Автор: Желязко Атанасов Следвайте "Гласове" в Телеграм
Мнозина си задават въпроса, защо именно "Дядо Иван" е присъствал в бляновете на българите по време на борбите за национално освобождение.
Преди време имах възможността да "разчепкам" темата с приятел, който, в свободното от приготвяне на ястия на жив огън време, е историк - специалист по история на Руската империя - 1721 -1917г.
Оказа се, че първата Руско-турска война, която се е водила и по българските земи, е войната от 1806 - 1812 г. През втората ѝ част военните действия са се водили на територията на Северна България - от Шумен до Ловеч повече от две години, като решаващото сражение, довело до победата във войната е при Русе. Именно през тази война руски отряд, под командването на генерал-майор Иван Иванович Исаев оказва изключително навременна помощ на сръбските въстаници. В резултат от това - пада Белград, Неготин е обсаден, а след мирния договор Сърбия става княжество, под закрилата на император Александър I, по подобие на Влахия и Молдова.
Именно този епизод е останал в паметта на няколко поколения българи и се е превърнал в митичния "Дядо Иван".
Двадесет години по-късно (почти по Дюма), друг "Дядо Иван" изиграва решаваща роля в поредната Руско-турска война, в резултат от която Гърция става независима. Това е пълният кавалер на ордена "Свети Георги" генерал Иван Фьодорович Паскевич. Именно неговите войски смазват Унгарската революция приз 1848 г и спасяват Австро-Унгарската империя.
Години по-късно император Николай I, по повод нелоялността на австрийците изрича паметната фраза: "Най-глупавият от кралете е кралят на Полша Ян III Собиески, който спасява Виена от османското нашествие. А най глупавият от императорите съм аз, Николай I, чиито войски спасиха Виeна от унгарците".
Именно тези военачалници стоят в основата на събирателния образ на "Дядо Иван", с когото са израснали много поколения българи.