- Автор: Гласове
- 12 Sep 2026
- 302
- 0
Преди две хилядолетия и половина персийският владетел Кир Велики освобождава юдеите от Вавилонския плен, връща ги в Йерусалим и им помага да възстановят разрушения си храм. Библията го нарича Божи помазаник - чест, която не оказва на друг езически владетел. Днес Израел воюва с Иран, въпреки че между перси и евреи няма древна и неизменна вражда, а историята им се преплита неведнъж.
Българският писател Цветан Колев превръща историята на Кир Велики и Ахеменидската империя в мащабна художествено-историческа поредица. Замислена в тринадесет тома, „Персия“ проследява възхода и падението на първата персийска държава и света, чиито войни, страсти и политически сблъсъци определят посоката на човешката цивилизация за хилядолетия напред.
Владетелят на Ахеменидска Персия Кир Велики е единственият езичник, когото Старият завет нарича „машиах“ – „Божи помазаник“, титла, строго пазена за царете и първосвещениците на Израил. Според библейския текст Бог го избира като инструмент за изпълнението на Своята воля – освобождаването на юдеите от Вавилонския плен.
През 597 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор II покорява Юдейското царство, взема в плен владетеля и семейството му и изселва благородниците, воините, занаятчиите и младежите от знатните семейства. В Библията този плен е представен като тежко Божие наказание, донесло скръб и разруха на юдеите.
През 539 г. пр.н.е. стремително разрастващата се Персийска държава завладява Вавилон и цяла Месопотамия. Кир освобождава юдеите, позволява им да се завърнат в родината си и предоставя средства за възстановяването на Соломоновия храм, разрушен по заповед на вавилонския цар.
Паметта и благодарността към делото на Кир Велики са съхранени в няколко текста от Стария завет:
„Който между вас е от Неговия народ, – Бог негов да бъде с него, – нека иде в Иерусалим, който е в Юдея, и нека строи дома на Господа, Бога Израилев, на оня Бог, Който е в Иерусалим.“
Ездра 1:3
В библейския светоглед царете са инструменти на Божията воля. Затова и когато в Книгата на Ездра се благодари на персийската власт за стореното добро, молитвата е отправена към Бога, а не към онези, които са донесли свободата:
„Благословен да бъде Господ, Бог на отците ни, Който вложи в сърцето на царя такова нещо...“
Затова не бива да оставаме потресени, ако днес ни се стори, че у потомците на освободените от Вавилонския плен липсва благодарност към наследниците на техните освободители.
В знаменитата 17-а глава на „Владетелят“ – „За жестокостта и милосърдието и за това дали е по-добре да бъдеш обичан, или да будиш страх“ – Николо Макиавели извежда фундаменталното си заключение за човешката природа:
„За хората изобщо може да се каже, че са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи пред опасностите и алчни за печалба...“
Ако Макиавели живееше днес, редом с примерите от историята вероятно щеше да постави и събитията, на които сме свидетели петстотин години след смъртта му. В това заключение няма нито страст, нито политика, нито морална дилема – то е просто още едно потвърждение на наблюдението на флорентинския мислител.
Епос в проза за Древния свят
В поредицата „Персия“ чрез похватите на художествено-историческата литература последователно и подробно се разказва историята на Ахеменидската империя, просъществувала от 550 до 330 г. пр.н.е. Периодът е относително кратък, но наситен със събития, разчертали посоките на човешката цивилизация за идните хилядолетия.
Повествованието не остава затворено между драмите, интригите, политиката и сраженията на Персийската империя, а се превръща в художествен разказ за целия Древен свят – кипящ котел, в който Атина, Спарта, Лидия, Мидия, Египет, Вавилон, Картаген, Великата Скития и Одриското царство търсят своето място и защитават правото си на съществуване.
Логично възниква въпросът защо един българин се е заел да опише историята на Древна Персия, а не например на Стара Велика България. Отговорът се крие и в тесните политически, военни и културни връзки между тракийския свят и Ахеменидската държава. Походът на цар Дарий I преминава през нашите земи, а в армията му се включват и одриски полкове.
Организацията на света тогава е сходна с организацията на света днес. Тя винаги е била подчинена на геополитически, търговски и лични интереси. Затова идеята да бъде създаден своеобразен епос в проза за Древния свят не е нито необяснима, нито лишена от смисъл.
Ахеменидска Персия е първата световна империя и поставя основите на съвременната малоазиатска, а до голяма степен и на европейската култура. Историята ѝ е толкова динамична и изпълнена с противоречиви и неочаквани обрати, че не се нуждае от измислица, за да бъде увлекателна.
Тринадесет тома от Кир до наследниците на Александър
Замисълът е художествено-историческата поредица да се състои от тринадесет тома, проследяващи историята на древните цивилизации в Азия, Европа и Африка. За основа служи историята на Ахеменидска Персия.
Повествованието започва около 600 г. пр.н.е., а в края си ще достигне до събитията след смъртта на Александър Македонски и войните на диадохите за подялбата на неговата империя.
В романите присъстват не само Персия, но и всички държави, народи и племена, свързани с нейната политика – Атина, Велика Скития, саките, масагетите, Лидия, Мидия, Вавилон, Картаген, Египет, Нубия, Согдиана, Арахозия, Бактрия, Ликия и Киликия.
Цветан Колев работи върху поредицата вече осем години. Досега са издадени четири тома, а петият е написан и се подготвя за печат.
Том първи: „Кир Велики. Раждането на легендата“
Историята започва през 595 г. пр.н.е. Мидийското царство е огромна и привидно стабилна конструкция, но под позлатената му повърхност се крие колос на глинени нозе. Икономическата и политическата власт е съсредоточена в ръцете на мидийската върхушка, докато останалите народи са потиснати и обременени с тежки данъци.
На върха стои цар Астиаг, живеещ в сянката на своя велик баща Киаксар. Единствената му радост е дъщеря му Мандана, но повтарящ се кошмар предсказва, че нейният син ще го свали от престола.
Мандана ражда Кир. Астиаг нарежда детето да бъде убито, но военачалникът Харпаг го спасява. Кир пораства далеч от двореца, а след години се завръща, оглавява бунта срещу дядо си и обединява малкото царство Аншан с огромната територия на Мидия.
Том втори: „Кир Велики. Възход“
След като укрепва властта си в Мидия, Кир започва експанзия. Покорява йонийските градове, Лидия, Фригия, Кария и Киликия.
Сред централните образи е лидийският цар Крез – най-богатият човек на древността, който губи царството, златото и семейството си. Изправен пред смъртта, той си спомня предупреждението на Солон, че богатството не прави човека щастлив. Кир го помилва и го превръща в свой доверен съветник.
Персийската експанзия продължава, а след тежко сражение е покорено и Фригийското царство.
Том трети: „Кир Велики. Вечност“
Кир насочва поглед към последния гигант в Близкия изток – Вавилон. Градът е превзет, а юдеите получават свободата си.
Разширяването на империята продължава към Хорезъм, Согдиана и Бактрия. Междувременно синовете на Кир – Камбис и Бардия – порастват, а различията и противопоставянето между тях стават неизбежни.
Кир предприема последния си поход срещу масагетите. В епична битка е спрян от скитската царица Томирис и намира смъртта си.
Том четвърти: „Камбис. Сянка и пожар“
Престолонаследникът Камбис се възкачва на трона, но конфликтът с брат му Бардия се задълбочава. Бардия е изпратен обратно в Бактрия и Согдиана, където любовта му към Зарина пламва с нова сила. Подтикнат от бактрийски велможи и от жена си, той въстава срещу своя брат.
Бардия е победен, а впоследствие тайно убит от Прексасп – един от приближените военачалници на Камбис. Прексасп ще има ключова роля и в петия том, посветен на завладяването на Египет.
Такава е историята на четирите издадени досега тома от поредицата. Пред автора и читателите му стои дълъг път, за чието изминаване са необходими единствено липса на предубеденост и силна любов към историята на древността.
