Активно се създава медийно впечатление, че Русия вече не напредва на фронта и че натискът ще я принуди да започне преговори при условията на споменатата тройка. Едновременно с това медиите използват всякакви случаи, за да обвинят Русия в злоумишлени действия. Последното от тях е пожарът в Киевско-печорската лавра, причинен от падаща зенитна ракета от комплекс "Пейтриът", след неуспешен опит за прехващане на въздушна цел. За това обаче е обвинена Русия. С такива медийни инсинуации не е съгласен дори бившият украински външен министър Кулеба, който констатира: „Не заблуждавайте хората. Няма никакъв прелом във войната. Да, БЛА усложниха действията на руската армия, но не я спряха“. Проблемът е, че ударите с тях, макар и болезнени за хората, не водят до постигане на стратегически резултат. Желанието за преговори с Русия и същевременно оказване на военен и икономически натиск върху нея е пореден опит да се спаси това, което все още е украинско източно от Днепър. Същевременно то е и признание, че разгромът на Русия не се състоя и затова се прави всичко възможно евентуалните преговори да се представят и като победа на глобалистите, особено на тези от Европа.
Известно е, че през 90-те години на ХХ век победителите в Студената война фактически подчиниха Русия и направиха опит за разделянето ѝ, но не успяха, защото получиха отпор от президента Елцин. Надеждата, че това може да стане при президента Путин също не се оправда, което стана ясно след изказването му на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Именно след нея отново започна разработване на проект за постигане на същата цел. За основно ударно средство е избрана Украйна, защото е известна нейната привързаност към идеята за създаване на унитарна държава с един език и една националистическа идеология. Независимо, че в страната живеят 130 различни националности и етнически групи, всяка със свой език и традиции. Осъществяването на идеята неминуемо преминава през принуждаване на значителното по брой население с руско самосъзнание (около 18 %) към отказване от своя език и преминаване на „мова“-украински език. Това неминуемо ще предизвика неговата съпротива и с голяма вероятност намеса на Русия за защитата му. Такава е идеята на проекта. Следователно той става средство за въвличане на Русия във война, необходима на глобалисткия елит за нейния разгром.
По всяка вероятност този проект е бил известен на руското ръководство и затова то прави всичко възможно да избегне войната. Русия не е във възторг от желанието на Украйна за членство в ЕС, но и не може да го спре, независимо че икономически прави всичко възможно да привлече Украйна към Евразийския митнически съюз. Тя обаче предпочита обещаната „европейска перспектива“, но независимия политически курс и колебанията на президента Янукович не предполагат близката ѝ реализация. В тази обстановка е възможна поне частична ориентация към Русия, която би провалила проекта на глобалистите за използване на Украйна срещу Русия. Това е недопустимо и през февруари 2014 г. с преврат е свален президентът Янукович, а САЩ поемат ръководството на Украйна.
За Русия това е доказателство, че се пристъпва към реализация на проекта. Нейният отговор на 18 март 2014 г. е присъединяване на Крим. По това време гражданите с руско самосъзнание от източните области се обявяват против установената след преврата власт в Луганск, Донецк и Харков и обявяват самостоятелни народни републики. Такъв опит се прави и в Одеса, но, както и в Харков, той е потушен с особена жестокост – на 2 май 2014 г. в Одеса живи са изгорени 48 души. Същата година Киев изпраща войски срещу ЛНР и ДНР, с което започва гражданска война в страната. Русия се застъпва за жителите на тези републики и се съгласява да участва в преговори в Минск за мирно разрешаване на конфликта. Но нито Минският протокол от 1 септември 2014 г., нито Комплексният документ "Минск-2" от февруари 2015 г. се изпълняват. Както признава години по-късно Ангела Меркел, бивш канцлер на Германия, споразуменията са били необходими, за да се даде време на Украйна да увеличи и подобри състоянието на армията си.
През 2015 г. за Русия възниква нова заплаха от юг, която по всяка вероятност е част от проекта на глобалисткия елит. Създадената през 2013 г. "Ислямска държава в Ирак и Леванта", обхванала и част от Сирия, се обявява за изграждане на световен халифат. Опасността от прехвърлянето му на Южен Кавказ става реална, което налага намесата на Русия в Сирия. Докато тя се справя с "Ислямска държава", Украйна, активно подпомагана от Запада, вече е формирала силна армия и е готова за разгром на ЛНР и ДНР. За да не допусне това и избегне приемането на Украйна в НАТО, изключително опасно за Русия, през декември 2021 г. тя предлага проектоспоразумение за сигурност на НАТО и проектодоговор за сигурност на САЩ. Те са отхвърлени, което показва, че войната с Украйна е неизбежна.
Затова на 24 февруари 2022 г. Русия започва специална военна операция срещу Украйна като превантивно, изпреварващо действие, целящо осуетяване на активирания вече проект. Настъплението е по няколко направления, включително към Киев. Превзета е значителна площ, а украинските въоръжени сили са дезорганизирани. Обстановката налага на Украйна да поиска преговори с Русия. Те започват в Беларус и завършват през май 2022 в Истанбул с парафиран мирен проектодоговор. Според него Украйна се съгласява да бъде неутрална страна и да намали въоръжените си сили, Донбас да получи автономия, а Крим да остане руски, т.е. по-важните цели на специалната военна операция са постигнати. По молба на украински политически и бизнес фактори Русия извежда войските си от Киев на своя територия през Беларус. Скоро след това президентът Зеленски отказва да подпише парафирания проектодоговор, а част от преговарящите са разстреляни. Според интервю на Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада, това се случва след намесата на пристигналия спешно на 9 април в Украйна британски премиер Борис Джонсън, пратеник на глобалистите от двете страни на Атлантика. До края на 2022 г. малобройните руски части в Харковска област търпят поражение в започналата украинска настъпателна операция, осигурена от САЩ.
Изводът за Русия е един - започва война със Запада. Война, в която проблемът вече не е Украйна, а запазването или разрушаването на изградената система за икономическа и политическа глобализация под егидата на американските глобалисти. Целта на Русия в тази война е нейното оцеляване и по възможност позициониране като глобална сила, което единствено може да се осъществи чрез разрушаване на глобалисткия световен ред. Запазването му за Запада е жизнено важно и може да се постигне само чрез стратегическо поражение на Русия. В Кремъл е ясно, че за да постигне целта си, трябва да се укрепят и модернизират икономиката и въоръжените сили, а военнопромишленият комплекс (ВПК) да се активизира и преустрои. Защото това, с което разполага, вече не е достатъчно и ще трябват значителни усилия, за да се подготви за схватката със Запада. За това обаче е необходимо време. Именно факторът „време“ налага войната да продължи с бавен темп и с повече огневи удари за сдържане на противника, а не с използване основно на личен състав. В началото на 2023 г. вече е ясно, че Украйна се готви за мащабно настъпление. Основна задача става изграждане на мощна руска отбранителна полоса на очерталото се главно направление на украинския удар. Той също се планира от Пентагона и след моделиране се определя оптималния вариант за провеждането му. Русия обаче не допуска пробив и проваля настъплението.
През първите две години от началото на специалната военна операция се извършва преобразуване на руските въоръжени сили и увеличаване на личния им състав на договорна основа, без това да се отрази на икономиката. Мобилизира се промишлеността за преодоляване на налаганите още от 2014 г. икономически и финансови санкции и ВПК е поставен в непрекъснат режим на работа. Усилено се модернизира старо въоръжение и ускорено се разработва ново. Страната е изправена сама срещу мощта на Запада, от който към Украйна тече непрекъснат поток от въоръжение и всякаква помощ – от каските на войниците, през разузнавателна информация до ракетни комплекси с инструктори за бойното им използване. Финансовата издръжка на украинската държавна администрация и въоръжени сили изцяло се поема от Запада. Единствената помощ за Русия идва от КНДР срещу съответна компенсация. Резултатът от извършените преобразувания дават резултат към средата на 2025 г. Страната вече разполага с адекватна организация на въоръжените сили, ново въоръжение и нова тактика.
Едва ли е било възможно през 2022-24 г. да се предвидят всички бъдещи технологични промени във военното дело, които към средата на 2025 г. вече са реалност и коренно променят характера на войната. Създаденото през тези години позволява на Русия по-бързо и по-добре да се приспособи към новите изисквания. Едно от тях е ефективно участие в технологичната надпревара в хода на войната, станала нейна важна особеност. Западът съзнателно я налага, защото в редица важни направления той има очевидно предимство. Само два примера. САЩ доставят на Украйна ракетен комплекс АТАКМС. При началните удари ракетата му почти не се прехваща. Това налага срочно преработване на програмното осигуряване на зенитно-ракетните комплекси, след което се прехващат почти всички изстреляни ракети. Скоро след това използването на АТАКМС практически е прекратено.
Технологичната надпревара е видна и при използването на новото ударно средство – безпилотните летателни апарати (БЛА). Днес с тях е формирана полоса с дълбочина 15-20 км от двете страни на фронта, наречена „полоса на смъртта“. В нея всички открити обекти от разузнавателните БЛА (машина, войник), движещи се или неподвижни, се унищожават за минути. Именно прозрачността на бойното поле и наситеността с мощни огневи средства изключват съсредоточаване на войски и провеждане на крупни настъпателни операции. Технологичната надпревара при БЛА е непрекъсната. Западът предоставя на Украйна голямо количество комплектуващи елементи и готови самолетни БЛА с и без изкуствен интелект и далечина на полета от няколкостотин километра, с което на практика става тил и ВПК на Украйна. Сред БЛА с изкуствен интелект е "Хорнет" на САЩ, разработен от компания на Ерик Шмидт, бивш главен изпълнителен директор на Google. След старта тези БЛА, съгласно заложената схема на полета, сами намират и унищожават определената цел. Именно с БЛА "Хорнет" се осъществява програмата „Логистичен локдаун“ за удари във вътрешността на Русия, подготвяна още от миналата зима. Ударите са невъзможни без известни точни координати на целите и без използване на космическата интернет-свързочна система "Старлинк". Информация за целите и "Старлинк" се предоставят от САЩ още от самото начало на войната и това дава възможност на украинската армия да води реални бойни действия по сетецентричен принцип.
Впрочем от пролетта на тази година Русия вече изгражда своя нискоорбитална спътникова мрежа "Расвет", аналог на "Старлинк". Освен това от 2024 г. тя разработи и вече експериментира командно-информационната система „Свод“, която обединява в единно информационно пространство звената от взвод до дивизия и позволява използване на сетецентричния принцип при бойните действия. Освен това наскоро е въведена във войските система за заглушаване на сигнала от "Старлинк", което вече създава проблеми на украинските войски. Експериментира се и заглушаването му от космоса.
Посочените примери показват, че Русия бързо ликвидира изоставането от технологичните разработки на Запада и увеличава производството на нови образци въоръжение, в т.ч. БЛА "Геран-4" с реактивен двигател и изкуствен интелект. За да увеличи количеството на БЛА, тя въвежда стандартизация на комплектуващите елементи и значителна унификация на разработваните образци, което позволява организиране на крупно серийно производство. Резултатът е виден от думите на първия вицепремиер Денис Мантуров – за денонощие вече се произвеждат над 15 000 ударни БЛА. Увеличава се производството и на ракетна техника. Според глобалната медийна корпорация Bloomberg, базирана в Ню Йорк, месечно Русия произвежда поне 175 ракети от пет вида, а украински медии твърдят, че тя разполага с 200 хиперзвукови крилати ракети "Циркон", чието прехващане, както и прехващането на "Орешник", днес е невъзможно.
Технологичните постижения налагат промяна в стратегията и на Запада, и на Русия. След като става ясно, че Украйна не може да си върне загубените територии и на Русия не може да се нанесе стратегическо поражение, Западът започна да оказва психологически натиск върху руското общество – целта е хората да наложат на Кремъл сключване на мирно споразумение на условията на Запада. Важно средство за това стават именно самолетните БЛА от типа на "Хорнет". С тях се нанасят удари по промишлени, инфраструктурни и граждански обекти за предизвикване на паника и недоволство. Особено въздействащи върху хората са ударите по колежа в Старобелск през май, от който загиват 21 и са ранени 42 юноши и девойки, а в началото на юни по автобус, влак, по музей в Севастопол, а само преди няколко дни и по автобус с ученици в Брянска област. Промяната в руската стратегия също е ясна. Щом като обстановката на фронта не позволява провеждане на крупни настъпателни операции, противникът трябва да бъде сломен чрез систематични огневи удари по центровете за приемане на политически и военни решения.
Първите три са по военните командни пунктове, ВПК, транспортна и промишлена инфраструктура. Те отрезвиха Запада и особено Европа. Тя се оказа пред важен избор – да продължи с действията си да принуждава Русия да ескалира войната и да опустошава Украйна или да започне преговори с нея. На срещата в Лондон на 7 юни ръководителите на европейската тройка (Германия, Франция и Великобритания) и Зеленски избират комбинация от двата варианта. Поставят условия за преговори с Русия и увеличават производството на самолетни БЛА за Украйна. Това се потвърждава и на срещата на Г-7 във Франция. Същевременно ЕС подготвя 21-ви санкционен пакет, на срещата в Кипър разрешава задържане на руски танкери в Средиземно море и заделя 6 млрд евро за производство на БЛА за Украйна през 2027 г.
Активно се създава медийно впечатление, че Русия вече не напредва на фронта и че натискът ще я принуди да започне преговори при условията на споменатата тройка. Едновременно с това медиите използват всякакви случаи, за да обвинят Русия в злоумишлени действия. Последното от тях е пожарът в Киевско-печорската лавра, причинен от падаща зенитна ракета от комплекс "Пейтриът", след неуспешен опит за прехващане на въздушна цел. За това обаче е обвинена Русия. С такива медийни инсинуации не е съгласен дори бившият украински външен министър Кулеба, който констатира: „Не заблуждавайте хората. Няма никакъв прелом във войната. Да, БЛА усложниха действията на руската армия, но не я спряха“. Проблемът е, че ударите с тях, макар и болезнени за хората, не водят до постигане на стратегически резултат.
Интересно е желанието на Европа да участва в преговори за мир заедно с Украйна и Русия. Но може ли тя да бъде на масата за преговори като посредник, след като на практика е воюваща страна? Има ли изобщо право на това, да не говорим, че вече поставя и условия? САЩ опитаха да водят преговори като воюваща страна с Русия и не постигнаха резултат. Наскоро при изслушване пред Камарата на представителите държавният секретар Марко Рубио призна, че САЩ „не могат да бъдат неутрален миротворец поради доставката на оръжия за Киев и наложените санкции на Москва“. Европа е в същото положение като САЩ, но се готви да води преговори с Русия при свои условия. При това е явно разединена и показва вътрешни противоречия. Например комисарят по външната политика на ЕС Кая Калас предложи в интервю за телевизия RTE на 9 юни създаването на група за преговори с Русия, а на 11 юни „европейската тройка“ изпраща посланиците си на среща със заместник-външния министър на Русия Михаил Галузин, за да го запознаят с лондонските условия за преговори.
Желанието за преговори с Русия и същевременно оказване на военен и икономически натиск върху нея е пореден опит да се спаси това, което все още е украинско източно от Днепър. Същевременно то е и признание, че разгромът на Русия не се състоя и затова се прави всичко възможно евентуалните преговори да се представят и като победа на глобалистите, особено на тези от Европа. Разединението не е само вътре в Европа, но и между администрацията на Тръмп и глобалистите от двете страни на Атлантика. Доказателство за това е съобщението, че предстоят нови преговори с представители на Тръмп в Москва. Този стремеж на двете разединени части на Запада за преговори с Русия показва, че съотношението на силите никак не е в полза на Запада, в частност и на Европа. Именно оттук произтича желанието за преговори и то още веднъж потвърждава извода, че проектът за разгром на Русия се провали.
Рано или късно войната ще завърши, независимо дали Донбас ще бъде превзет с военна сила или ще бъде присъединен по дипломатически път. Дори Русия да се откаже от него, това едва ли ще донесе продължителен мир между Русия и Европа при днешното ѝ глобалистко ръководство. На Русия няма да бъде дадено време за свободно и мирно развитие, защото самото ѝ съществуване не позволява запазване и утвърждаване на глобалния световен ред. Следователно битката с глобалистите ще продължи и вече е в ход следващия проект – превръщане на ЕС от икономически във военнополитически блок. Отново насочен срещу Русия. В него икономическа и военнопромишлена сила ще бъде шесторката от първата скорост (Германия, Франция, Испания, Италия, Холандия и Полша), а останалите, основно бившите социалистически страни, по всяка вероятност ще бъдат използвани като разходен материал. Може би и затова ЕС се стреми към разширяване със Западните Балкани и особено с Украйна и Молдова, защото, колкото повече на разположение има такъв материал, толкова по-добре ще бъде за новия проект.