- Автор: Гласове
- 12 Ное 2026
- 5565
- 0
Шефът на „Кауфланд България“ Михаил Петров заплаши правителството и България с последици, по-тежки от фалита на КТБ, ако КЗК продължи с действията си срещу веригата. Петров обяви, че „Кауфланд“ ще оспори в съда наложените санкции от 75,65 млн. евро. Компанията вече постави под въпрос планирани инвестиции за 200 млн. евро в България.
„Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви изпълнителният директор на „Кауфланд България“ на 12 ноември на събитие на Сдружението за модерна търговия, предаде Агенция „Фокус“.
„Спрете, защото „Кауфланд“ е много голям, ако продължите - фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз“, добави Петров.
На същата дискусия, попитан дали компанията има план Б, Петров отговори, че няма. „Кауфланд“ има кредити и договори с доставчици, а сградите на магазините са собственост на дружеството, обясни директорът. „Не си представяйте, че можем просто да си вдигнем чукалата и да си тръгнем. Ако прекратим всякаква дейност, КТБ ще ни се стори песен“, каза Петров.
По думите му адвокатите на компанията вече са разгледали подробно решението и ще го атакуват в съда. Петров сравни решението на КЗК с автогол, вкаран от футболист, стигнал до празна врата. Директорът заяви, че не разбира защо действията на държавните органи са насочени срещу веригите, които осигуряват снабдяването с храни.
Изпълнителните директори на „Лидл България“ Милена Драгийска и на „Билла България“ Албена Георгиева също определиха действията на държавните органи като целенасочени срещу големите търговски вериги. Тримата директори заявиха, че не разбират каква е крайната цел на тези действия.
„Няма в историята случай някой да е тръгнал срещу държавата и да я е победил. Няма проблем – ние ще си тръгнем и ще затворим обектите“, заяви Драгийска. Директорът на „Лидл България“ изрази съмнение, че са преценени последиците от действията на институциите, и предложи промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, така че длъжностните лица да носят и лична отговорност за действията си.
Георгиева заяви, че бизнес средата се е влошила и че проверките вече по-често се извършват съвместно от няколко институции. По думите ѝ това увеличава административните разходи на веригата, тъй като служителите трябва да изпълняват допълнителни изисквания наред с ежедневната си работа.
Комисията за защита на конкуренцията обяви санкциите на 9 ноември. Регулаторът посочи, че е установил три нелоялни търговски практики в отношенията на веригата с български производители на храни през 2026 г. Производството срещу „Кауфланд“ е образувано в края на май след секторен анализ на пазара на основни храни, започнал през юни 2025 г.
Най-голямата санкция, 31,85 млн. евро, е за недобросъвестно приспадане от доставните цени на суми за услуги, предоставяни от веригата на доставчиците. Другите две са по 21,9 млн. евро. Едната е за използване на по-силната позиция на веригата при договарянето, за да изисква по-ниски цени от доставчиците в техен ущърб. Другата е за необосновани пречки и забавяне на преговорите, когато производители са поискали по-високи доставни цени.
КЗК разпореди незабавно прекратяване на установените практики. При неизпълнение законът предвижда санкция за всеки ден в размер до 5% от среднодневния оборот на дружеството за предходната финансова година. Решението подлежи на обжалване пред Административния съд София-област в 14-дневен срок.
„Кауфланд България“ отхвърли констатациите и определи санкциите като несъразмерни. Компанията заяви, че спазва българското и европейското законодателство и ще защити правата си пред компетентните институции. В позицията си веригата се позова на данни, които цитира от Европейската комисия, за общо 41,9 млн. евро глоби в ЕС при 754 случая на нелоялни търговски практики през 2022–2024 г.
Компанията обяви, че ще преразгледа бъдещите си инвестиции в България, включително планираните 200 млн. евро за следващите три години, и ще препоръча на компанията майка Schwarz Group да преразгледа собствените си планове за страната. По данни на дружеството в „Кауфланд България“ работят над 8500 души.
Председателят на КЗК Росен Карадимов защити размера на санкциите с аргумента, че законът допуска до 10% от оборота за всяко отделно нарушение, а наложените суми са под този максимум. Членът на комисията Жельо Бойчев заяви пред БНТ, че законът защитава производителите, когато са по-слабата страна в преговорите с големите вериги. Сдружението за модерна търговия определи размера на санкциите като безпрецедентен и заяви, че влошаването на бизнес средата обезкуражава инвестициите. КНСБ подкрепи решението на КЗК и поиска повече прозрачност за начина, по който се формират цените на храните по цялата верига.
На дискусията Петров коментира и предложения данък върху свръхпечалбата. По думите му разчетите на „Кауфланд“ показват спад на печалбата през последните години и затова компанията едва ли ще дължи такъв налог. Петров уточни, че този спад не е свързан със санкциите на КЗК, по които дружеството все още не е платило.
На 11 ноември парламентът одобри на първо четене еднократен данък от 33% за 2027 г. Предлага се той да се начислява върху частта от печалбата, която надхвърля средната за базовия период, увеличена с 20%. Сред обхванатите са банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра, дружества за бързи кредити и търговци на храни. Първоначално за хранителния сектор се обсъждаше критерий за вериги с над 10 обекта. В гласувания на първо четене текст критерият е най-малко 5 млн. евро нетни приходи от продажби за 2026 г. Народно събрание на Република България
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов предупреди, че прагът от 5 млн. евро може да засегне и много фирми от неговия бранш. „Това е обявена война, която никой няма да спечели“, заяви Михайлов. По думите му производителите на храни рискуват да понесат най-тежките последици от конфликта.
Председателят на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева даде пример от собствената си практика. Продала череши на малък магазин за 1 евро, а после ги видяла на щанда за 2,40 евро. По думите ѝ големите вериги слагат между 10 и 15% надценка върху нейната продукция. По спора за амбалажа Гроздева заяви, че при плодовете и зеленчуците производителят обичайно осигурява опаковките за своя сметка и включва разхода в цената. Когато доставя на стоковите борси, добави тя, предоставя амбалажа под наем, но на практика не получава плащане за него.
Източници: „Фокус“, КЗК, бТВ, "24 часа"
