Откъс от книгатата на проф. Лъчезар Гроздински "За боговете и хората"

Автор:  проф. Лъчезар Гроздински

                            За боговете и хората / откъси от книгата /

Целта на тази книга е да анализираме един от най-важните човешки феномени – вярата в Бог и религията. Ще дискутираме има ли Бог или няма, и ако има – един ли е или са много; защо всяка цивилизация и етнос има свои богове и изчезват ли боговете на изчезващите цивилизации; дали бог е един с много лица, или има много богове, но с еднаква същност. Ще анализираме религиите, догмите, вярата, църквите и връзката им с хората, държавите и обществата. Ще изследваме ползите и вредите за хората, нанесени от боговете, религиите и църквите; ще проследим историята на боговете и връзката им  с историята на човешката цивилизация. Ще се опитаме да направим сравнителен анализ на различните богове, религии и църкви, техните прилики и разлики. 

За боговете и хората

Според вярващите, Бог е висше безсмъртно същество - създател на Вселената и хората, ръководещ, организиращ и направляващ човешкото общество, защитаващ и обичащ или наказващ, определящ съдбата на всяко човешко същество. Връзката между човека и бога е религията. Тя представлява система от вярвания, догми и закони, свързани с бога или боговете, в които вярваме. Проблемът с анализа на Бог идва от факта, че човечеството е вярвало и все още вярва в стотици, дори хиляди богове. За част от вярващите бог е един, за други боговете са трима (Брахма – Вишну – Шива, или Бог Отец, Бог Син – Христос, и Светият Дух) или повече, като, разбира се, има един върховен бог. Монотеизмът и политеизмът са обичайните форми на вяра в бог, но съществува и пантеизмът, при който вярата в един или повече богове е заместена с „всичко е бог“, той е навсякъде и във всичко – в нас, в Земята и в Космоса. Друга специфична форма на религиозна вяра са духовните морално-философски учения, възникнали и развили се в Индия и Китай. Това са будизмът, даоизмът и конфуцианството. Те са създадени от реални духовни учители – Буда, Лао Дзъ и Конфуций. Техните учения са се превърнали в религия, а личностите им се възприемат като богове.

При сравнителен анализ на боговете на човечеството се установява следното - за изследвания период от около 5 хиляди години човешките цивилизации са вярвали в десетки хиляди богове. Например в пантеона на месопотамската и египетската цивилизация са влизали по 700 божества, индийците са вярвали в 330 божества, гърците в 80, арабите преди Мохамед – в 360, а римляните, преди налагането на християнството, са вярва ли в над 30 хиляди божества.

Винаги има върховен Бог или богове – създатели на Вселената и света. При шумерите това са Апсу и по-късно Мардук, при египтяните – Амон-Pa и за кратко Атон, при юдеите – Ел-Елион, а по-късно – Яхве, при гърците – Уран, последван от Кронос и Зевс, при персите – Варуна и Митра, последвани от Ахура-Мазда и Ангро-Майню, при християните – Яхве/Иехова/Саваот и неговият син – Исус Христос (равнопоставени), в исляма – богът на Луната – Ал-илах, последван от Аллах, при индийската цивилизация – Индра и Митра, последвани от Брахма, при маите – Кукулкан – Кетцалкоатъл – Перната змия, при ацтеките – Уицилопочтли, при инките – Виракоча.

....Все още половината от човечеството вярва в Бог, а водещата религия в света е християнската. Трябва да правим разлика между истински вярващи хора и хора, които спазват християнските ритуали и формално се самоопределят като християни. Според повечето християни, за да се самоопределиш като такъв, е достатъчно да празнуваш Коледа и Великден, да палиш от време на време по някоя свещника в църквата, да пазиш няколко дни диета по време на постите и да носиш сребърни или златни кръстчета на шията си. Но всъщност ритуалите са само външната форма на религията, а не нейната същност. Когато Йешуа е предавал своето учение на учениците си, не е имало църкви, свещи, кръстове, свещенослужители, молитви, коледни дръвчета и боядисани яйца, пости и празници, Коледа и Великден. Съществувало е само учението и един скитник, който го е проповядвал.

Дали всички хора, които се самоопределят като християни, познават достатъчно добре учението на Йешуа, и ако го познават, опитват ли се да го следват? Смешно е хора, които мразят ближните си, които им причиняват зло, които са расисти, които извършват насилие и дори убиват, да се наричат християни само защото са родени в европейска страна и постят от време на време. Например могат ли военните, които са обучени да убиват хора и ако се наложи, ще го направят, да бъдат християни? Определено не. А всички онези мъже, които бият жените си? А всички онези, които мразят циганите и не могат да понасят африканците? Всъщност колцина са тези, които могат да изпълнят най-важното послание на Месията – да обичаш ближния си! Нека доуточним, че тук не става дума само за родители, деца, братя и сестри. Става дума за всички хора. Колцина от нас са способни да обичат враговете си? Не, да следваш посланието на Месията съвсем не е лесно, а по-скоро нещо изключително трудно. Но ако това е така, колко от нас могат да се самоопределят като християни? Колко са тези, които биха обърнали другата буза, за да получи и тя шамар, или биха дали ризата от гърба си, за да облекат ближния си, и колцина от нас могат да дарят ближните си с любов? Да се самоопределиш като християнин, не е като да кажеш от коя нация си, от коя партия си или от кой отбор по футбол си. Това определено е нещо друго, но твърде малко вярващи го осъзнават.
Религията винаги е била в пряка връзка с останалите параметри на всяка една цивилизация. Тя е неделима част от духовния живот, от изкуството и от функционирането на държавите, техния възход и падение, от съществуването на всяка цивилизация. Разглеждането на религията и вярата в бог трябва да се извършва паралелно с историята на човешките цивилизации.

Необходими ли са все още богове, на които да се молим и от които да очакваме закрила или наказание?

И все пак защо все още имаме нужда да мислим и търсим Бог? Може би това е един от пътищата да се издигнем над нивото на ординерното, да намерим духовен идеал, да потърсим смисъла на съществуването, да надскочим материалното, да докоснем възвишеното?

Може би един ден световният космически разум ще може да регулира и контролира Вселената, ще бъде Бог, който създава живот и разум.