С обич, търпение и надежда

С обич, търпение и надежда
В ателие „Прегърни ме“ децата знаят, че ще срещнат добри хора, приятели, които ще ги чуят; пък и за хапване ще има (по Мечо Пух), споделя Милена Нейова, създател на ателие "Прегърни ме" в интервю за marginalia.bg

Милена, от 13 години правиш това уникално „ Ателие Прегърни ме“ в сърцето на София. Стопли ли го това сърце, защото …големият град е общо взето безчувствен, студен, гигантски с мащабите си, или поне така им се струва на дечурлигата…Стопли ли го това сърце, помагат ли ти приятелите? Кои са днес твоите дарители?

Ще ти отговоря с малко думи от моите пораснали деца. Преди няколко дни навърших 50 години и в дневника на Пипи Дъртото Чорапче (както понякога се майтапя със себе си) Анио ми написа: „Преди много време, на едно прекрасно място, наречено ателие „Прегърни ме” се запознах с теб. Чувствам се късметлия, че те познавам. Благодаря ти”. Здравчето не успя да дойде за купона, защото имаше изпити (студент по актьорско майсторство с успех 5.78!) Ники, друго мое любимо дЕте преди време беше оставил автограф: „На най-добрата жена на света!” Давам си сметка, че звучи доста фукливо, но как иначе да ти отговоря на въпроса за сърцето… С такива деца сърцето е пълно, препълнено!

Виж, с дарителите въпросът е малко сложен. Имам много приятели, които ни подкрепят и помагат, но все още не успявам да го „стабилизирам финансово” това иначе прекрасно място – ателие „Прегърни ме”. Понякога се чувствам ужасно уморена и обезсърчена, но като си прочета дневника, като видя Ники, Анио, Здравчето, Лия, като знам, че утре ще дойдат Поли, Ева, Цвети, Тансу, Ками, Тренчо, Митко, Натали и Теди… веднага изправям гребена!



С малката Поли

 

Откакто наблюдавам работата на „Ателие Прегърни ме“ виждам все по-зрели малки художници и забележителни артистични постижения. Става ли детството на твоите възпитаници по-щастливо, когато са тук, в уюта на методичните грижи на теб, художниците и приятелите на децата? Читателите ни знаят вече, че това са деца от социални домове и институции…

Не знам дали са по-щастливи, но часовете, които прекарваме заедно са истинска радост и за големите, и за малките! Мисля че децата намират място, на което се чувстват спокойни и обичани. Където знаят, че ще срещнат добри хора, приятели, които ще ги чуят; пък и за хапване ще има (по Мечо Пух). Опитваме се да кажем на децата, да им покажем, колко важно е да си добър и почтен човек, защото тогава и ти ще си заобиколен от добри и почтени хора. Пък ако открием талант – помагаме с всички сили детето да се развива по избраната пътечка!

 

Със Здравчето (вече студент актьорско майсторство, трета година) по време на творческа ваканция 

Какво стана с курсовете по тъкачество и шивачество? Спомням си, че по едно време заедно с преподавателите  децата от Ателие „Прегърни ме“ бяха направили колекции от етнокостюми?


Курсовете то тъкачество останаха в историята. Ако някой ден имаме по-голямо ателие и по-стабилно финансиране, можем отново да монтираме двата стана. Иначе на шевните машини Анио и Кети показват понякога на по-големите дЕца някой друг бод.


Непрекъснато лайквам  картините , които качваш във фейсбук – „копия“ на Пикасо, Матис, Дега.  Имат ли шансове за  бъдещето на тези малки художници?

Тази година още едно от нашите дЕца ще кандидатства, този път в приложното училище. Дано успее малката, пораснала Лия! Сега ходи на уроци по рисуване. Дано, дано, дано! Дано и шансът е на тяхна страна! Защото… „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“. Благодаря, ти, Юле, за вниманието и подкрепата!


П.С. Лия е приета в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука”, гр. София

На добър час, мило дете!


 

Коментари

Напиши коментар

Откажи