Снимка: АФП
- Какво мислите за кризата между САЩ и Иран? Може ли да се стигне до война?
- Това все още не е криза, но ескалация не е изключена. Дали администрацията на Тръмп ще продължи отношенията между двете страни след Рейгън? Обикновено или администрациите се опитват да постигнат отваряне, после се оказват толкова разочаровани, че удрят Иран дипломатически, или правят обратното, “удрят” го в началото, после се отварят.
Всъщност Иран е много труден проблем, точно защото иранското революционно ръководство никога не е било особено заинтересовано от преговори със САЩ. Аятолах Хаменей си остава антиколониален лидер, който е дълбоко подозрителен към Америка и смята, че постигането на примирие би било предателство. Но дори и революционерите могат да действат прагматично, както направи Хомейни, подписвайки примирието с Ирак през 1988 г. или Рохани, който подписа ядреното споразумение през 2015 година.
Проблемът днес е, че сигналите, които изпраща американската администрация са много смесени, и за Иран е трудно да ги тълкува. По същия начин посланията, изпращани от Техеран, не са задължително добре разбрани във Вашингтон. Това е опасно, защото двете страни могат да се заблудят една за друга, тъй като няма пряка линия за комуникация между тях. При тези условия винаги е трудно да се излезе от един конфликт, особено ако стане насилствен. Американците имат военен план и този план има своя собствена логика. От своя страна, Иран също има план. Иранските лидери не скриха, че ако пламне конфликт, те ще го разширят, насочвайки се към арабските страни в Персийския залив.
- Като че ли нито една от двете страни не иска да върви към конфронтация, но всяка от тях изпитва другата, за да я дискредитира и междувременно да получи подкрепата на европейците…
- Американците не са особено притеснени да привлекат европейците. Иранците пробват този подход, но европейците изглеждат твърде разсеяни, за да защитят иранското ядрено споразумение. Вярно е, че е много трудно да се противопоставят на САЩ, когато те заплашват да забранят сделките с долари на европейските фирми. Тяхната икономичска мощ е непреодолима! Ако европейците трябва да избират между търговията с Иран и възможността да търгуват в долари, те ще изберат второто, защото това е въпрос на живот и смърт. САЩ бяха безпощадни в желанието си да използват това икономическо оръжие срещу своите съюзници, с мотива, че огъването на Иран е по-важно от всичко останало.
- Говорите за огъване на Иран. Но каква точно е целта на Тръмп? Да ги накара да се върнат на масата за преговори, като ги принуди да спрат операциите по дестабилизиране на региона?
- Проблемът е, че администрацията е разделена. Тя разруши традиционния процес на обсъждане и функциониране. Вече няма структура, базирана в Белия дом, способна да провежда последователна политика. От едната страна са държавният секретар, Майк Помпео, шефът на ЦРУ и секретарят по националната сигурност, Джон Болтън, които подкрепят политика на смяна на режима, а от другата страна е Министерството на отбраната, което се противопоставя. По средата стои президентът, който се колебае, казва, че е нужна сделка, после казва, че Иран е опасен и трябва да бъде поставен в мат.
За да разберем неговата позиция, трябва да имаме предвид стратегията му на строителен предприемач в Ню Йорк. Влизате в една стая, хвърляйки водовъртеж от обиди и заплаха към противника си, за да го разклатите, и едва след това, когато той е засегнат, му предлагате сделка. Той направи това със Северна Корея, а днес с Иран. Но това не работи наистина. Тъй като не иска война, Тръмп иска да изглежда силен, но без да поема риск. Той впрочем вече има една война с нелегалните мигранти по южната граница, която мобилизира неговия електорат. Той няма нужда от друга война!
Така че имаме политика на максимален натиск, с изпращането на бомбардировачи В-52 и войнствена реторика, стигайки дотам да заговори за изпращането на 120 хил. души, ако Иран се сдобие с ядрено оръжие. Когато си иранец, това може да изглежда много заплашително. Видяхме как отговарят иранците. Те нападнаха петролоносач, свалиха дрон…
Политиката на натиск на Тръмп ми напомня политиката на максимален натиск, използвана от администрацията на Клинтън през 90-те години. В отговор иранците удариха Ал Хобар в Саудитска Арабия през 1996 година. Впоследствие не се стигна до война между САЩ и Иран, защото реформаторът Хатами избегна конфликта. Но какво би могло да стане днес? Историята никога не се повтаря по един и същ начин.
Заплашителната американска поза помага на режима да контролира политиката и обществото, защото поставя страната в опасност. Виждали сме това в миналото. Колкото повече поставяш под натиск един режим, толкова повече го засилваш. Нека ви кажа, че аз мразя Тръмп. За мен той е бедствие. Но ако иранското правителство ми каже: “Ще ви освободим от Тръмп”, бих удушил всеки иранец с голи ръце. Идеята, че американският натиск ще роди ирански бунт е невероятна.
- Как биха могли да се нормализират отношенията между САЩ и Иран?
- Това е труден въпрос. Но най-близката аналогия несъмнено са нашите отношения със Съветския съюз в миналото. Подходът на САЩ спрямо СССР беше ограничаването, а после и контролът над въоръжението, което доведе до успокоение. Нямаше опит за смяна на режима. После изведнъж, по времето на Рейгън, група от политически мислители реши, че политиката на успокоение морално и политически е била неуспех, защото сме приели съветския контрол над Източна Европа, докато САЩ бяха много по-силни от СССР. Тази група си каза: “Защо постигаме това успокоение с един грохнал и нелегитимен режим?”.
Тръмп гледа на ядреното споразумение с Иран, както Рейгън гледаше на споразуменията за контрол над въоръженията със Съветския съюз. Неговият екип смята, че трябва да постъпим като Рейгън и да използваме нашата мощ, за да вземем превес. Но голямата разлика е, че в Иран няма Горбачов.
Превод от френски: Галя Дачкова