако не вярвах, нямаше да работя в тази посока и нямаше да работя тук. Вярвам, че институциите защитават гражданите. Освен чисто имиджово, ако някой се опита да ми подрони авторитета, не виждам как по друг начин може да се отрази.
- Разбрах, че сте от доста години в бизнеса - 15-16.
- Да, даже и повече. Човек трябва да е готов да даде своя дял в обществения живот. Ако това е бил моят дял - окей, аз съм съгласен. Но е много лесно всички да говорят, че някой нещо трябва да направи. Ето - службите си свършиха прекрасно работата. Много професионално. Запазиха всичко в тайна. КПКОНПИ подготвиха много добре операцията, хората се справиха професионално. И всички казват: “Направете нещо”. Ето, те направиха нещо с моя помощ и смятам, че е редно хората да го оценят, защото това е начинът.
Съжалявам наистина, че това се случи с човек, който твърдеше, че излиза от народа, че защитава зелен “Младост”. Само че зелен да не е само зеленият цвят на американската валута, да не са само 20 човека, крещящи глупости по улиците, а да видим, че в този квартал нещата се случват - да видим, че детските градини и училищата са оборудвани, инфраструктурата цъфти, има ред, защото работа на районния кмет е да въведе ред, а не да нарушава закона.
- Как се почувствахте, когато чухте сумата, която трябва да дадете?
- Честно да ви кажа, точно тогава се замислих дали да се обърна към органите, или просто да си тръгна. Но реших, че е по-добре да се обърна към органите.
Сумата е огромна. Непосилна. Непосилна сума за която и да е фирма в бранша.
- А и вие не сте голяма компания, нали така?
- Не.
- Доколкото разбрах, сте купили самия парцел за 1 млн. евро.
- Неособено интелигентните хора явно не оценяват цената на парите и г-жа Иванчева не е оценила, че рушвет от 500 000 евро или от 250 000 евро е нещо смехотворно за това тя да си свърши задълженията по закон, да си свърши работата. Това не е заповед. Става дума някой от техническата служба на района да изпрати писмо до нас. Не говорим за разрешителен режим. Най-вероятно повечето районни кметове не знаят как става тази процедура, защото те не се занимават с нея, а тя се прави от служител на ниско ниво, който разпраща тези писма, без да занимава кмета с глупости.
Вярвам, че специализираната прокуратурата и КПКОНПИ ще си свършат работата докрай. Мисля, че това е един добър знак към администрацията не само в София, но и в цялата страна, за да знае, че не може безкрай да злоупотребява с доверието на хората, защото смятам, че това не е изолиран случай. Надявам се поне да се стреснат.
По повод зрелищността на акцията, за която се говори, не искам да влизам в детайли, но госпожа кметът си избра мястото, времето и службите нямат вина, че беше неподходящото време, неподходящото място, където толкова много хора присъстваха посред бял ден в час пик. А това, че са я държали толкова време там, са чисто процедурни неща. Ако те не ги спазят, утре ще ги обвинят, че нещо друго се е случило и не са си подготвили доказателствата, както трябва.
Никой не е имал желание да я омаскарява от морална гледна точка. Най-малкото пък аз. Говорим само за спирането на една порочна практика.
Не ме интересува какво ще се случи оттук нататък с нея. Интересува ме администрацията на всички нива да разбере, че подобни практики са недопустими.
- А проектът ви?
- Не. Този проект го бях отложил за след местните избори, тъй като вече го бях прежалил. Бях поставен в безизходица. Нямах избор, освен да се откажа, докато тя е кмет, докато тя не си поиска. Надявам се хората, назначени и избрани да ръководят държавата, да не стоят там, за да изкарат пари.
Източник: "24 часа"