- Автор: Гласове
- 23 Юни 2025
- 1812
- 2
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Симеон Дянков поиска данък върху свръхпечалбите на банките. Обслужва кабинета и превръща фискалния съвет в бащиния
Не беше необходимо кой знае колко време, за да се види колко пагубно ще повлияе Симеон Дянков на Независимия фискален съвет, за чийто председател го избра Народното събрание. Само седмица след като „Гласове“ оповести информацията, че Министерството на финансите опитва да си събере авансово не само целия данък върху печалбата за тази година, но и за догодина, бившият финансов министър предложи това да стане с въвеждане на специален данък. Направи го по най-непочтения начин – изрази лично мнение на институционалния сайт на съвета, без да го съгласува с останалите членове, превръщайки по този начин съвета в политическа трибуна, вместо в изследователска.
Действията му идват седмица след като финансовото министерство, с посредничеството на БНБ, се споразумя с банките да получи в аванс целия данък върху очакваната печалба за тази година. Това стана миналата есен, когато в пакета с данъчни закони се прокара и инициатива за облагане на свръхпечалбите в банковия сектор. За свръхпечалба се приемаше превишението на печалбата на всяка банка спрямо средната ѝ печалба от 2021, 2022 и 2023 година. Тежкото състояние, в което се намира бюджетът през тази година, обаче кара Министерството на финансите да търси милиард и половина лева от банковата система – сума, която надхвърля в пъти очакваната печалба за тази година. Тоест, търси се авансов данък за година, която още не е започнала – а може би и за 2027 година.
Това е поставило в патова ситуация търговските банки, представлявани от Асоциацията на банките в България. Те се притесняват както за регулаторното им третиране след изплащането на тези големи суми от балансите им, така и от правната несигурност, тъй като в момента няма законодателна рамка, която да третира предварително внасяне на данъци за незапочнали отчетни периоди. Тоест, опасяват се, че същият данък може да им бъде поискан повторно в бъдеще.
И докато разговорите между асоциацията и министерството буксуват, Симеон Дянков – в качеството си на председател на Независимия фискален съвет – предлага все пак да се приеме закон за облагане на свръхпечалбите. Като аргумент той сочи, че такъв данък има и в други държави от Европейския съюз, и прилага справка под формата на таблица. Всичко това става чрез публикация на официалния сайт на съвета, за която „Гласове“ научи, че не е одобрена на събрание на фискалния съвет и няма статут на препоръка. Просто лично мнение, публикувано на сайта на официална институция.
Преглед в сайта на съвета показва, че е обичайна практика да се публикуват текстове, които нямат нито реквизитите, нито дълбочината на изследвания. Кратки са – по няколко изречения – и практически могат да се нарекат блог постове. Те нямат нищо общо с мотивираните становища, които съветът трябва да приема след експертно изготвяне и гласуване от неговите членове.
Проблемът е огромен, защото институция, която трябва да бъде ориентир и коректив на правителството, се превръща в блог за изява на негови членове. В случая е дори по-лошо, защото председателят на съвета ползва сайта за политически изказвания. Известно е, че поне един член на съвета – Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите – се е обявявал публично против такъв данък още през ноември миналата година. Тогава той нарича инициативата „много рисков ход“ и в интервю за изданието „Филтър“ заявява:
„Самият факт, че се посочва един отделен сектор, говори много лошо за този, който го прави. Вътре в обществото се насъскват едни групи срещу други. Банките са трансмитерът в икономиката. Не е нужно да си много умен, за да знаеш, че ако удариш основното зъбно колело в икономическата машина, може да не ти се случат великите идеи, които имаш под шапката си. Има огромен риск да се забави финансирането и да бъдат ударени определени сектори. Голяма част от БВП идва благодарение на финансирането на домакинствата, което силно ще пострада. Освен това банките ще бъдат принудени да вдигнат и лихвите.“
Дацов обаче има институционална култура – не ангажира институцията, като изказва лично мнение на нейния сайт. Ако бе сторил това, днес публиката щеше да се чуди какъв орган е този съвет, щом членовете му спорят с постове през неговия сайт.
На първо място фискалният съвет трябва да изготвя мотивирани становища и препоръки относно бюджета, които да се приемат с мнозинство при гласуване от всички членове на съвета. Като изследователско звено фискалният съвет има правомощията и задължението да изготвя изследвания. Те може да са авторски или колективни и да се публикуват, без непременно да отразяват позицията на самия фискален съвет. По същия начин Българската народна банка поддържа серия с периодични и непериодични изследвания и публикации и го прави от десетилетие.
При фискалния съвет обаче не става дума за изследвания. В публикациите липсва увод в темата, посочване на гледна точка, избор на методика и обхват на ползваната литература, в чийто контекст материята ще се разглежда. Публикацията няма нито научна, нито експертна стойност, която да послужи за вземане на решение. Призивът на Симеон Дянков да се обмисли данък върху свръхпечалбите не е изследване, а блог пост. Той съдържа пет изречения и таблица от осем реда. Няма анализ за състоянието на банковата система, за ефектите, които тя ще понесе, и за приспособяването ѝ към новата среда – което неминуемо ще се отрази върху лихвите и таксите за клиентите.
Това показва стария дефект в мисленето на Дянков: той не мисли за икономиката, а само за бюджета. Няма проблем да я съсипе, стига да постигне желаното салдо. Именно по този начин, от 2009 до 2013 година, самоцелното преследване на балансиран бюджет удвои безработицата и депресира икономиката за петилетие.
Самият разговор какво е „свръхпечалба“, дали банковият бизнес е станал твърде рентабилен, също не се е провел. Не се казва дали увеличението на печалбите се дължи на циклични причини, дали следва хода на икономиката, или е резултат от картел. Просто се посочва, че един нереформиран бюджет може да се закърпи, като се посегне на една по-тлъста крава.
Бягството от дълбочина в публикацията ѝ придава политически характер и показва стремеж да се улови моментът, а не да се отвори експертна дискусия. Може би ако Дянков не беше закрил Агенцията за икономически анализи и прогнози, днес щяхме да видим смислен анализ по въпроса, изготвен от държавно звено. Вместо това получаваме блог постове.
Това повдига и втори въпрос – дали председателят на независимия фискален съвет действа под давление на правителството, или се опитва да се хареса на някого. Позицията му е напълно в съответствие със стремежа на Министерството на финансите да реши съществуващ фискален проблем. Тя идва след като именно ГЕРБ избраха Дянков за председател на фискалния съвет и, в нарушение на процедурата, не допуснаха при изслушването му в Народното събрание да му бъдат задавани въпроси от медиите, изпратени по установен ред и в срок.
„Гласове“ се допита до три източника дали от Симеон Дянков е поискано да публикува такава позиция. Ако това се потвърди, той ще бъде в нарушение на чл. 4 от вътрешните правила на съвета, които забраняват на членовете да приемат указания от Министерския съвет, Министерството на финансите, НСИ, НЗОК и други. Източниците обаче не бяха категорични дали е имало консултиране или друга форма на намеса от страна на финансовото министерство.
Всичко това само разпалва недоверието в обективността и независимостта на фискалния съвет. Особено след като за негов председател Народното събрание утвърди Симеон Дянков – човек, посочен като организатор на манипулациите в доклада Doing Business на Световната банка в последните му две издания, заради които институцията спря да провежда изследването. Така занапред всички публикации на Независимия фискален съвет, докато негов председател е Дянков, ще може и трябва да се разглеждат с едно наум – защото се изготвят от организация, ръководена от човек, който вече е подвел международната експертна общност именно чрез изследвания, които би трябвало да са независими и обективни.
