Иво Христов: Договорът с „Боташ“ може да стане много печеливш, а България - енергиен портал за Източна Европа

Договорът с турската компания „Боташ“ е бил сключен в условия на форсмажор и е спасил България от енергийна криза, а постигнатите договорености с Анкара отварят възможност страната да се превърне в енергиен портал за Източна и Централна Европа. Споразумението може да стане изключително печелившо, заяви вицепремиерът Иво Христов пред БНТ.

„Отваря се възможност договорът с „Боташ“ да стане печеливш. Мислите ли, че Турция няма интерес да търгува у нас? Има възможност този договор да стане печеливш и това ще се случи“, каза Христов.

На 6 юли премиерът Румен Радев проведе среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, след която „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписаха протокол за замразяване на договора между двете компании за срок от 15 месеца.

През този период българската страна ще плаща само за реално използвания капацитет при подобрени условия, съобщиха от Министерския съвет. Досега България плащаше по около 500 000 евро дневно по договора независимо от използваните количества.

По време на срещата беше подчертан общият интерес на България и Турция от максималното използване на капацитета за пренос на природен газ. Двете страни ще работят и по предоговаряне на споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ при актуалните пазарни условия.

Договорът беше подписан в началото на 2023 г. от служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Впоследствие кабинетите на ГЕРБ и ПП-ДБ го критикуваха като неизгоден за България.

По думите на Христов обаче споразумението не е било представяно като печелившо от тогавашния президент и настоящ премиер Румен Радев към момента на подписването му, тъй като основната задача е била спешното осигуряване на газови доставки.

„Президентът по времето, когато беше сключен договорът, не е казвал, че е печеливш. Той беше сключен в условия на форсмажор и достави газ на България, което я спаси от енергийни сривове, спаси българските потребители и българската икономика“, заяви Христов.

Вицепремиерът отправи критики към предишните управляващи, като ги обвини, че съзнателно не са използвали пълния капацитет на договора.

„Десницата често създава батак, а след това злорадства, когато ние се опитваме да оправим този батак. Тогава си спомняте, че правителството на Кирил и Асен остави България без газ. В такива условия на форсмажор беше сключен договорът с „Боташ“. Той можеше да бъде много печеливш, но съвсем съзнателно сглобките не го натоварваха със съответните количества газ, капацитетът не работеше и натрупахме задължения“, каза Христов.

Служебното правителство на Андрей Гюров впоследствие поиска промяна на договора, а разговорите бяха продължени от кабинета на Румен Радев. Турция също даде знак, че президентът Ердоган е готов за предоговаряне, но в рамките на по-широко сътрудничество, което да включва изграждането на магистрали в България и енергиен пръстен към Централна Европа за пренос не само на газ, но и на електроенергия.

Според Христов в момента се открива реална възможност договорът да придобие значително по-голяма икономическа стойност за България.

„Сега се отваря възможност той да стане изключително печеливш, тъй като мислите ли, че Турция и в частност „Боташ“ нямат интерес да продават газ в Европа? Разбира се, че имат интерес“, посочи той.

На критиките, че договорът може да създаде зависимост от Турция, вицепремиерът отговори, че това е политическо внушение.

„Това е обикновено внушение. Сделки не се случват в условия на прозрачност нито политически, нито икономически. Това е нормален режим при договарянето. Но условията България да стане портал за енергия към цяла Източна Европа са налице и договореностите от Анкара откриват тази възможност“, заяви Христов.

Той определи постигнатото с турската страна като голям дипломатически успех, който предстои да бъде развит през следващите месеци.

„Условията България да стане портал за енергия са налице. Договореностите ни с Анкара са дипломатически успех“, каза вицепремиерът.

На въпрос какво ще се случи с натрупаните задължения по договора с „Боташ“, Христов посочи, че не участва в преговорите и темата не е в неговия ресор.

„Трябва да питате участниците в преговорите. Аз не съм в този ресор, така че не мога да ви дам тази информация“, отговори той.

Попитан какво означава твърдението, че финансовите последици няма да бъдат за сметка на бюджета, Христов заяви:

„Няма да ги платим от бюджета, но откъде - аз много не знам, при положение че не съм експерт в темата.“

Вицепремиерът коментира и отношенията с Украйна след срещата на премиера Румен Радев с украинския президент Володимир Зеленски.

„Зеленски има много основания да благодари на България, защото много украинци намериха убежище у нас“, каза Христов.

По повод позицията на България за 21-вия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия той предупреди за опасността от намесването на религиозни въпроси във въоръжения конфликт.

„Вкарването на религиозен момент в условия на въоръжен конфликт може да има сериозни последици. България в момента прави голяма услуга на Европа“, заяви Христов.

По-рано министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че България няма да наложи вето на 21-вия пакет от санкции срещу Русия, но има резерви по част от предложенията. Подобна позиция изрази и премиерът Румен Радев, който паралелно обсъди с Володимир Зеленски евентуално сътрудничество между България и Украйна в производството на дронове.

По темата за планираната сделка с германския концерн „Райнметал“ Христов заяви, че при липса на осигурено финансиране проектът ще бъде отложен.

„Щом няма заделени пари, сделката ще се отсрочи“, каза той.

Вицепремиерът увери, че предвидените социални плащания ще бъдат запазени въпреки проблемите около бюджета.

„Социалните плащания са съхранени. Българските граждани ще получат това, което им е обещано“, заяви Христов.

Той коментира и възнаграждението на директора на НДК, чийто размер беше оповестен от министъра на културата Евтим Милошев.

„Аз не съм участвал в определянето на тази заплата, осъждам я и тя ще бъде понижена“, каза вицепремиерът.

По повод закриването на Комисията по досиетата Христов увери, че достъпът до архивите ще бъде запазен.

„Досегашният режим за достъп до досиетата се съхранява, а междувременно тече и процес по дигитализация“, заяви той.

Източник: БНТ