Мат Дилън най-напред е глас. Дълбок и сериозен тембър, в който отекват незабравими киноистории: “Аутсайдерите”, “Аптекарски герой”, “Сблъсъци”… Но и един различен начин на мислене в Холивуд, на човек, който наблюдава дистанцирано своята среда, а не като кон с капаци. През 35-годишната си кариера актьорът е познал всичко: светкавичното издигане, неуспехите, големите режисьори, етикетите. Особено този на секссимвол, който изглеждаше предопределен за него след първите му роли при Франсис Форд Копола. Докато сътрудничеството му с Гюс Ван Сант, ролята му на алтер его на Буковски във “Фактотум” и на детектива в “Ах, тази Мери” изместиха красавеца.
Въпреки това, за петнайсетина години, изявите му се разредиха: смяташе се, че е изчезнал, ограничен до малки продукции или е жертва на поредица от лоши избори. Ларс фон Трир събуди обаче актьорския звяр. На 54 г., актьорът отново изненадва, приемайки радикалния, маргинален и понякога охулван свят на датчанина, превърнал се в парий в киното след спорните си изявления за Хитлер по време на кинофестивала в Кан през 2011 година. Мат Дилън пренебрегна всичко, което се говори за датския режисьор, превръщайки се в сериен убиец, който смята убийствата си за произведения на изкуството. Размирен, алегоричен, забавен и безкомпромисен.
- Какво почувствахте, когато Ларс фон Трир се обади и ви каза: “Мат, виждам те като сериен убиец”?
- Много се питах: трябва ли да се притеснявам, щом той мисли, че мога да изиграя психопат? Ще говоря с психоаналитика ми! Всъщност не знам защо точно Ларс ме е избрал. Мисля, че и той не знае. Той е много интуитивен режисьор, който не интелектуализира избора си. Не прави кастинга си в зависимост от бокс офиса, блясъка, холивудските априори и кариери. Иначе нямаше да ми предложи ролята!
- Страхувахте ли се да се потопите в неговия насилствен и особен свят?
- Когато срещнах Ларс, той ми каза: “Поемам напълно отговорност за филмите си”. Това ми вдъхна увереност. Ако за мен участието ми в неговия филм беше скок в неизвестното, той знаеше какво прави. “Къщата, която Джак построи” е много повече от смущаващ и жесток портрет на един сериен убиец: това е и филм за творчеството, метафора за живота на Ларс, който се бори всеки ден с изкуството си. Това е безкомпромисен, наситен, сложен филм, също като своя създател.
- Ларс фон Трир понесе няколко скандала. Страхувахте ли се от неговата репутация?
- Ларс е иконоборец: той нарушава правилата. Кодовете в изкуството имат нужда да бъдат нарушавани. Още повече в киното, където има постоянен риск от уеднаквяване. Нужни са творци като него, за да изместват границите. Разбира се, дързостта при него върви заедно с известен вкус към провокацията, но в този филм той го прави с много хумор, към което бях много чувствителен: обичам във всеки от моите герои да има нещо комично.
Що се отнася до скандала в Кан, може би той е бил непохватен, може би е бил зле разбран, може би е прекрачил границите. Всичко, което мога да ви кажа, е, че след като дълго общувах с него, видях, че няма нищо общо с онова, което се говори за него, и не изпитва никаква съпричастност към чудовищата. Филмите му са жестоки, но той не е такъв. И, с изключение на сцената с убийство на деца, която беше трудна да изиграя, аз много се забавлявах с него. Той е забавен и приятен човек.
- Можеше ли според вас този филм да се направи в Холивуд?
- Никога! В Холивуд никога няма да прочетете сценарий от такъв калибър. Днес всичко са само специални ефекти, в ущърб на психологията на героите. “Къщата, която Джак построи” е много сложен, много особен, много мрачен за Холивуд. Това е изследване на човешката душа, на най-ужасното в нея. Избирането на Тръмп впрочем е прeдизвикало в Ларс желанието да изследва тази тъмнина. Мисля, че е искал да разбере привличането, което хората изпитват към най-абсолютното зло.
- Бяхте много дискретен през последните години. Защо?
- В избора си ценя преди всичко режисьорите. Не отхвърлям холивудските филми като цяло, но виждам, че има много малко силни роли в киното. Разбира се, аз трябва да си изкарвам прехраната и направих филми с много посредствени сценарии или с режисьори, които не знаят какво правят. Това винаги са много болезнени или блудкави преживявания и не искам да се повтарят. Така че отказвам обичайните сделки в Холивуд: “Ако направиш този филм, ще ти дам онзи”. Това ме лишава от някои възможности, но аз искам всеки път, когато излизам на снимачната площадка, да си казвам: “За първи път преживявам това”. Търся уникални преживявания, както с Гюс Ван Сант, Ларс фон Трир или Франсис Форд Копола.
- Много актриси съжаляват, че добрите роли оредяват след 50-те. Същата съдба ли имат актьорите?
- Не бива да забравяме, че само 5 процента от актьорите, записани в Актьорската гилдия печелят прилично със своята професия. Това е много конкурентен сектор за всички. И въпреки че нямам същите възможности, като някои звезди, аз не се оплаквам. Вече имах феноменален шанс да работя, понякога с големи творци. Освен това, макар че е безспорно, че много често актрисите са използвани, за да се изтъкне героя, играейки неговата съпруга или майка, преди всичко има глобален проблем с писането. Като мъж аз наистина получавам много предложения за карикатурни, повърхностни роли. Трябва да се уравновеси цялото, да се предлагат на всеки изпълнител завършени образи, независимо от жанра. Същото важи и за заплатите, които, разбира се, трябва да бъдат хармонизирани. Но, пак казвам, нека бъдем по-сдържани: ние сме много, много добре платени, и да искаме от хората да ни съжаляват ме кара да се чувствам много неудобно.
- Снимахте се под режисурата на французойката Алис Винокур в “Проксима”. Какво можете да ни кажете?
- Тя е много запалена режисьорка, отдадена на 100 процента на своето изкуство. Играя астронавт заедно с Ева Грийн, но никога не отиваме в космоса. Всичко е фокусирано около подготовката, психологията. Искам да работя само с режисьори, като Алис: тя е творец, който слуша внимателно, с визия, на която държи до края. Когато снимам с нея или с Ларс, знам, че готовият филм ще бъде техен, а не на продуцента или на малките маркетингови гении. А това американското кино трудно може да ми го гарантира.
Превод от френски: Галя Дачкова