Петър Николов при Явор Дачков: Самуил събира разпадналата се България. Радев прояви смелост да го върне у дома

Костите на цар Самуил се връщат в България след 60 години в мазе в Солун. Това е голям успех след десетилетия преговори и вътрешна съпротива и възможност за българите да се обединят около историята си, казва д-р Петър Николов в подкаста на Явор Дачков.

Авторът на поредицата „Българската монархия“ обяснява защо споразумението с Гърция е било бавено толкова дълго, каква е заслугата на правителството на Румен Радев и защо съмненията дали останките са на Самуил обслужват Скопие.

Той представя доказателствата за автентичността на костите и разглежда загадката кой е погребан в съседния гроб - въпрос, за чието разрешаване могат да помогнат ДНК изследвания. Николов призовава всички да участват в препогребването на владетеля на 3 октомври, като дойдат в 12:30 ч. на площад „Батенберг“, за да го изпратят до храма „Света София“.

Разговорът е записан на 30 септември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев. 

Още акценти: 

Ако България беше изпуснала момента, Гърция можеше да се договори със Северна Македония и костите на Самуил да бъдат погребани там. Това не е невъзможен сценарий. Още при първото правителство на Бойко Борисов беше свършена огромната част от работата по споразумението за връщането им, но след това вътрешният натиск и страхът от негативи спираха политиците. Голямата крачка на Румен Радев е, че успя да свие още гръцките искания и посмя да подпише. Сегашната благоприятна обстановка може да я няма след три, пет или десет години.

Либералите в хиляда други случая ще кажат, че взетите от Гърция предмети трябва да бъдат върнати - но не и когато срещу тях получаваме костите на Самуил. Това са църковни предмети, взети от два манастира по време на Първата световна война, които по сключените споразумения подлежат на връщане. В момента те стоят скрити в хранилища като откраднато съкровище, вместо да служат на църквата, на вярващите и на миряните.

Зарасналата накриво ръка е изключително силен аргумент, че това са останките на Самуил. Счупената ръка на висш аристократ, зараснала накриво, означава, че той се е крил и не е имал достъп до лечение - точно както е описан тежко раненият цар след погрома при Сперхей. Възрастта, мястото на погребението и пурпурната владетелска дреха също съвпадат. Няма аргумент в другата посока, а „предполагаеми“ е просто научната уговорка, защото никой не може да каже сто процента.

Три поколения братоубийствена война в царския род - история като „Игра на тронове“. Самуил убива брат си Арон и семейството му, а Гаврил Радомир спасява единствено Иван Владислав. След това Иван Владислав убива човека, който го е спасил. В следващото поколение синът му Алусиан ослепява Петър Делян, сина на Гаврил Радомир, и проваля въстанието му.

Самуил не е просто средновековен властелин, той умира от сърдечен удар, когато вижда ослепените си войници. В епоха на кървава жестокост и брутални борби това е ниво на сливане и сродяване на владетел с народа му, което се среща изключително рядко в световната история. Той е бил истински баща за тези хора и затова сюжетът за него продължава да вдъхновява и днес.

Когато Преслав пада и византийският император сваля короната на българския цар, държавата изглежда унищожена, но църквата спасява духа. Патриарх Дамян пренася нетленното тяло на св. Иван Рилски в Средец и запазва духовния център именно тук. На стената в днешната църква „Света София“ и досега се пази автографът на патриарх Дамян – точно в този храм, където сега се полага саркофагът с останките на цар Самуил.

Преди погребението трябва да се вземе ДНК, за да разберем кой е погребан до Самуил. В съседния гроб има мъжки и детски скелети, но няма женски, което поставя под въпрос популярната идентификация с Гаврил Радомир. Хипотезата на Николов е, че Иван Владислав е пренесъл там костите на баща си Арон и на убитите си братя и сестри. ДНК изследването може да установи родството със Самуил и да помогне да разберем дали това е брат му, синът му или племенникът му.

Националният ни разказ се разпада и нищо не ни обединява повече от средновековното ни минало. Поставяйки гроб на български цар, създаваш традиция и правиш историята жива. Препогребването на Самуил е възможност за целия ни народ да участва в едно наистина историческо събитие.

Препогребването на цар Самуил с държавни почести не е никаква „бутафория“, а стандартна световна практика. В Англия с огромен обществен жест препогребаха Ричард III, в Русия положиха костите на Николай II и семейството му, в Черна гора бе върнат Никола Петрович-Негош, а Хайле Селасие бе погребан с почести в Етиопия. В цял свят владетелите почиват в саркофази и крипти – мястото на царете ни е в гробове, а не в полицейски мазета.