Експертността в БНБ сякаш оцеля, въпреки политиката

Тези, които проследиха процедурата по преизбиране на Димитър Радев за уравител на БНБ и последвалото утвърждаване на Андрей Гюров и Петър Чобанов като подуправители, съответно на Управление „Емисионно“ и Управление „Банково“, нямаше как да не забележат ниското ниво на дебатите. През цялото време опозиционните партии опитваха да внушат, че кандидатите са политически натоварени и свързани с партиите от сглобката – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, но не опитаха да се вгледат в експертността, или липсата на такава сред тях. Най-адекватни бяха от „Възраждане“, които верни на позицията си, че еврото не трябва да се приема в обозримото бъдеще, задаваха експертни въпроси.

Помня избирането на Димитър Радев през 2015 г. и практическата липса на дебат. Тогава се търсеше заместник на провалилия се с космически мащаби Иван Искров и беше чиста радост, че на мястото му ще застане човек с опит в Международния валутен фонд и Министерството на финансите, след като дори и магаре би било посрещнато едва ли не с овации. То поне нямаше да има зад гърба си хорово пеене на изпълнение на македонски песни със собственика на поднадзорно лице, оказал се след това фараон.

Без кой знае какъв дебат се случи и преизбирането на Иван Искров за управител на БНБ през 2009 година. Тогава изборът му за втори мандат на тройната коалиция беше отменен в първите седмици от управлението на прясно спечелилата ГЕРБ. Това бе възможно, защото Искров още не се бе заклел във втория си мандат и де факто само трябваше да се поклони и засвидетелства лоялност на новите политически господари. Отменили преизбирането му, час по-къно ГЕРБ си го преизбраха и той изкара втори мандат, но с политическата отговорност на ГЕРБ, което странно защо се пропуска.

На фона на всичко това новото ръководство на БНБ символизира някаква малка победа на екпертността над политиката. Управителят Димитър Радев получи втори мандат, въпреки че "Продължаваме промяната" всячески му търсеха алтернатива. В презрението им към всичко българско и родно за малко вкараха в капан и светоноизвестния икономист Илиян Михов, когото опитаха да превърнат в поредния възвръщенец и тотален аутсайдер за институция, която прилага най-консервативната форма на валутен борд.

Новоизбраният подуправител Андрей Гюров беше първата, или може би втората резерва на ПП в миналогодишния опит да изберат ново ръководство на БНБ. Тогавашната му концепция се запомни с желанието да превърне банковия надзор във финансово разузнаване и желанието му да отвори системите на БНБ за финтех сектора, което се случи по същото време, в което партията му получаваше подаръци от служители на Nexo.

При новото си изслушване Гюров беше солидно подготвен, вероятно с помощта на инсайдъри в БНБ, които подробно го бяха въвели в темата какво е Управление „Емисионно“. И някак си всеки път, когато бягаше от експертната база, навлизайки в сферата на своите допускания и разсъждения, олекваше.

Още миналата пролет посочих, че Андрей Гюров е най-доброто, което ПП могат да предложат. Да, това не беше достатъчно за пълен управител. По ирония на съдбата, дали експертното му и академично минало и професионален опит ще се окажат достатъчни, за да стане успешен подуправител на най-отговорното управление (това, което се грижи за валутните резерви), ще зависи най-вече от способността му да се еманципира от авантюристичните пориви на политическите си съратници.

Що се отнася до втория нов подуправител – Петър Чобанов, който поема Управление „Банково“, той е продукт на БНБ. Там е въведен като студент. Там израства като експерт и анализатор. Започва утвърждаването си като директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, председател на Комисията за финансов надзор, министър на финансите, член, заместник-председател и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. С докторат по финанси в сферата на системния риск, с опит в потушаването на банкова криза в зародиш (криминалния опит за разпалването ѝ, последвал затварянето на КТБ), с познаването на брюкселската и франкфуртската бюрокрации, Чобанов сякаш е най-естественият човек за привличане в централната банка.

Да емитираш супер успешна емисия дълг на международните пазари, когато четвъртата ти по големина банка се тресе с опашки и тегления, да пресечеш разрастването на проблема и от благодарост партията ти (БСП) да те низвергне. Да свършиш тази задача, когато бившият премиер (Бойко Борисов) разпалва пожара и говори за опашки и тегления не е лесно. Не е лесно да заработиш по плана за стабилизиране на системата от летището във Виена още в четвъртък, оставяйки медиите да отразят финалната му част – срещите в събота и неделя в БНБ. И после девет години да не обелиш дума за това в публичното пространство.

През май 2013 г., когато стана министър на финансите, работех в „Капитал“. Традиционно всички медии публикуват очерци за всяка нова власт и това трябваше да сторя и аз. Въпреки че четири месеца по-рано ми бе подписал препоръки за специализация в Оксфордския университет, написах, че според политици, които го познават, е мекушав и ще бъде само изпълнител на решенията, които взима премиерът Орешарски. Обективността не ми позволи да спестя това определение, което знаех, че му е обидно, защото идваше от човек, който сякаш познаваше ситуацията. Е, всички сгрешиха.

Преди 13 години колеги в „Капитал“ реализираха редакционната политика на изданието да се подготви общественото мнение и оправдае смяната на ръководството на КФН, публикувайки статията „Време за експерти“. Последвалите развития превърнаха Чобанов в единствения (доколкото ми е известно) човек за чието уволнение се прокарва специален закон.

И дойде Стоян Мавродиев. И от КФН отиде в ББР.

Също както през 2008 и 2009 г. „Капитал“ павираха пътя към управлението на Бойко Борисов, от когото днес се отричат на почивки според това дали сътрудничи на новите им фаворити, отговорността им за институционалното издигане на Мавродиев е безспорна. И не се спират с новите си опити да фабрикуват герои на съвремието с амбиция да ги избутат в политическия елит, но това е друга тема.

Това, което повърхностните, но претенциозни погледи пропускат е, че Петър Чобанов не е партиен член на ДПС. И няколко пъти се случва да не бъде избран за народен представител, защото е включван на неизбираеми места, или в листи, където партията няма шансове за успех. Въпреки че изнася огромната тежест от политически и икономически дебати и медийни участия. Това трябва да послужи на всички, които смятат, че той е политически кадър – не е.

Вчера всеки от подуправителите произнесе клетва, която го обвързва лично и индивидуално и която изисква да скъса привързаностите си с политически сили. Заслужено уважение трябва да се отдаде на Калин Христов, вече бившия подуправител, ръководещ Управление „Емисионно“. Той също има принос за решаването на едни от най-сложните проблеми през изминалите 15 години. Кръвоизливите в очите му от прекомерно четене и отдадеността пред стабилността на валутния борд, са му печелили колкото благодарности и възхищение, толкова и врагове сред онези, които се надяваха да компенсират загубите си от грешни решения с ново преразпределение на доходите.

Или ако резюмираме – новото ръководство на БНБ със сигурност е по-добро от това, което се очертаваше миналата пролет. А какво ще постигне и в какви условия, предстои да видим.

Следвайте "Гласове" в Телеграм