- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 25 Юни 2026
- 417
- 0
Бюджетът ще ускори инфлацията, няма реформи, но показва наследеното. Наесен – много повече, или ПБ тръгват надолу
Проектът за бюджет, който финансовият министър Гълъб Донев представи, не е най-доброто, но на фона на продукцията от последните пет години заслужава да му се даде шанс. Основният проблем е, че липсва реформаторски порив. Правителството ще разчита на инфлацията не да ограничи, а да обезличи дефицита в средносрочен план. То спира инерцията на автоматично увеличаващите се разходи и разчита дефицитът и дългът да започнат да изглеждат по-малки на фона на брутен вътрешен продукт, който ще расте много повече номинално, отколкото реално.
Добрата новина е, че се предвижда свиване на текущите разходи в средносрочен план. Не като номинална стойност, а като отношение към брутния вътрешен продукт. Като номинал те ще останат горе-долу на сегашния си размер. Изключение са пенсиите, които ще продължат да растат, но поне аз не бих критикувал това. Ще растат и разходите за лихви, защото държавата постоянно ще бъде на дефицит, а това не може да се случва без финансиране чрез дълг.
Не е много, но е нещо на фона на всичко случило се през последните пет години. Ако някоя политическа сила упреква управляващите, трябва да обясни какво тя е сторила за ограничаване на дефицита. Но не чрез извънредни мерки – дивиденти, авансово събиране на данъци и прочее. Важна е траекторията, важен е резултатът от приходите и разходите, които се събират по принцип, а не от тези, които са с еднократен характер. През следващата година тях ги няма и те само купуват време на истинските отговорници за тежката бюджетна ситуация да заметат проблема и да го прехвърлят като заложена мина на следващите.
Първо – критиките
Най-значимото явление в проекта за бюджет е прогнозата за инвестиционни разходи в размер на 9,3 милиарда евро. Това е увеличение с 60% спрямо миналата година. Като отношение към брутния вътрешен продукт те ще бъдат 7,5%, при положение че миналата година бяха 5,1%. Това е една от главните уязвимости на кабинета.
Вдигането на разходите за инвестиции с три милиарда за цялата година е нещо много интересно. Ако към края на април имаме капиталови разходи в размер на 1,4 милиарда лева, това означава, че от второто до четвъртото тримесечие в икономиката ще се изсипят над седем процента от БВП под формата на инвестиции. И най-вече това ще стане през последните три месеца на годината.
Огромният скок на държавните инвестиции няма как да не създаде инфлация. Той ще се финансира с външни заеми и ще увеличи паричното предлагане. Поскъпването на живота, което ни мъчи през последната година, ще продължи поне до декември. За сметка на това не е ясно какъв растеж ще създаде, защото правителството твърди, че огромна част от плащанията са за свършена работа през предишни години. За нея има издадени фактури, които са останали неплатени, или дори няма фактури, защото изпълнителите на обществени поръчки са предупредени да не ги издават. Издадат ли фактура, трябва да внесат ДДС, но ако не си получат парите от държавата, ще са на двойна загуба – освен че ще се бръкнат за ДДС, ще трябва и да чакат за своето.
Днес кабинетът ни обяснява, че проектът за тазгодишния бюджет е припознаване на всички лоши практики и на цената на манипулациите върху бюджета от последните години. Всичко лошо да се представи сега, да се изчисти и от догодина да продължим благоразумно. За това говорят данните в средносрочната бюджетна прогноза, които сочат свиване на разходите за инвестиции към дългосрочната им средна стойност и ограничаване на бюджетния дефицит.
Към правителството се отправят упреци, че големите плащания през тази година ще породят огромна корупция. Че няма да има проверка на представените фактури, сертификати и протоколи, както и че едва ли не ще се подписват празни чекове. Това е най-голямото направление за разходи през годината. Като си дадем сметка, че традиционно корупцията в държавата минава през държавните инвестиции, подобно допускане става легитимно. Но си остава само допускане. Ако някой твърди, че предстоящите плащания не са за свършена работа, или са над реалната ѝ себестойност, или са по раздути цени, ще трябва да го докаже. ПП и ГЕРБ трябва да имат достатъчно „подводници“, които да изнесат информацията, ако действително се случва именно тази допусната порочна практика.
А сега – защитата
Дефицитът, такъв, какъвто го виждаме, се случва, без да е заложена нито една нова разходна политика. Това е най-силният аргумент, че става дума за наследство и естествено следствие от заложени в миналото ангажименти и закономерности. Те могат да бъдат прекъснати за бъдещето, но за тази година трябва да се изпълнят.
Когато Асен Василев критикува бюджета, нека обясни как биха приключили неговите бюджети, ако нямаше извънредни приходи и държавните фирми не се точеха през отчисленията за дивиденти. Помните ли, че когато Василев нареди да не ме пуснат на брифинга му за бюджет 2023, който също беше приет през лятото, имаше натиск върху БЕХ да пренапише финансовия си отчет, за да увеличи печалбата си и така парите да могат да бъдат изтеглени? Оттогава минаха три години и три дни.
През февруари 2024 година от БТА ме уволниха, след като цитирах доклада на Световната банка, че България ще утрои задлъжнялостта си спрямо БВП, ако нещо не се промени във фискалната политика. Бягството на Асен Василев от отговорен разговор го отведе дотам, че да прави предизборната си кампания при Мон Дьо. При цялото ми уважение към светския репортер, там Василев изприказва куп неверни неща, а те минаха безкритично. Затова най-вредният финансов министър в демократичната история на България сравнява проектобюджета с проектите от миналата есен, които изкараха хората да протестират.
Ами хайде, организирайте протест и сега. Тъкмо ще се преброите колко хора вярват на нелепиците на Василев.
Когато Теменужка Петкова критикува проектобюджета, може ли да обясни как дефицитът от три процента към БВП на начислена основа през септември 2024 година си остава три процента и към декември 2024 година, въпреки извършените нови разходи? Отговаря ли колко щеше да бъде дефицитът през миналогодишното ѝ управление, ако държавата не беше намачкала банките още през миналия юни да преведат половин милиард евро под формата на данъци за печалба, която евентуално ще постигнат през тази година?
Критиците, които говорят за ограничаване на администрацията, дават ли си сметка, че това е мярка, която ще увеличи разходите за година и половина напред по линия на обезщетенията, които съкратените трябва да получат при освобождаването си, както и на помощите за безработица през следващата година? А колцина си дават сметка, че административна реформа се прави след цялостен анализ, а не „алангро“, както се изразяваше Кирил Петков? Колко души говорят за обвързване на съкращенията с дигитализирането на бизнес процесите в администрацията и с инвестициите, които това ще изисква? Не че не трябва да се случи, но има ли план и яснота къде се намираме и къде искаме да стигнем? Или само си говорим?
Новото правителство заслужава своите 100 дни толеранс. На този етап съм изкушен да оправдая проектобюджета, с който предлагат да се избута тази година. В същото време не можем да пренебрегваме реалността, че бюджетът не залага никаква реформа и ако искат да покажат, че са нещо различно от всички досега, то с проектобюджета за идната година и прогнозата до 2029 година ще трябва да предложат много повече.
Имат уникален шанс, но той идва само веднъж в политическия живот. Както пее Лиам Галахър – лидерът на британската група „Оейзис“ – You only get to do it once. В директен, непоетичен превод на български това означава: „Имаш само един шанс“. И ако не го оползотворят, „Прогресивна България“ ще се запомни като всички големи надежди преди нея, които си отидоха безславно, дотегнали и разочаровали хората, които им се довериха.
