Автор: Димитър Стоянов, юрист и специалист по конституционно право
От юридическа гледна точка – референдум за еврото е противоконституционен и противозаконен. По следните причини:
1. От 2007 г. България е държава членка на Европейския съюз по силата на Договора между държавите членки на ЕС и Република България и Република Румъния за присъединяването им към Европейския съюз от 21 юни 2005 г. Договорът е ратифициран, обнародван и влязъл в сила, както това е изискването на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Ратификацията е акт на законодателя и е извършена със закон, обнародването е извършено в „Държавен вестник“ и договорът е влязъл в сила. Спазени са всички конституционно установени изисквания, а България вече осемнадесет години е член на Европейския съюз. Съгласно член 5 от Договора за присъединяване България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за ЕО. Икономическият и паричен съюз представлява група от политики, насочени към сближаването на икономиките на държавите членки в ЕВ чрез обща парична политика и обща валута, каквато е еврото. Участието в него, след присъединяването на конкретната държава към Европейския съюз, става на принципа на конвергенцията, изпълняването на определени условия и изисквания, за да бъде приета и общата европейска валута евро.
2. Със сключването на договора си за присъединяване всяка държава членка поема неотменим ангажимент да се присъедини към еврозоната и да въведе единната валута, което оттам насетне е свързано с изпълнението на определени критерии – затова е въведено и правото на дерогация по смисъла на чл. 122 от Договора за ЕО, а именно за изпълнението на тези критерии. Казано по друг начин, когато една държава членка е готова за това, тя въвежда еврото, което произтича от неин договорен ангажимент.
3. Правителствата на България имат договорен ангажимент, който е възникнал по силата на сключения договор за присъединяване към Европейския съюз, да провеждат политики, които да извършват конвергенция, да приближават страната ни към еврозоната с крайната цел въвеждането на еврото. И тъй като това е променлив процес, той няма крайно определена договорна дата, а тя се определя от усилията и целите на националните власти. България има дата за конвергентен доклад за приемането на еврото (извънреден такъв).
4. Съгласно разпоредбите на ЗПУГДВМС референдум по въпроси относно сключени от Република България международни договори може да провежда преди тяхната ратификация (чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС). Казано по друг начин, ако е било време за референдум, то това е трябвало да се случи преди лятото на 2005 г., когато е подписан и ратифициран договорът за присъединяване от страна на Народното събрание. Референдум оттам насетне просто е в нарушение на съществуващата нормативна уредба.
5. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната. Прогласеният принцип на върховенство на закона изисква вземаните решения да бъдат съобразявани с нормативната уредба, с действащите разпоредби – във върховния и в останалите закони. Това финализира аргументацията защо към днешна дата референдум за еврото е конституционно и законово недопустим, независимо по какъв начин е зададен възможния въпрос. Приемането на еврото зависи само и единствено от усилията на националните власт да изпълнят критерии за конвергенция, от юридическа гледна точка въпросът е финализиран през 2005 г., а действащата нормативна уредба изключва провеждането на референдуми в такава хипотеза на международен договор.