- Автор: “Ди Велт”
- 27 Апр 2024
- 10272
- 76
Германският вестник "Велт" публикува договора, който можеше да сложи край на войната в Украйна. Проектодокументът бе подписан от руска и украинска страна в Истанбул през април 2022 г., но след натиск от Великобритания и САЩ и личната намеса на тогавашния английски премиер Борис Джонсън Зеленски се отказа от споразумението, а член на преговарящия екип на Украйна бе застрелян от украинските служби за сигурност.
През април 2022 г. Украйна се отказа от мирните преговори с Русия. Една от причините е необходимостта руският да стане държавен език. Това твърди германският вестник Die Welt, позовавайки се на проектоспоразумението.
Според публикацията Москва и Киев са били близо до мирно споразумение, докато, както се твърди, Украйна не се е съгласила да направи руския втори държавен език, да отмени взаимните санкции, да се откаже от съдебни дела в международни съдилища и законово да забрани нацизма.
Киев обещава да поддържа постоянен неутралитет, което означава да се откаже от стремежите си да се присъедини към НАТО, да не произвежда или придобива ядрени оръжия и да не позволява на чужди войски да използват военната му инфраструктура или да провеждат международни учения.
В същото време Москва се съгласява да предостави на Украйна „всеобхватни гаранции за сигурност“ от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Великобритания, Китай, САЩ, Франция и самата Русия.
Интересът към намиране на решение през пролетта на 2022 г. е голям, казаха пред вестника няколко дипломати, участващи в преговорите.
„Това беше най-добрата сделка, която можехме да сключим“, признава бивш член на украинската преговаряща делегация.
През последните няколко месеца Украйна е в отбрана и търпи големи загуби, пише изданието. „Поглеждайки назад, можем да кажем, че тогава Украйна беше в по-силна преговорна позиция, отколкото сега“, смята авторът на материала.
Изданието твърди, че сред условията е било и това, че от всички територии под безусловен контрол на Русия ще остане само Крим, а бъдещето на ЛНР и ДНР трябвало да се определи по време на лични преговори между Путин и Владимир Зеленски.
От проектодоговора следва мирно решение, за което двете враждуващи страни са постигнали съгласие до 15 април 2022 г. Остават отворени само няколко точки. Те трябваше да бъдат обсъдени лично от Путин и Зеленски на среща, която така и не се състоя.
Според документа Украйна беше длъжна да:
- да спазва „постоянен неутралитет“, т.е. да се откаже от членство във военен съюз, включително НАТО;
- да откаже да произвежда или да се сдобие с ядрени оръжия, да не допуска чужди войски в страната и да не пропуска оръжия през
- да не предоставя инфраструктурата си, включително летища и морски пристанища, на други държави;
- да се въздържа от провеждане на военни учения с чуждестранно участие и от участие в каквито и да било военни конфликти;
- законово да забрани „фашизма, нацизма и агресивния национализъм“.
- Русия се ангажира да не напада повече Украйна;
- в случай на нападение страните-гаранти ще бъдат задължени да подкрепят Украйна в рамките на 3 дни;
- части от Донецка и Луганска област ще бъдат частично запазени за Русия. Крим и пристанището Севастопол бяха изключени от гаранциите за сигурност, което на практика би означавало отстъпване на контрола над полуострова на Руската федерация.
По време на преговорите Русия заяви, че е готова да изтегли войските си от Украйна, но не и от Крим и части от Донбас. Държавните глави трябваше да обсъдят директно подробностите по изтеглянето.
Въпросът за бъдещата численост на ВСУ също остана нерешен.
Свързана статия: Путин показа парафирания проект на договор с Украйна от 2022 г.: Къде са гаранциите, че няма да продължат да се отмятат ?
