Бъстър Кийтън: "човекът, който никога не се смееше"

<p>Най-напред тя е публикувана в САЩ през 1960 г. През 1984 г. е издадена за първи път във Франция. Написана честно и без украшения, тя възкресява един изчезнал свят - златната епоха на бурлеската, света на Холивуд, прехода от нямото към &quot;говорещото&quot; кино. &quot;Роден мим&quot;, Бъстър Кийтън разказва в книгата прочути анекдоти. &quot;Разбира се, много ми харесва, че ме смятат за комичен гений, но не го вземам много на сериозно&quot;, казва той.</p> <p>Когато бил бебе и семейството му нямало пари, за да плаща на бавачка, майка му го слагала в чекмеджето на един сандък в театъра. Тогава той започнал да пълзи по сцената, където се изявявали родителите му. Майка му била първата жена саксофонист в САЩ. Баща му, &quot;ексцентричен танцьор&quot;, бил акробат. Момченцето е едва четиригодишно, когато участва в номер на родителите си. Баща му се преструва, че мете сцената, като го използва за метла. Публиката се превива от смях. Не и детето. Фокусникът Худини му дава името &quot;Бъстър&quot; (смелчага), когато го вижда да се търкаля по една стълба едва шестмесечен.&nbsp;</p> <p><strong>Безценна привилегия</strong></p> <p>Той остава невъзмутим. Цялата тайна на този, когото наричаха &quot;Човекът, който никога не се смее&quot; или &quot;Восъчната фигура&quot;, се състои именно в това: да предизвика смях без да му мигне окото. Нюйоркското дружество за защита на децата е възмутено. Напразно.&nbsp;</p> <p>През 20-те г. той създава своите филми в собственото си студио. &quot;Малки гротескни комедии, често с трима герои - героинята, лошия и аз&quot;. Между тях са &quot;Операторът&quot;, &quot;На Запад&quot;, &quot;Генералът&quot;, един от любимите му филми. Той бе възстановен неотдавна и отново е по кината.&nbsp;</p> <p>Чарли Чаплин приветства работата му. Сид Чаплин, полубрат на актьора, е негов &quot;съветник по шегите&quot;. А Бъстър Кийтън ги навързва една след друга със своя съучастник, режисьора и актьор Роско Арбъкъл, наричан Дебелака заради теглото си. Неговата кариера спира внезапно след скандал, но в автобиографията си Бъстър Кийтън го защитава.&nbsp;</p> <p>В книгата си той не хвърля светлина върху празнотата в живота си, несполуките си с &quot;Метро Голдуин Майер&quot; и проблемите си с алкохола. Остава образът на човек, за когото да предизвика смях е безценна привилегия. И неговото определение за комичното: &quot;Изненадата е основният елемент,&nbsp; необичайното е нашата цел, а оригиналността нашият идеал&quot;. Чаплин и Лойд не биха могли да го кажат по-добре.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>