Сърбия ще затвори за 200 дни железопътната си връзка с България през Калотина от януари догодина. Същото, но от април, възнамерява да направи и Румъния със своята част от линията Русе – Букурещ. Там затварянето се очаква да е за не по-малко от половин година, а официалният предлог е, че страните ще ремонтират своята жп инфраструктура. Опасността за България е по време на ремонтите всички превози да ни заобиколят през Гърция, Северна Македония и Сърбия. Без експлоатация на транспортните коридори пък България ще се превърне в своеобразна черна дупка на Балканите.
Загубите на приходи от такси за използване на инфраструктурата ни в периода, през който линиите ще се ремонтират, се оценяват на десетки милиони евро. Те обаче може да се окажат дори по-големи, защото страната ни рискува и дългосрочна загуба на приходи, ако потребителите останат доволни от алтернативните трасета. Не на последно място, това може да означава и отбягване на морските ни пристанища, ако товарите, които се доставят там, не могат да продължат към Централна и Западна Европа.
„Гласове“ научи, че в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ има покана от сръбска страна за дискутиране на проблема. Повече от месец ръководството ѝ не е предприело мерки за среща и уговаряне на компенсаторни действия. Такива са възможни, защото страната ни е част от редица международни спогодби и организации, в чиито рамки подобни проблеми може да се уреждат.
Например затварянето на линията към Букурещ може да се компенсира с осигуряване на достъп до инфраструктурата при втория мост на река Дунав при Видин и Калафат. Сухопътна връзка между България и Румъния има и в Североизточна България при Кардам и Негру Вода, която също може да поеме част от трафика, насочен към този регион. Българската страна би могла да пренасочи операторите оттам, ако има увереността, че те ще получат същите условия за дейността си като тези след пресичането на Дунав мост.
Възможно е също да претендираме за компенсации и за по-бързо приключване на ремонтите, но до момента от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и от транспортното министерство не са предприети необходимите мерки за защита на националния интерес.
Всичко това се случва в контекста на и без това съществуващ стремеж от Гърция и Сърбия да изместят България като транспортен коридор. Ползвайки се с подкрепа от Китай, те изграждат инфраструктура, включително интермодални терминали по гръцки пристанища, които позволяват моментално претоварване на карго пратки и тяхната последваща спедиция през Западните Балкани. В това отношение България си партнира успешно с Турция, която чисто географски също е незаобиколим фактор, и България се оказва най-изгодното продължение след турската граница. Затварянето на продълженията след България при Русе и Калотина обаче ще разстрои този бизнес модел.