- 18 Юли 2026
- 1096
- 0
Автор: Георги Тодоров
Патриарх Анаксиос, св. Иоан Рилски и Истината
Юдо, с целувка ли предаваш Сина Човечески?
(Лука 22:48)
Знайно е, че историята на човешкия свят е вечната битка между Божия дух и поднебесните духове на злото – на бойното поле на човешките сърца. Но от половин хилядолетие насам измежду поднебесните изпъкна най-лукавият от тях: светският дух. По това време (за пръв път в историята!) се появи земен световен Хегемон – европейският Запад – който, завладявайки света, беше завладян от света, т.е. от светския дух, т.е. от духа на бездуховността. Утвърди се и се възцари гордата светска егоцентрична и европоцентрична цивилизация, подвластна именно на светския дух.
Главният земен враг на светският дух е Църквата (истинската, т.е. Православната), която той се опитва да превземе всячески: чрез самоизмамите на „църквите“, чрез самоизмамите на „просвещението“ и „прогреса“, чрез самоизмамите на революциите, а напоследък – чрез самоизмамите на икуменизма.
Архиепископ Епилдофор, смятан за ученик и приемник на патриарх Вартоломей, кръщава осиновени деца от гей двойка
Икуменизмът е най-примамливата, най-лукавата, най-любовнообразната, най-прелестната и най-изгодната ерес на нашето време, защото чрез нея еретикът-богоотстъпник получава пълния набор от самоизмами: признание, самочувствие, уважение, пари, власт, душевно удобство, спокойствие, успех, лукс, „слава“, „братолюбие“, „единство в Христа“, „мир“, „любов“…
Икуменизмът (църковният глобализъм) е върховна църковна ерес, защото осъществява върховна самоизмамна човешка мечта – да служиш на двама господари: на „Бога“ и на Хегемона.
Неговата стратегия е да обезсмисли Православието като разгради самото понятие за ерес и като обяви разнообразните „църкви“ за равночестни носителки на Божията истина.
Църквата-майка на икуменизма в Православието е Фенер (псевдо- Константинопол), особено след като през 1948 г. ЦРУ отмени патриарх Максим V и назначи своя избраник патриарх Атинагор. Създаденият през същата 1948 г. „Светски съвет на църквите“ (ССЦ) е щаб-квартирата на икуменизма, която има за цел чрез поредица от исторически прегръдки/целувки да предаде Православието, т.е. Христа. ССЦ призовава „да бъдем едно“ – но не в изповедническата до кръв Истина, а в прегръдките на светската самоизмама. Главната задача на (началниците на) Атинагор обаче не беше да се превземе с щурм Православието. Още не му беше дошло времето. Главната стратегическа задача тогава беше: във Фенер да се създаде икуменическа династия. Така Атинагор роди Димитрий. Димитрий роди Вартоломей. Създаде се фанариотската икуменическа патриаршеска династия.
Представител на Константинополската патриаршия, изпратен от патриарх Вартоломей на интронизацията на Сара Мулали за първия архиепископ - жена в историята на Англиканската църква - Кентърбъри, Англия
И сякаш всичко вървеше по план. През 1990-те години глобализмът напредваше победоносно във всички направления – към Прекрасния нов демократичен свят. Настъпваше „краят на историята“ с перспективата за създаване на окончателното благоденстващо общество: демократичния тоталитаризъм. Съответно всички православни поместни църкви учтиво се прегръщаха/целуваха със своите икуменически „сестри“. Оставаше само новата нормалност да се узакони чрез нещо като Вселенски събор.
Но. Понякога малките камъни обръщат колата. Ето че Българската Православна Църква, една от най-немощните (наред с Грузинската) сред другите съвременни патриаршии, ненадейно извърши два привидно непосилни исторически подвига – тихото излизане от ССЦ през 1998 г. и най-вече гръмкото проваляне на лъже-събора в Крит през 2016 г.
Излизането на Българската Църква от икуменическото движение се оказа чудо на прозорливостта. Защото от 1998 г. насам стремглавото развращаване на ССЦ става все по-очевидно, все по-безсрамно и все по-срамно. Глобалистичното опорочаване изпревари глобалното оглупяване, затова отровните плодове на икуменическия балет стават все по-непоносими: нахлуването в ССЦ на женското лъже-свещенство, после женския лъже-епископат, после лъже-благославянето на хомосексуални лъже-бракове и т.н. („срамно е и да се говори“, Еф. 5:12). Дори въображението на Бош бледнее пред тази „нова църковна нормалност“.
Икуменическите фотосесии стават все по-скверни, а пребиваването на „православни“ в ССЦ – все по-неблагоприлично…
Що се отнася до лъже-събора в Крит (2016 г.), той беше опит да се употреби институцията на всеправославния събор, за да се инжектира в тялото на Църквата разреден икуменически разтвор (богословие без понятие за ерес, без различаване на духовете в „църквите“). По стечение на обстоятелствата капанът сработи и всички поместни Църкви неусетно се оказаха въвлечени. Но тук се намеси Промисълът – чрез България.
През 2015 г. Икуменическият патриарх Вартоломей беше поканен от българския Свети Синод на честването на един юбилей: 70-годишнината от вдигането на българската схизма. Главозамаян от своя елинофилетизъм и фанариотски хюбрис Вартоломей обилно осея своите прояви с обиди и унижения спрямо българите, своите домакини. Но именно този спасителен за нас фанариотски хюбрис пробуди заспалия български православен народ и отвори очите на слепите. Стигна се дотам, че в центъра на град Света София православният Божи народ премъдро провъзгласи новото име на патриарха: „Анàксиос!“ Възгласът беше искрен, единодушен, исторически. Анаксиос го кръщаваха млади и стари, „сини“ и „червени“, консерватори и либерали, русофили и русофоби...
Това злополучно посещение преля чашата на политкоректността и съдейства (наред с другите фактори) за това щото през 2016 г. нашият Св. Синод единодушно да откаже да участва в замисления още от Мелетий Метаксакис (1924 г.) и търпеливо подготвян от Атинагоровата династия икуменически събор. Нещо повече, скоро след провеждането на несъборния „събор“, на 15 ноември 2016 г. българският Св. Синод излезе с историческо пространно и аргументирано Становище, в което доблестно и единодушно заяви urbi et orbi: „Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен.“
Разбира се, духът на отстъпничеството няма да се откаже от своята цел – да обезсоли солта, да дехристиянизира Християнството, да разцъркови Църквата и да икуменизира Православието.
Важна част от изпълнението на тази задача понастоящем е да бъде превзета Българската Православна Църква чрез обезбългаряване (отменяне на автокефалията), обезправославяне (икуменизация) и разцърковяване (секуларизация). Главното средство за постигането на тази задача са прегръдките/целувките на Икуменическия патриарх Анаксиос.
Самият той обаче усложни тази си задача, защото междувременно, от 2016 г. насам извърши още няколко пагубни църковни престъпления:
1.Предателство спрямо Украинската Православна Църква.
2.Показни антиканонични съмолитствания с еретици.
3.Заявки за източен папизъм („пръв без равни“) чрез неканонична намеса във вътрешните работи на автокефалните поместни Църкви.
Предателството спрямо Украинската Църква е всъщност предателство спрямо Едната, Света и Съборна Апостолска Църква (включително и срещу Българската като нейна неразделна част). Поощрените от Фенер грозни гонения срещу каноничната Украинска Православна Църква са всъщност гонения срещу Църквата, т.е. срещу всички нас, нейните членове.
Издаденият през 2019 г. антиканоничен лъже-томос съдържа хюбристични преки заявления за отменяне на църковната автокефалия и за властово господство на Фенер над цялото Православие. Мълчанието, с което българският Синод посрещна това посегателство върху автокефалията (т.е. и върху българската автокефалия) ни подбужда да си припомним трикратното поглъщане на Българската Църква от страна на Константинопол:
1. Поглъщането на първата ни Патриаршия (учредена при св. цар Петър) след падането на България под византийска власт.
2. Поглъщането на Търновската Патриаршия след падането на България под турска власт.
3. Поглъщането на архиепископията на „Охрид и цяла България“ през 1767 г.
И ето. Историята се повтаря-римува.
През 2026 г. Икуменическият патриарх Вартоломей е поканен от българския Св. Синод на честването на един (този път двоен) юбилей: 1150 г. от раждането и 1080 г. от успението на св. Иоан Рилски.
Историците на нашето съвремие ще трябва да изследват и установят кой е инициирал неприличното предложение да се легитимира антиправославното и антицърковното, т.е. антибългарското поведение на Фенер чрез прегръдки/целувки в символната светая светих на българската духовност – Рилския монастир.
Патриарх Анаксиос, също както през 2015 г., лекомислено е приел поканата и хюбристично заявява, че щял да оглави богослужението. Той видимо си мечтае, че това ще бъде неговият окончателен триумф в България – символно „поглъщане“ на Българската Църква.
Да не бъде!
Всъщност ще се получи обратното. Ще възтържествува Христос. Благодарение този път на св. Иоан Рилски Чудотворец българският Божи народ отново ще се събуди, ще се освободи от лукавството на лицемерието и ще извърши нов чуден всеправославен подвиг: ще каже Истината.
Истината е Христос.
