Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм. Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели. Всички на моя акъл. Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни примери – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност! Ужас, та ужас! Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“. Какво тук значи родина“! Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали“България, България, напълно, тотално, утрепана страна!!“
Писателят Илия Троянов днес го каза по БНТ още по-красиво. Каза направо, че си пада по еластичната идентичност и космополитния живот, а не да се блъска в някакво гето, дето случайността го била родила. Съвършено правилно го каза. Аз съм идиотка, че не съм еластична. И хората около мен и те висят като паяци в затвора на родното и го обитават тъпо, скучно, без протести. А наоколо олигарси, мафия, така се изрази Илия Троянов пред преливащия от усмивки Георги Любенов. И даде шокиращи примери какво му разправяли шофьорите на такситата, когато пътувал към „Перото“. Илия, или емигрантката от Холандия, или най-готината от Лондон, правят тъничко продуктово позициониране на Запада, пардон за израза. Засядат на гърлото такива недостижими западни стандарти, още по-грозно изглежда живеенето ни в Бг, като едно време. Тука какво е! - туземци, простотия, кал, съсипано село, цигани и крадливи политици.
Искам, ама не мога. От липса на фантазия, от кофти характер, от страхливост пред непознатата страна. Не стига,че ходя по мръсните улици и пътища и пазарувам ГМО храна, ами "им" плащам данъците. Единият фейсбук ми остана. Аз ще си пиша от София, а те - от Париж, Лондон или Ню Йорк. Изборът ми е диагноза. Неприятна диагноза.