Автор: Тончо Краевски, Фейсбук Следвайте "Гласове" в Телеграм
Вазов има две известни описания на първите театрални опити на българите; представлението на Многострадалната Геновева в Под Игото, където публиката решава, че действието на сцената е истинско, и представлението на Изгубена Станка от Немили недраги, пред малко по-културната публика в Букурещ, където самите актьори обаче решават, че това което играят е наистина.
В България няма театър, нито кино, нито демокрация, нито социализъм, нито фашизъм, има карго култове като при меланезийските племена - имитативен ритуал, буламач от архаични и модерни елементи, с който да измолим от по-напредналата западна цивилизация да ни надари с луксозни вещи (това пък е описано в пиесата на Войников). Най-надарени от божествата биват най-наивните имитатори, които започват да разпределят престиж на обкръжението си и да трупат последователи, с което стават неформални лидери на обществено мнение, без всякаква връзка с това дали имат качества, или не. Ние не сме способни да оценяваме себе си и другите хора адекватно, защото нямаме дистанция от сценичната действителност. А пък да се управляваме по някаква йерархия от правила - абсурд. Ние виждаме само наличието или неналичието на престиж, което зависи от получените дарове и харизмата на имитаторите.
Гледайте това. Тъмни очила на закрито, маниерно чупене на китки, трафаретни приказки за Сталин, свободата и изкуството - абе, ужас. Това е човек, който е твърде опиянен да играе ролята на артист и режисьор и слабо се интересува от това да бъде такъв в действителност. Не всички са така, слава Богу, но артистите, които не са целодневно заети да се преструват на такива, са малцина и не получават въздишките на Цънцарова. Противно на карго култа, реалните творци, поне по мои наблюдения, не се интересуват от хипарска слободия, а са всъщност адски дисциплинирани и аскетични хора, които по-скоро ще се разбунтуват срещу ръководството на театъра заради липсата на ред, отколкото заради наличието на такъв.
Източник: Фейсбук