Разузнаването и контраразунаването, макар и в неразвити форми, съпътстват международните отношения в течение на много векове. Припомнете си само как хан Телериг изловил византийските шпиони в Плиска. Според някои автори, развититето на тайните служби като инструмент на държавната политика е дело на кардинал Уолси – министър при Хенри VIII. Той организирал система за наблюдение на чуждестранните пратеници в Англия, която включвала и проверка на кореспонденцията им. В края на XVI в. Елизабет I институционализирала службата за сигурност и проявила завиден усет с назначаването за главен секретар (фактически министър) на Френсис Уолсингъм. Убеден противник на католицизма, той постигнал много успехи в надпреварата с Филип II Испански и неговите основни агенти – йезуитите. Впрочем, техният орден бива сочен като създател на контраразузнаването.
Санкциите: От Древна Троя до съвременна Русия. Шпионажът – начин на употреба

Така или иначе, в историята на шпионажа почти никой не поставя под съмнение британското първенство. С течение на годините, обаче, възникват и стремително се развиват и други конкурентни организации – първоначално във Франция и Русия, а след това в Германия, САЩ и Израел.

 

Всяка от великите тайни служби има с какво да се гордее, но също така и от какво да се срамува. В Обединеното кралство преиграха – дали по своя воля или под чужда диктовка със случая “Скрипал и дъщеря”. Още самото начало на аферата много ни напомня на сюжета на оня знаменит филм “Да разлаем кучетата”.

 

Защо ли британските тайни служби този път си вършат работата като “кучето на нивата”?

 

Хората от бранша добре знаят, че коефициентът на полезно действие на Сергей Скрипал е под нулата. Даже да става дума за сложни сценарии като вербуване от британска страна или последващо превербуване от руска, нещата не могат да бъдат променени радикално. Изправени сме пред абсурдна на пръв поглед, но старателно търсена ситуация. Казано с други думи – нужен е повод.

 

Скрипал е подследствен и подсъдим в Русия - не му се случва нищо.

 

Скрипал е в затвора в Русия - не му се случва нищо.

 

Скрипал получава разрешение от компетентните руски органи да се оттегли на достоен отдих в Обединеното кралство. След това дъщеря му си пътува свободно напред-назад. И тъкмо в такъв момент, руските тайни служби решават да ги премахнат. Както начинът, така и цялостният инструментариум водят до редица въпросителни. В края на краищата нелепо е да използваш подобни средства, когато отдавна съществуват други - доказано ефикасни.

 

Колко много работа бе извършена от британските агенции и от дружествените им структури, за да започне идентифицирането на преките изпълнители на плана “Анти Скрипал”. Поредица верни клакьори пригласят шумно и постоянно звучи рефренът “санкции, санкции и пак санкции”.

 

Впрочем, такъв шум се беше оформил и по време на разследването на атентата срещу папа Йоан Павел II от 13 май 1981 години. Тогава най-много аплодисменти събраха Клеър Стърлинг, Пол Хенци, генерал Пиетро Музумечи и компания... След това се оказа, че публиката напразно ги е викала на бис. Е, имаше още един експерт към сенатската комисия в САЩ, обозначен в протоколите като “Алекс Алекс”, който в зората на демокрацията бе повикан на бис от правителството на Филип Димитров и обозначен като велик специалист по нещо си с името Алекс Алексиев. На помощ му дойде като контрадезинформатор и още един сияен образ, останал в спомените на съвременниците като Константин Мишев.

 

Развитието на разследванията по казуса “Скрипал” вероятно ще продължи по силата на неумолимия закон на ледения улей – състезателите по бобслей добре знаят, че излизане от него няма, ама падания и преобръщания има колкото щеш.

 

Един познавач на подобни теми (естествено не на бобслея, а на шпионажа и контрашпионажа) наскоро ни каза “Имате три възможности: 1/ да приемете, че в бившето Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Русия са останали да работят само идиоти, което не е вярно; 2/ да повярвате, че британските служби са постигнали най-висше озарение и успешно ще заместят отдавна изтърбушената джеймсбондиада, което също не е вярно; 3/ да погледнете на географската карта Сирия”. 

 

Сценарият е прост. Внушава се, че Русия крие химически оръжия и предоставя от тях на верния си приятел Башар Асад. Той пък, от своя страна, организира антихуманни военни операции, в които умират невинни деца.

 

Да, сценарият е прост, но е предназначен за възприемане от хора с едноетажен разум. Нито на руския експедиционен корпус, нито на сирийските правителствени сили им трябват химически атаки, за да си свършат докрай работата. Такива атаки трябва да бъдат изобразени пред обществеността, за да бъде пуснат за пореден път в действие механизмът на натиска.

 

В началото “възмутените държави” от американското лоби започнаха да обявяват за persona non grata руски дипломати – всяка, колкото иска или колкото може. Според правилата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. им бе отговорено реципрочно - обратно за САЩ поеха петдесет души, за Нидерландия (като среден играч) - шест, а за Бивша Югославска Република Македония (хванала се все пак на хорото) - само един. В рамките на този панаир позицията на българското правителство се оказа достойна. 

 

След това дойдоха новите напъни – Русия да си отвори складовете за нови проверки. Инспекциите на Организацията за забрана на химическете оръжия, които приключиха през 2017 г. не бяха ли достатъчни?!

 

Тук обаче заиграва още една схема – разкритията за “руските хакерски атаки” срещу информационните системи на Организацията за забрана на химическите оръжия. То не се мина без руска намеса в нито едни значими избори от последните години, а сега се оказа и, че международните организации също са под контрол. Отдавна не бяхме се сблъсквали с баналния жаргон от времето на студената война “руснаците са коварни, а американците и техните сателити са толкова открити и прозрачни”. Е, какво да се прави?

 

Всъщност САЩ и Обединеното кралство искат, чрез серия от действия, ангажиращи правомерно или не Организацията за забрана на химическите оръжия, да игнорират окончателно ролята на Съвета за сигурност на ООН.

 

От доста време се наслушахме и за санкциите срещу Иран, където САЩ са хардлайнери, а повечето държави от ЕС и Русия са за умерен подход.

 

От няколко дни обаче, Доналд Тръмп разсъждава не само на химическа, но и на ядрена вълна. Той заяви, че САЩ ще увеличават ядрения си потенциал, докато останалите не се вразумят. Това означава да изискваш заплашително от КНДР да се откаже от ракетно-ядрени оръжия, ама ти да се превъоръжаваш, защото си велик.

 

Що се отнася до приказките, че Вашингтон ще преразгледа договора за ракетите с малък и среден обсег на действие, трябва да напомним, че този договор отбеляза през 1987 г. края най-горещото противопоставяне между двете велики сили.

 

Когато знаменитият предшественик на Доналд Тръмп – Роналд Рейгън бе издигнат за кандидат-президент през 1980 г., на възраст 69 години, той публично обеща, че периодично ще се подлага на медицински прегледи за установяване на менталното му състояние и годност да управлява държавата. Доналд Тръмп стана президент на по-висока възраст, но не си спомняме да е обещавал медицинска профилактика.

 

Затова не буди учудване фактът, че дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи изявление, че в Европа няма нагласа за преразглеждане на договори за регулиране на въоръженията.

 

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че отношението на Тръмп е “враждебно, неприятелско, непредсказуемо и нанася вреда на двустранните отношения, които и без това са в жалко състояние”. 

 

Следва продължение

Към предишната част

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

OLD на 12.11.2018 в 06:01
Най-добрата част от многологията! Заради спомена на поговорката : " За един бит, дават сто небити ". Визирам, че бити сме българите чрез полския папа и политиката на " дълбоката държава" срещу тогавашния ни съюзник.В това число и със санкциите срещу нас, за които гледам нищо не е написано. - : )) Днес същото е и с новият кандидат за православен папа , наричащ се Константинополски I, в квартал " Фенер" при комшиите. Вчера Меркел / в бяло сако/,Макрон/ в тъмен костюм / и седналия в стола на Бокова в ООН / заради постъпката на Борисов / испанец / с тъмно сиво като добър чиновник/, достойно се подкрепяха в явно режисираното подкрепяне на предстоящия акт в Мароко другия месец, под егидата на ООН, пак покрито с думите за мир, любов, разбирателство, което зависело от събралите се но видите ли лошите, радетели за възраждане на лошия патриотизъм и прочие пречели това да се случи.Та такива работи видях, както е писано в Стария завед или в Книгата на Пътешественика, драги ми автори.
Фриц Клингенберг на 12.11.2018 в 22:59
Да. Това е определено най-доброто от многологията. Понеже за предходните изяви си трябва изключително добро познаване на фактите, иначе остава само митологията. Рим и Картаген липсват, сякаш двамцата не са разбрали ключът към подземието - от което се излиза само по нишката на Ариадна.
Българин от Б на 13.11.2018 в 03:44
https://www.youtube.com/watch?v=LwCd1Q9Joto

Напиши коментар