- Автор: mediapool.bg
- 16 Юни 2025
- 4685
- 10
В началото на месец май американският бизнесмен Стивън Линч е покрил дълга на оператора на газопровода "Северен поток-2" към кредиторите. Сега Линч се опитва да придобие газопровода, за да го изведе формално изпод руско влияние. При такъв сценарий руският газ би могъл да тече към Европа по формално "американски" газопровод. В биографията на Линч обаче има и епизоди, свързани с лобиране в полза на руските интереси, пише германският в. Die Zeit в обширен материал по темата.
Както става ясно, на 6 май той е пристигнал от Лондон в Берлин за среща в Министерството на икономиката, за да изложи своя смел план за покупката и ремонта на газопровода "Северен поток".
Тръбите на дъното на Балтийско море в момента представляват индустриален паметник на разрухата с дължина 1200 километра. Чрез "Северен поток-1" дълго време руският газ бе транспортиран до Германия. По-новата тръба – "Северен поток-2 "– обаче никога не бе пусната в експлоатация, тъй като германското правителство не издаде разрешение за това. Освен това "Северен поток" е обект на американски санкции, което допълнително затруднява използването му. Дори политическите пречки някой ден да отпаднат, остават и други проблеми: след като предполагаем украински водолазен отряд взриви големи дупки в някои от тръбите, те вече не могат да се използват. За да бъдат ремонтирани, ще са необходими значителни средства, отбелязва германското издание.
Линч е сериозен
Въпреки всичко, Стивън Линч от Маями Бийч е готов на такава сделка, която би разпалила отново дебата за руския газ в цяла Европа. Възможността "Северен поток" отново да бъде пуснат в експлоатация би събудила интереса както на индустрията, така и на потребителите – заради евтиното гориво от авторитарния руски лидер Владимир Путин.
Че Линч е сериозен, се доказва от факта, че е дошъл лично в Берлин, за да разговаря с високопоставени служители. Но преди изобщо да може да преговаря за покупка, той се нуждае от разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC). Такова заявление вече е подадено. В писмото си до OFAC се посочва: "Г-н Линч иска да проучи възможността за придобиване и дерусификация". В документа се обосновава и защо правителството на САЩ би трябвало да се съгласи: такава сделка би "гарантирала американското влияние върху европейската енергийна инфраструктура".
Американски газопровод, по който руски газ тече към Европа — това би било една необичайна сделка с огромни рискове за всички участници. Политическата обстановка – проблематична. Техническите предизвикателства – колосални. Финансовите последствия – трудно изчислими. Кой би се захванал с такова приключение? Или иначе казано: кой би спечелил от такава сделка? Стивън Линч?
Търсенето на отговори води до Русия от началото на 2000-те. В хаоса на онова време Линч бе един от западните авантюристи, които разпознаха, че в Русия може да се печелят добри пари – стига човек да не е твърде чувствителен.
Линч живя около 20 години в Москва и бе нещо като посредник по сделки. Една конкретна сделка от онзи период ще го преследва почти четвърт век: придобиването на дружество на име Yukos Finance. Тази сделка ангажира съдилища в различни страни в продължение на години, защото в хода на аферата с ЮКОС акционерите се чувстваха ограбени от руския държавен апарат.
Вестник Die Zeit разполага със съдебни документи, имейли, служебни бележки и договори, свързани със сделката за ЮКОС. Те повдигат въпроса дали, предвид миналото му, на Линч може да се вярва, че наистина иска да освободи "Северен поток" от руски контрол.
Всичко започва през 2003 г., когато милиардерът и основен акционер на петролния гигант ЮКОС Михаил Ходорковски изпадна в немилост пред президента на Русия Владимир Путин. Пред телевизионни камери двамата влязоха в конфликт по темата за корупцията. Седем месеца по-късно Ходорковски бе арестуван при междинно кацане на самолета му в Новосибирск и прекара близо десет години в затвора. На ЮКОС бяха повдигнати обвинения в данъчни измами, компанията бе разпокъсана, а част от нея бе присъединена към държавната петролна компания "Роснефт".
Когато през 2007 г. дъщерното дружество Yukos Finance, регистрирано в Нидерландия, беше разпродадено на търг от руски синдик, Стивън Линч нямаше никакъв проблем да се включи в сделката заедно с група инвеститори.
Линч разработил плана за покупката на Yukos Finance и намерил инвеститори за търга – така самият той описва ролята си в свидетелски показания по едно от многото съдебни дела. В имейл, написан от един от членовете на групата, Линч е наречен "централната фигура" в сделката.
Събраните от Линч инвеститори едва сдържали ентусиазма си, когато ставало дума за сделката. Един от тях я нарекъл в имейл "The Big Easy" (букв. "Голямата лесна печалба"). Друг просто говорел за "плячката". В служебна бележка от инвестиционна банка, участваща в процеса, документът е озаглавен "Проект Излишък". В него се изброяват активите на Yukos Finance, предложени на търг: например дялове от тръбопроводна компания в Словакия, както и – след приспадане на задълженията – налични парични средства между 480 и 650 милиона долара.
Интересното е, че от бележката става ясно, че участващите в тъга сякаш вече са знаели, че цената му ще бъде около 310 милиона долара, и усещали, че сделката е златна възможност. Те били убедени, че "най-вероятно ще спечелят търга", благодарение на "добри контакти в Кремъл", които банката имала – така поне пише в документа.
Вълнение в групата инвеститори
За да осъществи сделката, Линч купува чрез собствената си инвестиционна компания малка фирма, създадена от държавната руска петролна компания "Роснефт", както става ясно от договор за придобиване. Към него има и забележителен допълнителен договор, който засяга тръбопровод в Словакия, притежаван от Yukos Finance. В случай че фирмата, придобита от Линч, спечели търга, тя се задължава да продаде дяловете си в словашката тръбопроводна компания на "руски трети субект (определено лице)".
Ако всичко мине гладко, имало шанс вложеното да се "удвои", радва се един от участниците в групата в имейл.
И първоначално така изглеждало. Групата около Линч печели търга. Цената: около 310 милиона долара. Но от ентусиазма скоро не останало почти нищо. Започват спорове – например относно какво да се прави с тръбопровода в Словакия, който участниците трябвало да препродадат на руски клиент. Един от хората в групата на Линч пътува до Словакия в компанията на бъдещия руски министър на отбраната и пише оттам:
"Хора, руснаците ме помолиха утре да се срещна с министъра на икономиката на Словакия в Братислава. (…) Разбрах за това едва снощи."
Задачата му била да обясни на министъра, че ще има проблеми, ако словашкото правителство купи тръбопровода от предишните, експроприирани собственици.
Линч отговаря:
"Всичко, което мога да кажа, е — не бъди любезен и дипломатичен (...) Това са само словаци..."
В крайна сметка, вече никой не говорел за "лесна печалба" или удвояване на вложеното. Линч все пак получава хонорар от 1.25 милиона долара за ролята си на архитект на сделката, както показват документите.
След дълъг съдебен спор тръбопроводът е продаден на словашката държава. А Върховният съд на Нидерландия през 2019 г. постановява, че руският синдик не е имал право да прехвърля акциите, държани в Нидерландия, на други участници.
В Лондонския върховен съд е заведено друго дело. Хора, представящи се за ощетени от търга на Yukos Finance, завеждат иск срещу Линч и останалите участници за обезщетение, като твърдят, че търгът е бил манипулиран.
Съдията обаче не приема това твърдение. Делото е отхвърлено. Съдът намира, че търгът не е бил манипулиран, а ищците трябва да поемат разходите по делото.
Когато се прави опит да се говори с Линч относно неговата роля в аферата "Юкос" и намеренията му относно "Северен поток", се организира среща, в която трябва да участват трима адвокати от три различни държави. Линч фигурира в поканата за видеосрещата, но впоследствие пише, че няма да може да се включи.
В зависимост от това как ще протече разговорът, евентуално можело да се говори с него по-късно. На следващата сутрин той изпраща имейл и предлага нов час за обяд. До разговор в крайна сметка не се стига. Вместо това Линч отново изпраща имейл, в който настоятелно подчертава решението на Лондонския съд. Изглежда, че за него въпросът "Юкос" е приключен.
Сега той вероятно се насочва към нови проекти – например придобиването на "Северен поток-2". Но вече се очертава нов проблем: след САЩ и Европейският съюз обмисля да включи "Северен поток-2" в санкционния списък, за да не бъде въведен в експлоатация.
Източник mediapool.bg
