Валери Найденов при Явор Дачков: „Десните“ войнолюбци отблъснаха българите. Силата на Радев е в лавирането — в ЕС и НАТО, но без да се правим на украинци

Явор Дачков разговаря с журналиста Валери Найденов за живота му в САЩ и СССР, за Черненко и Горбачов, аварията в Чернобил, убийството на Кенеди и Америка от 60-те до Тръмп. Разговорът е записан на 14 август 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

Двусмислието е оръжието на България. Съдбата ни е да бъдем между големите сили, по периферията между Сушата и Океана и постоянно да преминаваме ту към едните, ту към другите. Към която империя сме се присъединили, тя се е разпадала - Византийската, Османската, Съветската, а днес и американската, заедно с европейската ѝ подимперия, вървят натам. Затова българската политика трябва да се съобразява с реалността - в ЕС и НАТО, като подкрепяме решенията им по-пасивно, но без да се правим на украинци. Това не се постига без двусмислия и именно това е силата на Радев. С победата му пролича, че българите искат способност да се лавира, а не воинствената реторика на „десните, които не са десни“, готови да „вадят томахавките и да се бият“.

Още акценти: 

„Евровизия“ е глобализираната чалга. Чалгата по принцип е висша форма на демокрация и в България няма по-репресирана музика от циганската през комунизма. Брюксел я иззе, качи я, мумифицира я и я кастрира. От самия конкурс вече не се интересувам, макар че в миналото имаше хубави песни.

В СССР научавахме за смъртта на ръководителите от чистачката на блока. Когато почина Андропов, чистачката ми каза не само, че е умрял, но и че официалното съобщение ще бъде в 3:15 - и точно тогава го обявиха. Първоначално Горбачов дори го нямаше в публикувания списък на Политбюро след избора на Черненко. Последния път показаха Черненко по телевизията едва ли не като мъртвец - пуска бюлетината, започва да изпуска букета и кадърът веднага е прекъснат.

Чернобил беше преломът, след който СССР вече не можеше да продължава по стария начин. Първоначално аварията беше крита, но след като истината излезе навън, системата започна да се отваря. Работих в БТА по това време. Не съм укривал Чернобил - напротив, аз съм човекът, който най-много истински неща е написал и изпратил в България за аварията, а какво е било публикувано, вече е решавала агенцията. Гласността от 1988-1989 г. беше най-интересното време в журналистическия ми живот; ходих няколко пъти и в Афганистан и присъствах на изтеглянето на последния съветски контингент.

Бях в час по рисуване, когато убиха Кенеди, а убийството на Осуалд го видях по телевизията на живо. Съобщиха по училищната радиоточка, че Кенеди е прострелян, после че е починал, и разпуснаха гимназията за няколко дни. Америка тогава беше съвсем различна – имаше относително равенство и дори съм си мислил, че в САЩ има по-добър социализъм, отколкото в България. Имаше безплатен транспорт за ученици, храна за бедни семейства, билети за култура и безплатно лечение, а обикновен човек със сериозен занаят можеше да има собствена къща и да издържа семейство.

Днешна Америка няма нищо общо с Америка от 60-те, а Тръмп може да стигне до нов импийчмънт и собствената му партия да го изостави. Международната политика, корупцията и Епстийн дават достатъчно теми, с които демократите могат да го атакуват, ако вземат Конгреса. Ако републиканците видят, че с Тръмп губят собствените си кариери и съсипват партията си, в един момент сами ще кажат: „Стига, предаваме се“. За първи път виждам и толкова силни антиционистки настроения в Америка, както и толкова много бивши дипломати, военни и хора от разузнаването, които открито атакуват американската външна политика.

Русия е агресорът, защото наруши международното право, но Майданът през 2014 г. беше преврат, насочен срещу източните части на Украйна. Ако можех, веднага бих възстановил оригиналните граници на Украйна от 1991 г., но бих върнал историята и към 2014 г., когато започна войната. Американците допринесоха много за вътрешния разлом сред украинците. Войните не ги започват простите хора - започват ги елитите и олигарсите, а руските и украинските олигарси са изключително виновни за този сблъсък.

Разделението на русофили и русофоби е политически инженеринг. То е направено нарочно, за да изчезне истинският спор между леви и десни. Естественият водораздел в политиката е между имащи и нямащи, между елит и народ. БСП извърши възможно най-десния преход в Европа, включително до плоския данък, а електоратът на партиите, които днес се наричат десни, всъщност е ляв по определение.