- 10 Фев 2024
- 2325
- 11
Автор: Лора Асенова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Много често, когато говоря за изкуствен интелект на различни форуми, получавам отсреща скептичната и обзета от леко превъзходство реплика: „е, да, де, но изкуственият интелект все пак не е човек, няма човешки емоции“. Всъщност какво значение има това, при положение, че изкуственият интелект имитира емоции, които са напълно неразличими от човешките? Има и нещо друго, върху което следва да се замислим - ако самият човек имитира чувства, както не малко хора правят, а изкуственият интелект е достатъчно добър в имитацията, то тогава кой ще е „виновен“, ако изкуственият интелект имитира фалшиви чувства? Така че тук е съвсем валиден въпросът колко човечност ние проявяваме и колко сме истински самите ние? Явява се проблем, когато този „умен папагал“ е по-умен от повечето хора. Затова всички ние трябва да намерим детето в себе си и да проявим любопитство, да вникнем в технологиите, защото иначе ще изгубим битката.
С напредването на изкуствения интелект ние ще изгубим много сериозно конкурентното си предимство, тъй като нашият мозък няма как да еволюира със скоростта, с която го прави изкуственият интелект. И единственият начин да му останем конкурентни е самите ние да намерим начин да еволюираме нашия интелект.
Сериозният сблъсък и съревнование ще е между хората, ползващи и не ползващи изкуствен интелект, не между хората и изкуствения интелект. Защото 10 човека, които използват изкуствен интелект в своите сфери, могат да се равняват на други 200, които не го използват.
Всяка индустриална революция категорично е създала повече работни места, отколкото е разрушила. Това няма да се промени и сега. Но не означава, че няма стрес за тези, които преживяват революцията.
Българските IT индустрии са на световно ниво, в същото време българската икономика е на последно място по дигитализация в Европа. Това нещо, ако не се промени, другите сектори ще продължават да плащат ниски заплати и ще продължават да не са конкурентни на техните колеги на запад.
Образованието трябва изцяло да се концентрира върху развиването на мисленето и по-точно върху критичното мислене. В момента зазубрянето и точното възпроизвеждане на фактология не просто е излишно, а е вредно. Защото сега имаме обратния проблем – не достъпът до информация, а прекомерно многото информация, в която се изгубваме
Технологиите навлизат неусетно във всяка част на живота ни, даже и в човешкото тяло. Отскоро и поставянето на чип в мозъка вече не е просто научна фантастика. Често самите ние ги допускаме много по-близо с нашето натискане на „съгласен съм“ без съвсем да знаем с какво точно се съгласяваме. Докъде може да стигне обхватът на изкуствения интелект, има ли граници за него и как той ще промени нашия живот са теми, които са актуални и доста важни. За това ставаше дума и в едно изключително любопитно издание на предаването „Кръг квадрат“, където участваше г-н Доброслав Димитров. Той е председател на Българската асоциация на софтуерните компании и затова потърсих именно него да говорим за тази технологична революция и как ние да се впишем в нея.
- Преди няколко дни излезе новината за чип, произведен от компания на Илон Мъск, който се поставя в мозъка. Това не е първият чип, тази технология се разработва от доста време. Но новината проби в пространството като факт, който изплаши хората. А Вас изплаши ли Ви и има ли нещо притеснително?
- Не. Това не е нещо, което трябва да ни плаши. Причината да влезе така в медиите сега е, че в момента имаме събиране на много на брой технологии, които променят съществено нещата. Например и преди iPhone имаше touch screen, имаше смартфони, но, когато iPhone излезе, направи революция. Защото тогава вече тази технология можеше да бъде наистина полезна и да не бъде просто екзотика. В момента с чиповете на Илон Мъск е същото – имаме напредък на медицината до степен, в която това вече може наистина да доведе до голяма промяна в живота на хората. Тук става въпрос за хора, които например не могат да управляват крайниците си и посредством тази технология им се помага да го преодолеят. Тези чипове не се бъркат в начина, по който мислим. Ако говорим за научната фантастика – дали ще се слеем с машините - мисля, че в бъдеще това ще бъде въпрос на личен избор. Когато стигнем дотам.
- Аз съм сигурна, че това трябва да се гледа като пробив в медицината. Обаче пътят към Ада е осеян с добри намерения. Така че този пробив не отваря ли врата към опасни измерения? То всички врати крият подобна опасност, но все пак говорим за намеса в природата.
- И ядрената енергия е доста опасна, когато е под формата на бомба. Това, което е особеното при Илон Мъск, е, че неговата мисъл е мащабна, но и с много практични изражения. Неговата визия е, че с напредването на изкуствения интелект ние ще изгубим много сериозно конкурентното си предимство, тъй като нашият мозък няма как да еволюира със скоростта, с която го прави изкуственият интелект. И единственият начин да му останем конкурентни е самите ние да намерим начин да еволюираме нашия интелект. За да го постигнем, този процес минава и през развитие на медицината, което в момента наблюдаваме.
- Има ли достатъчно ясни регулации тези експерименти за какво се използват?
- Разбира се. Това дефакто е голямата новина – че Мъск е получил одобрението на Американската агенция за контрол на храните и лекарствата за опити с хора, което означава, че технологията вече е напреднала до такава степен, че може да се твърди, че е безопасна.
- А в какво се превръща компанията на Илон Мъск? Изведнъж се оказва, че технологичните гиганти са монополисти на пазара и изглежда, че само тяхната визия и желание е това, което има значение. Това не дебалансира ли сферата?
- Технологичният напредък, днес изкуственият интелект, а преди това дигитализацията, дава несъразмерно предимство на централизирания подход и голямата компания. В миналото, когато една компания стане твърде голяма, то тя става и твърде тромава и неефективна. Дигитализацията и цифровите технологии обръщат този процес и подпомагат компании с по 500 000 души да продължават да работят ефективно. Със следващото ниво, в което сме влезли вече – нивото на изкуствения интелект, става обратното – колкото си по-голям, толкова повече предимство имаш, защото имаш повече данни и ставаш все по-могъщ. Даже има такъв термин „неограничена компания“. Тези неограничени компании обаче се явяват естествени монополисти, защото победителят взима всичко. Ето например Google. Има и други търсачки, но всички ние използваме само нея. 93% от всички търсения в мрежата са през нея. Най-търсената дума доскоро в търсачката на Bing беше Google. Тоест тези, които случайно са попаднали там, се опитват да намерят Google. Това се повтаря в много технологични сфери и е факт, че е проблем. Затова са толкова важни институциите, които регулират пазара като Европейската комисия например. Те трябва да гарантират, че и нови играчи могат да излизат на терена. В момента цялото поле за разработка на изкуствен интелект се владее от 5-6 компании и нито една от тях не е европейска.
- Сещам се и за другия гигант Facebook. Чувала съм, че, ако имаш приложението на телефона си, това им дава достъп до цялата информация на устройството, а не само до това, което сам си качил в профила си. Тоест ние често се „съгласяваме“ с техните условия без съвсем да сме наясно с тях, а те са много трудни за проучване. Някой защитава ли потребителя в тези отношения или всички регулации се правят според интереса на големите в бизнеса?
- Този въпрос има два отговора. Първият е, че Европа прави много в тази посока. Не бих критикувал действията на Европейската комисия в частта, свързана с пазенето на личните ни данни. GDPR политиката, която беше въведена преди няколко години, беше предизвикателство за фирмите да я въведем, защото бизнесът в действителност събира много данни. Но това по същество е отговорна европейска политика, която е много добра. В САЩ, например, няма GDPR. Реалността обаче е, че ние самите не си даваме сметка за всички последствия от „цифровия ни отпечатък“. Ние не сме анонимни в мрежата. Хората не се замислят, че не е добре да споделят всичко, което правят. Също и не сме наясно точно как се случват нещата, но със сигурност знаем, че ако сега с Вас си говорим по една тема, след малко виждаме реклами по същата тема в профилите ни в социалните мрежи, например. В същото време ние, инсталирайки дадено приложение на мобилното си устройство, сме се съгласили с безброй неща, за които даже не подозираме. Така че първо е важно да има административен регламент, защото компаниите ще се стараят да се съобразяват с него. Но от друга страна зависи и от собствената ни отговорност за поведението ни в дигиталното пространство. Може понякога да ни се струва, че е забавно и безобидно да разберем как бихме изглеждали като приказен герой, давайки достъп до цялата си галерия от снимки, но реално знаем ли данните, които споделяме, натискайки бутона, дали се ползват само за нашето моментно забавление? Да не говорим, че често за нас като личности се съди именно от този цифров отпечатък – например много компании, преди да ни наемат на работа, проверяват профилите ни в социалните мрежи. Така че какво и как споделяме там е преди всичко въпрос на лична отговорност.
- Вече във всичко навлизат новите технологии. Ето дори и в човешкия мозък. Но къде, според Вас, трябва да поставим граница? Кое не бива да допускаме да бъде засегнато от тази технологична инвазия?
- Съветът ми е хората да пазят личното си пространство. Този ексхибиционизъм, който проявяваме често, е нарочно стимулиран от алгоритмите на социалните мрежи, изкушаващ е, но не е много далновиден. Мрежата е публично пространство и каквото не бихме направили на улицата – да не го правим и там. Както на улицата няма да искаме децата ни да говорят с непознати – така и в мрежата не бива да го допускаме. На улицата няма да обидим безпричинно някой непознат, защо да го правим в мрежата? И както, като се прибираме вкъщи, заключваме вратата, същото трябва да правим, образно казано, и с цифровото ни пространство. Това е новата реалност. Ние сме неразделни от цифровото ни аз.
- Говорим за американските компании, но Вие сте председател на Българската асоциация на софтуерните компании. Нашите компании как стоят на картата?
- Много добре! Българската IT индустрия и в частност софтуерната е на световно ниво. Лидери сме в Югоизточна Европа заедно с румънците, които имат три пъти повече население от нас. В България се правят много интересни технологии – например софтуерът на цялата гама на Mercedes. Там са 800 български инженери. Bosch разработват много сериозни технологии. Да вземем също и Chaos group – това е българска компания, която е разработила v-ray, почти всеки един холивудски екшън, който сте гледали през последните 15 години го е използвал за специалните си ефекти. Компанията взе технологичен Оскар преди няколко години. Примерите са многобройни в различни направления. Ние се открояваме не с бройка хора в бранша, а с качество на разработваните продукти и услуги.
- Какво ни прави толкова добри? Как станахме добри в IT сектора?
- Това се дължи на дълбоките традиции, които имаме в обучението по математика и природните науки. Те се учат на много сериозно ниво в България от години. Имаме много добра мрежа от математически гимназии. Това е един гръбнак, на който нашата индустрия се държи. Още преди, България е била Силициевата долина на Източния блок. 50% от компютрите на Източния блок са направени в България. Но сегашният успех на IT индустрията не е, защото стъпва само на предишния. За съжаление това се разпада през 90-те години и в голяма степен се налага да се рестартира напълно. Когато моите колеги-доайени основават БАСКОМ, са били шепа хора и фирми, но за 23 години не само възстановихме, а разраснахме цял един нов бранш. За това кратко време сме успели да създадем индустрия, която е уважавана от колегите на Запад, които имат десетилетни натрупвания, което е наистина сериозен успех. В този процес традициите ни в точните науки са от съществено значение. Оттам нататък българската ИКТ индустрия е изградена от частни инициативи и от частни академии. За съжаление не разчитаме на университетите. Много хора даже се преквалифицират в нашата сфера след завършване на друга специалност в университет. А причината да могат да се преквалифицират бързо и успешно е именно добрата математическа база от средното образование.
- Също стана много популярно, че заплатите в IT сектора са много високи. Обаче вероятно заради тях може да се окаже, че не сме толкова конкурентноспособни на световния пазар? Нашите IT специалисти наистина ли са едни от най-високоплатените в света?
- Не като абсолютна стойност, но като стандарт на живот – да. Вече от много години по този показател сме пред Германия и Великобритания, а миналата година изпреварихме и САЩ.
-Аз знаех, че само САЩ и Израел са пред нас.
- От миналата година вече сме дори пред САЩ, но пак казвам – говорим за средното ниво и за покупателната способност. И в абсолютна стойност заплащанията съвсем не са ниски. Но проблемът ни с конкурентноспособността не са възнагражденията, а качеството. За съжаление в последните години някои компании си позволиха компромиси, защото недостигът на хора беше непреодолим.
- Тоест тогава може ли да се каже, че това със заплатите е балон, който ще се спука?
- Не, няма балон. Това е глобална професия. Бъдещето е технологично и ще трябват все повече хора, заети в дигиталните технологии. Около изкуствения интелект ще са необходими още повече такива хора. Разликата е единствено, че посредствените ще изпаднат от „балона“. Досега е можело да се направи компромис с някого, защото просто не е имало друг вариант. Сега обаче ще останат само отдадените и добрите, защото благодарение на множителя изкуствен интелект те ще имат много по-голям капацитет и ще могат да поемат работата и на по-компромисните служители. Не сме балон. Без нас нито един сектор няма бъдеще. Българските IT индустрии са на световно ниво, в същото време българската икономика е на последно място по дигитализация в Европа. Това нещо, ако не се промени, другите сектори ще продължават да плащат ниски заплати и ще продължават да не са конкурентни на техните колеги на Запад.
- Звучи много логично, когато сме лидери в цифровизацията да започнем първо от самите нас.
- Всяка една успешна българска компания, независимо в кой сегмент се намира, е такава, защото се е цифровизирала на много сериозно ниво. Погледнете българските куриерски компании – функционират перфектно, защото са организирали процесите си дигитално. Големите ни транспортни компании също, като Discordia, които правят невероятни неща в начина, по който си управляват бизнеса – всичко е изцяло цифровизирано, затова и са толкова ефективни. Една болница може да бъде три пъти по-ефективна в използването на своите операционни зали, само защото е въвела софтуер, с който се управлява този процес. Има български земеделски технологични компании, които въвеждат цялостна цифровизация в земеделието, от пръскане с дронове и следене на посеви до използване на изкуствен интелект за идентифициране и премахнване на плевели и т.н. Така че тези инструменти могат да оптимизират всеки процес. Хората и бизнесът трябва да разберат, че тази промяна е факт и лесното свърши.
- В тази връзка, появата на chat GPT не замества ли първо IT специалистите до някаква степен? Все пак тази индустриална революция ще намали капацитетът на хората в някои сфери, както е било с автоматизацията и навлизането на машините – много хора са били съкратени от работното им място. Какви ще бъдат преките промени за нас?
- Всяка индустриална революция категорично е създала повече работни места, отколкото е разрушила. Това няма да се промени и сега. Но не означава, че няма стрес за тези, които преживяват революцията. Така че това е валидно – ще има сериозно предизвикателство и пред софтуерния сектор. Но няма да ни замести. Може да се каже, че, само ако си вършим работата като роботи, без да влагаме мисъл в нея, тогава роботите ще са по-добри от нас. Изкуственият интелект не замества хора, които са добри и креативни в това, което вършат. Сериозният сблъсък и съревнование ще е между хората, ползващи и не ползващи изкуствен интелект, не между хората и изкуствения интелект. Защото 10 човека, които използват изкуствен интелект в своите сфери, могат да се равняват на други 200, които не го използват. Затова трябва да се научим да предлагаме добавена стойност.
- Все си мислим, че чувствата и въображението са запазени територии на хората. Обаче ми беше много интересен един пример, който дадохте в предаването „Кръг квадрат“ – че е направен експеримент, в който до пациенти се изпраща лошата новина в една част от реалните лекари, а в друга част от изкуствен интелект. И се оказва, че писмата на ИИ са били написани с много по-голяма емпатия. Това означава ли, че изкуственият интелект може да ни бие на „наша територия“?
- Хората си мислят, че са в безопасност на територията на творчеството и в емоциите, но ето, че изкуственият интелект се оказва чудесен имитатор в това отношение. Много често, когато говоря за изкуствен интелект на различни форуми, получавам отсреща скептичната и обзета от леко превъзходство реплика: „е, да, де, но изкуственият интелект все пак не е човек, няма човешки емоции“. Всъщност какво значение има това, при положение, че изкуственият интелект имитира емоции, които са напълно неразличими от човешките? Има и нещо друго, върху което следва да се замислим - ако самият човек имитира чувства, както не малко хора правят, а изкуственият интелект е достатъчно добър в имитацията, то тогава кой ще е „виновен“, ако изкуственият интелект имитира фалшиви чувства? Така че тук е съвсем валиден въпросът колко човечност ние проявяваме и колко сме истински самите ние? Явява се проблем, когато този „умен папагал“ е по-умен от повечето хора. Затова всички ние трябва да намерим детето в себе си и да проявим любопитство, да вникнем в технологиите, защото иначе ще изгубим битката.
- Ясно е, че „цунамито“ идва и ще ни залее. И със сигурност не трябва да разглеждаме новата ера, като нещо страшно, това е прогресът. Но как бихте формулирали най-добрият начин да го преодолеем? Върху какво трябва да си концентрираме вниманието?
- Върху случващото се. Трябва да станем адаптивни във всяка една от професиите, във всяка една от гилдиите, да си дадем сметка, че всички ни касае. България може да е една от първите държави, които са се възползвали от тази индустриална революция, стига да го осъзнаем. През всеки един човек, през политиката, индустрията, образованието. Образованието е много важна част.
- Какво да променим в него?
- То трябва изцяло да се концентрира върху развиването на мисленето и по-точно върху критичното мислене. В момента зазубрянето и точното възпроизвеждане на фактология не просто е излишно, а е вредно. Защото сега имаме обратния проблем – не достъпът до информация, а прекомерно многото информация, в която се изгубваме. И трябва да се учим да отсяваме важната от неважната информация, достоверната от подвеждащата, истинската от фалшивата. Това става само с помощта на критично мислене. Знанията сами по себе си не значат вече толкова много, колкото до скоро. Често ме питат какви ще са професиите на бъдещето – никой не знае какви ще са те, защото ще се сменят изключително динамично. В рамките на един човешки живот може би ще ни се наложи да сменим няколко професии. И единственият начин да се преоткриваме на всеки 5-10 години е да имаме правилната нагласа и базово критично мислене. Образованието в сегашния му вид е елитарно. Имаме една шепа деца, които стават световни шампиони в дадена дисциплина, но останалите деца са направо отказани от ученето. То не им е интересно и изисква неща от тях, които по никакъв начин не са им полезни в ежедневието. Образованието трябва да наблегне на повече дискусии, дебати, да се правят активно проекти. Трябва да се упражняват главите ни в мислене, за да бъдем адаптивни в новия свят и адекватни на предизвикателствата му.
