Грешка в компютрите през 2000 г., завръщане на Халеевата комета, нападение на марсианците през 1938-а. Във всяка епоха е бил предизвестяван краят на света. Специалистът Жан-Ноел Лафарг, автор на книгата „Краят на света, от античността до наши дни”, проследява във „Фигаро” най-забележителните предсказания по темата.
<p>Краят на света е толкова стар, колкото и самите цивилизации. От древността до днес е имало пророчества за десетки апокалиптични дати. Римляните, Лутер, Христофор Колумб, шепа папи и дизайнерът Пако Рабан са вярвали, че ни дебне края на времето.</p>
<p><strong>„Голямата година” на римляните</strong></p>
<p>За първите римляни краят на света трябвало да дойде през 120 г. след създаването на Рим, т.е. 735 г.пр.Хр. Това времетраене се позовавало на 12-те орела, забелязани от Ромул при раждането на града. Краят на света обаче не настъпил и продължителността на тази „Голяма година” впоследствие била преизчислена на 365, а след това на 1200 г.</p>
<p><strong>1535 г., хаосът в Мюнстер</strong></p>
<p>Убедени в неизбежността на края на времето, двама търговци станали проповедници - Йоан Лайденски и Ян Матис, превръщат германския град Мюнстер в анабаптистка теокрация, течение в протестантизма. За тях Мюнстер става „небесен Ерусалим”, място, където християните изживяват своята вечност.</p>
<p>Йоан Лайденски, който прогонва епископа от града, учредява комуна, в която благата са общи, има полигамия и са забранени други книги и изображения освен Библията. След двумесечна обсада на града, разпоредена от епископа, анабаптистите се предават и са избити. Оцелелите тръгват за Новия свят, където техните потомци (менонити, амиши...), увековечават германските диалекти от XVI в..</p>
<p><strong>Символиката на 1666 г.</strong></p>
<p>1000 – Хилядолетието и 666 – числото на Звяра – са две важни числа в Апокалипсиса на Йоан. В Англия през XVII в., която по това време е в плен на гражданска война, „петимата монархисти” са убедени, че през 1666 г. настъпва „петото кралство”, с което ще дойде краят на света. Религиозната група, чиито членове се смятат за светци и трябва да помогнат на Исус за неговото завръщане, организират „в името на Христос” държавен преврат срещу Кромуел през 1661 г. и впоследствие са обесени за измяна. Техните пророчества предизвикват отново интерес през 1666 г., когато Лондон преживява епидемия от чума, а след това и голям пожар.</p>
<p><strong>1806 г. , кокошката ясновидка</strong></p>
<p>В Лийдс, Англия, се стичат много любопитни, за да видят една кокошка, която снася яйца, на които пише: „Христос идва”. По това време завръщането на Христос се свързва с апокалипсиса. Така че те вярват, че яйцата са знак за края на времето. Все пак един човек успява да разкрие измамата, забелязвайки, че черупките са намазани с мастило преди да бъдат върнати обратно в бедната птица.</p>
<p><strong>1814 г., пророчицата Джоана</strong></p>
<p>Англичанката Джоана Сауткот започнала да пророкува през 1792 г. Тя твърдяла, че на 19 октомври ще роди дете Исус, чието завръщане щяло да означава края на времето. Шейсетинагодишната жена изобщо не била бременна и починала скоро след датата на предсказанието си – през декември. Джоана Сауткот била много популярна, а броят на последователите й достигал хиляди. Най-верните от тях остават активни и след смъртта й. Те вярвали, че Джоана е сложила пророчествата си в дървен сандък, който не трябва да бъде отварян, освен при национална криза и в присъствието на всички епископи от Англиканската църква.</p>
<p><strong>„Голямото разочарование” от 1843-44 г.</strong></p>
<p>Уилям Милър, фермерът, който буквално тълкувал Библията, предсказал края на света между 21 март 1843 и 21 март 1844 г. Теорията му се разпространява и той привлича между 50 хиляди и 500 хил. симпатизанти. Много са тези, които продават имотите си. Въпреки „голямото разочарование” от несбъдването на апокалипсиса, Уилям Милър вярва до смъртта си през 1849 г., че ще бъде свидетел на края на света. Някои от привържениците му продължават неговите идеи в Църквата на адвентистите от седмия ден, която твърди, че обединява 17 млн. души.</p>
<p><strong>1910 г., Халеевата комета</strong></p>
<p>Завръщането през 1910 т. на Халеевата комета буди тревога: учени съобщават, че са открили в опашката й смъртоносния газ цианоген. Пораждат се опасения, че Халеевата комета ще задуши Земята. Това е един от първите случаи, когато науката допринася за всяването на ужас. По това време в американските градове на мода са противогазите и празненствата по случай края на света.</p>
<p><strong>1938 г., радиоапокалипсис</strong></p>
<p>За Празника на вси светии Си Би Ес излъчва радио-адаптация на романа на Дж. Х. Уелс „Войната на световете”, който разказва за нашествието на марсианци на Земята. За да се засили напрежението, действието е пренесено от Англия през XIX в. в съвременно градче в Ню Джързи. Записът зазвучава като новинарски бюлетин. Много слушатели, които не са чули първоначалното съобщение, че става дума за радиопиеса, са убедени, че марсианците са дошли на нашата планета. Те звънят ужасени в радиото, напускат домовете си, някои стигат дори до самоубийство.</p>
<p><strong>1975 г., последното предсказание на Свидетелите на Йехова</strong></p>
<p>Тази дата е последното съобщение на Свидетелите на Йехова за края на света, които преди това са посочили 1878, 1881, 1914, 1918 и 1925 г., базирайки се на пророчествата в Книгата на Даниил. Тъй като светът оцелява, сектата, която твърди, че има 8 млн. привърженици по целия свят, сменя реториката и обявява, че краят е неизбежен. <em>Организацията сравнява своите предсказанаия с тези на метеоролозите: те може и да грешат, но могат и да спасят човешки живот</em>, обяснява Жан-Ноел Лафарг.</p>
<p><strong>1982 г., ефектът Юпитер</strong></p>
<p>В едноименната книга двама астрофизици, Джон Грибин и Стивън Плагерман, съобщават, че заради подреждането в една линия на деветте планети от слънчевата система на 10 март 1982 г. Слънцето ще предизвика повишаване на гравитационното привличане на Земята (именно заради масата на Юпитер и Сатурн). Това щяла да доведе до последователност от космически събития, които ще завършат с мощно земетресение, което ще срине Лос Анджелис. Въпреки липсата на научни факти в подкрепа на тяхната теория, книгата на двамата автори има голям отзвук.</p>
<p><strong>Компютърната грешка от 2000 г.</strong></p>
<p>С приближаването на новото хилядолетие се смяташе, че много компютри няма да направят разлика между 1900 и 2000 г. Имаше опасения, че електричеството и водата ще спрат, военните съоръжения и сателитите ще станат неконтролируеми и администрацията ще излезе извън строя. Изразходвани са милиони долари навсякъде по света, за да се поправи грешката.</p>
<p><strong>21 декември 2012 г., предсказанието на маите</strong></p>
<p>Тази дата е популяризирана през 1987 г. от Хосе Аргуелес в книгата му „Факторът маите”. Привърженици на теориите за заговора, уфолози, езотеристи прегръщат тази теория за края на света. От това разнообразие произтичат и различните катастрофи, които се предвещават: сблъсък с астероид, обръщане на полюсите, извънземно нападение, слънчеви бури, експлозия на супер-вулкан, подчертава Жан-Ноел Лафарг.</p>